Ами бяха изредени едно след друго, за това попитах, защото и аз до колкото знам "ия" е правилният вариант.
- Публикувана: 29 дек. 2025, 10:34 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 22:58 ч.
Обръщение към Илиян, Илия
Фивър, според Официалния правописен речник при имена от чужд произход в средата се пише -иа, напр. Юстиниан: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grupi-ea-ia-io-ili-eya-iya-iyo-7/760
и тук: https://beron.mon.bg/rechnik/215.
Така че правилното е Кристиан. Отдавна изписват името Ханс Кристиан Андерсен с -иа на български: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%9A%D1 … D1%81%D0%B5%D0%BD
Но Християн с „я“, защото пишем „християнство". Пак т. 12 от речника. И друг път сме коментирали този въпрос тук.
В синодалните православни календарчета също пишат: Киприан, Севастиан, Стилиан, Юстиниан и т. н. Старозагорският митрополит е Киприан.
Към авторката: чувала съм Илин като вариант на името Илия.
и тук: https://beron.mon.bg/rechnik/215.
Така че правилното е Кристиан. Отдавна изписват името Ханс Кристиан Андерсен с -иа на български: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%9A%D1 … D1%81%D0%B5%D0%BD
Но Християн с „я“, защото пишем „християнство". Пак т. 12 от речника. И друг път сме коментирали този въпрос тук.
В синодалните православни календарчета също пишат: Киприан, Севастиан, Стилиан, Юстиниан и т. н. Старозагорският митрополит е Киприан.
Към авторката: чувала съм Илин като вариант на името Илия.
Ханс Кристиан Андерсен е чужденец, да.
КристиАн Иванов Петров - възможно е.
Някои чужди имена са преосмислени като български и приети като такива.
То иначе няма да останат много български имена от зор всички да се оправдават, че са чужди, непознавайки граматическите правила.
Интересно, но аз намирам Св. Киприян и Киприянови молитви в сайта на Синода.
Никъде не написах, че е забранено да се изписва различно, но граматиката ни все още има правила, та поне при раждането на българчета е хубаво да я ползваме.
КристиАн Иванов Петров - възможно е.
Някои чужди имена са преосмислени като български и приети като такива.
То иначе няма да останат много български имена от зор всички да се оправдават, че са чужди, непознавайки граматическите правила.
Интересно, но аз намирам Св. Киприян и Киприянови молитви в сайта на Синода.
Никъде не написах, че е забранено да се изписва различно, но граматиката ни все още има правила, та поне при раждането на българчета е хубаво да я ползваме.
Ти пишеш в пост 29: „след гласна се пише я". Да, но само ако е в края на думата, не и в средата. Напр:: ИталиЯ, но италиАнец; гимназиЯ, но гимназиАлен; материЯ, но материАлен.
Изключенията, които дават, са само: християнство, плеяда, софиянец. Точно този речник съдържа нормативната българска граматика и правопис и е задължителен за писмената реч. Дигитализираха го изцяло – дадох линк по-горе.
Така че относно Кристиан, Илиан и др. под. имена важат същите правила, ако имената са от чужд произход.
В сайта за езикови справки има и телефон: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/. Можеш да им се обадиш, ако ти е любопитно. А можеш да им зададеш и писмен въпрос в сайта. Писала съм им и са ми отговаряли.
Изключенията, които дават, са само: християнство, плеяда, софиянец. Точно този речник съдържа нормативната българска граматика и правопис и е задължителен за писмената реч. Дигитализираха го изцяло – дадох линк по-горе.
Така че относно Кристиан, Илиан и др. под. имена важат същите правила, ако имената са от чужд произход.
В сайта за езикови справки има и телефон: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/. Можеш да им се обадиш, ако ти е любопитно. А можеш да им зададеш и писмен въпрос в сайта. Писала съм им и са ми отговаряли.
Мисля, че имената завършващи на -иан/а или -иян/а много се бъркат и постоянно ще е “Илиян или Илиан”, всеки път като попълва документи и някъде трябват пълни имена по лична карта. Вижда ми се голяма мъка това. Илия далеч по-добре ми се струва, няма колебание как се пише, хубаво мъжко име.
Ето по-подробно и без необходимост от справка, което изяснява повдигнати въпрос защо понякога Я става А.
Буква я
1.3.
Буквата я се използва за отбелязване на:
1.3.1.
Гласна [а] и мекост на предходна съгласна.
бял (б'ал), видял (вид'ал), мляко (мл'ако), голям (гол'ам), протягам (прот'агам), Галя (гал'а)
1.3.2.
Звукосъчетание [йа] в началото на думите или след гласна.
ябълка (йабълка), ягода (йагода), Яна (йана), настоявам (настойавам), паяк (пайак), България (българийа), Сия (сийа)
1.3.3.
Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в членувани форми на съществителни имена от м.р.
ден – деня̀, деня̀т (изговор ден'ъ̀, ден'ъ̀т), сън – съня̀, съня̀т (изговор сън'ъ̀, сън'ъ̀т)
1.3.4.
Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
благодаря̀ – благодаря̀т (изговор благодар'ъ̀ – благодар'ъ̀т), виня – винят (изговор вин'ъ̀ – вин'ъ̀т), деля – делят (изговор дел'ъ̀ – дел'ъ̀т), предупредя – предупредят (изговор предупред'ъ̀ – предупред'ъ̀т)
1.3.5.
Звук [ъ] под ударение в звукосъчетанието [йъ] след гласна в глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
броя – броят (изговор бройъ̀ – бройъ̀т), кроя – кроят (изговор кройъ̀ – кройъ̀т), строя – строят (изговор стройъ̀ – стройъ̀т)
1.3.6.
Не се пише буква я след буквите ж, ч, ш.
Буква я
1.3.
Буквата я се използва за отбелязване на:
1.3.1.
Гласна [а] и мекост на предходна съгласна.
бял (б'ал), видял (вид'ал), мляко (мл'ако), голям (гол'ам), протягам (прот'агам), Галя (гал'а)
1.3.2.
Звукосъчетание [йа] в началото на думите или след гласна.
ябълка (йабълка), ягода (йагода), Яна (йана), настоявам (настойавам), паяк (пайак), България (българийа), Сия (сийа)
1.3.3.
Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в членувани форми на съществителни имена от м.р.
ден – деня̀, деня̀т (изговор ден'ъ̀, ден'ъ̀т), сън – съня̀, съня̀т (изговор сън'ъ̀, сън'ъ̀т)
1.3.4.
Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
благодаря̀ – благодаря̀т (изговор благодар'ъ̀ – благодар'ъ̀т), виня – винят (изговор вин'ъ̀ – вин'ъ̀т), деля – делят (изговор дел'ъ̀ – дел'ъ̀т), предупредя – предупредят (изговор предупред'ъ̀ – предупред'ъ̀т)
1.3.5.
Звук [ъ] под ударение в звукосъчетанието [йъ] след гласна в глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
броя – броят (изговор бройъ̀ – бройъ̀т), кроя – кроят (изговор кройъ̀ – кройъ̀т), строя – строят (изговор стройъ̀ – стройъ̀т)
1.3.6.
Не се пише буква я след буквите ж, ч, ш.
Да, съществуват много имена в два варианта. Правописът се променя. Във всеки нов речник има и нови правила.
Това се отнася и за други думи. Преди се пишеше „утъпкан", сега се пише „отъпкан"; „домошар" сега се пише „домАшар":
https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/o-ili-u-6/400 ;
https://beron.mon.bg/leksema/89ccd2060b43f3b8371de433c7f70138
и мн. др.
Това се отнася и за други думи. Преди се пишеше „утъпкан", сега се пише „отъпкан"; „домошар" сега се пише „домАшар":
https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/o-ili-u-6/400 ;
https://beron.mon.bg/leksema/89ccd2060b43f3b8371de433c7f70138
и мн. др.
Отъпкан винаги е било правилно. Поне според правилата на граматиката за "вътре" и "около". Било е приемано за дублета навремето обаче.
А домашар не е нова мода, а диалект от Шоплука. Ползваше го дядото на съпруга ми преди години и други негови набори през миналия век.
Проверих в речника. Било е дублета, а сега се приема за остаряла форма.
А домашар не е нова мода, а диалект от Шоплука. Ползваше го дядото на съпруга ми преди години и други негови набори през миналия век.
Проверих в речника. Било е дублета, а сега се приема за остаряла форма.
Препоръчани теми