Публикувана: 31 дек. 2025, 18:50 ч.
Последно мнение: 5 ян. 2026, 18:37 ч.

Има ли сами на Нова година?

6 450
85
1

# 45 2 ян. 2026, 20:20 ч.

Мнения: 1 118

Да, темата я пуснах да видя има ли хора които са си сам самички..
Иначе за приятелките... Всеки има различни разбирания за приятелството: за едни това са момичетата, с които да излезеш уикенда, да щракнеш снимка за инста, да се покажеш в заведението или да оправиш клюките. Общо взето да разведриш обстановката с посредствени забавни разговори.
За други, като мен, приятелите са хората, на които да разчитам в този живот, гръб, разбиране... Както сме на партито, така и после в проблемите да сме заедно.
Уви... Малко такива останаха. Обикновено като си весел, организираш, излизаш са около теб. Налегне ли те депресът и хоп... Натоварвали се били, не всеки обичал негативни хора и по терлички се изнасят. Само аз ли не се товаря с чуждите проблеми? Днес цял ден мога да прекарам в психологическа група за да помогна на някой, да слушам драмите на някой, или на изгледам 5 драми филми по ред. Явно не са така хората, просто не мога да свикна с това. Че аз съм все насреща, а после... Почти ги няма.
Или пък е период, в който сменям среда, живот...
Как създадохте приятели във форума?

# 46 2 ян. 2026, 20:41 ч.

Мнения: 4 792

Аз вече съм много стара да излизам по партита и да се щракам за инстаграм 😆. С приятелките ми, които са тук в София се виждаме по ресторанти или си ходим на гости главно. Лятото на някакви разходки. Но основно си говорим по телефона и си пишем.
А как се създават приятелства във форума - според мен - съдба някаква. Обикновено почваме да си пишем на ЛС по някаква тема и след някаква такава комуникация си разменяме имена, телефони и ако сме в един град - виждаме се на живо. С останалите - само си се чуваме. Та така 😉.

# 47 2 ян. 2026, 21:35 ч.

Мнения: 3 148

Цитат на: Kalina1985 в пт, 02 яну 2026, 20:20

Как създадохте приятели във форума?

И във форума, и извън форума създаването на приятелство е умение. И важна част е да подбереш точните (за теб) хора.
През годините с някои приятели се отдалечаваме, но създаваме нови.

# 48 2 ян. 2026, 21:50 ч.

Мнения: 19 535

Не знам защо си мислите, че купона на НГ е насила, имагинерен и имитиращ веселие. На няколко места това с е написа.
А ако не е така 🤔 или не може ?
Ако човек празнува просто за идеята и насила,без да има удоволствие от това, това си е проблем на човека.
За мен е приятно трапези да слагам, и да направя ядене или десерт. И в годините съм правила много неща.
И наистина ми е хубаво и радостно и с кеф си празнувам.
Отдавна ги няма танците, чалгите и повечкото пиене, но моята компания и никога не е била такава. Бяхме така като по-малки, като ученици и студенти сме имали много луди купони.
И да ви кажа това донякъде ми липсва.
А, че темата нямала общо. Ами много теми са такива тук. Сякаш е нещо ново това.
Ти питаш конкретно нещо - ние си обясняваме за себе си.
Това тук винаги е било така.

# 49 2 ян. 2026, 21:54 ч.

Мнения: 1 118

А не, не се дразня. Даже е по-добре, че се размива. Ето темата за приятелството, кой как обича да празнува и да не празнува. Интересно ми е. Благодаря ви, че се включвате!

# 50 2 ян. 2026, 22:40 ч.

Мнения: 138

Напълно сама не съм била никога, но повечето нови години са били в къщи, семейно. Някъде след 20-тата ми година имаше период от около 10 години в които наистина ми беше някак важно да сме навън, с компания дали в заведение или на домашен купон. После започнаха много да ме напрягат тези празници. Последните 3/4 години си посрещаме НГ в къщи, семейно и ми е екстра. Като ни поканят някъде отказвам. Много ми е хубаво да си хапнем, да си се разположа на дивана, да си гледам нещо което ми е кеф. След зарята си лягам. Само като си представя в ресторант да трябва да седя като наказана на един стол - не, мерси 😄
Уважавам новата година, но не ми се искат шумни компании и обиколки вече. Може би одъртявам не знам... (на 43 съм)

# 51 2 ян. 2026, 23:08 ч.

Между гори и планини
Мнения: 12 283

За голямо разочарование на някои, но други сме семейни и дори да не сме на ресторант, хотел или в голяма компания , посрещаме новата година с още някого у дома.
За мен 31 декември е специален, защото преди 46 години съм засилила майка ми към родилното отделение и съм се пръкнала. През деня бях като телефонистка, обадиха ми се , писаха ми и ми пратиха честитки над 100 души, което много ме трогна. Едва в късният следобед успях да разрежа тортата, защото постоянно бях на телефона.
След голямото готвене по Бъдни вечер и Коледа, на нова година караме кротко. Мъжът ми сготви празнична вечеря, гледахме филми и в полунощ отворихме шапанско. Тихо и спокойно.
Аз живея в почти ненаселено място, така че пукотевица нямаше, освен две пиратки от съседите, но явно замръзнаха и се прибраха. От прозореца на трапезарията видяхме фойерверките от центъра на града и няколко махали и селца на отсрещния хълм на планината. Към 1 вече бях заспала...
Преди сме били и на ресторанти, но нито храната нито шума ми понасят. За задименото, защото навсякъде се пуши и чалгата да не говорим.

# 52 2 ян. 2026, 23:42 ч.

Мнения: 389

Цитат на: Caroline_Bingley в пт, 02 яну 2026, 21:50

На същото мнение съм. И аз харесвам Нова година, приготовлението и … май всички празници харесвам.

# 53 3 ян. 2026, 00:04 ч.

Мнения: 63

"За голямо разочарование на някои"?! Просто за разнообразие се надявах да се чуят и хората, които празнуват сами, в траур или извън обичайния празничен модел. Никой няма нищо против Вас, даже напротив. Дай Боже всекиму.
Семейните по дефиниция не сте сами и така или иначе заемате по-голямата част от празничните теми и постове, програми навсякъде. Има хора, които са в траур, сами, не са семейни и рядко имат свое място, рядко им се обръща внимание. Така че да си се надявал на разговор между сходни хора не е нито обида, нито драма, а просто желание за пространство, което да не е "превзето" .

Истински приятелства има също така, не съм искала да кажа, че няма, а че моите не са били, съответно кавички. Мога само да се радвам от Blue Heart

за всички

Последна редакция: сб, 03 яну 2026, 00:13 от eirelle

# 54 3 ян. 2026, 00:21 ч.

Мнения: 4 140

И аз за поредна година посрещам Нова Година сама,и ми е добре. От миналата година разчиствам " приятели " и роднини , просто така се случи, не е нарочно. Много добре се чувствам от това освобождаване, имала съм голям товар ,чак сега усещам какво съм носила, сега се радвам на свободата.

# 55 3 ян. 2026, 08:05 ч.

Мнения: 5 561

Празнувала съм съвсем сама два пъти в живота си. Първият път беше Бъдни вечер. Което за мен е много повече от Нова година. Бях на 27. Предната година майка ми беше починала. Отделно едни бедни гладни години ми бяха... Тогава не можех много да готвя та си купих готова питка, няколко малки кутийки готова салата, за да спазя традицията с постните ястия. Направих си скромна масичка, запалих свещ, погледах телевизия. И така.
Вторият път беше преди десетина години на Нова година. Изцяло сама по свой избор. С мъжа ми се бяхме скарали и разделили временно.

Ами какво да кажа... хубаво е, отрезвяващо е. Човек трябва понякога малко да се позапре, да си остане насаме с мислите си. Да претегли, да анализира, да почувства какво е да си сам. И да заякне от това.

Скрит текст:

Иначе ние караме от 20 години с мъжа ми по домашному. Най-често с двойка семейни приятели. А откакто баща му почина и майката на мъжа ми е с нас. Ми... още повече намразих Нова година покрай тези домашни събиранки в тесен кръг. И приятелите ни, и майката на мъжа ми харесват чалга при все, че не си признават. Та всяка година се гледа някаква тумба фолкаджии по телевизията и се обсъждат аспекти от облеклото, песните и визията им. Оооо, мама му стара! Не слушам чалга, не гледам чалга и ми е мега противно. Омръзнало ми е всяка година коментари колко е готина Софчето или "онази пък на какво се е направила", а другата пък, че била напълняла. Майката на мъжа ми е на 80. По цял ден жълта преса чете и облива всичко това с най-новата информация коя на кого е взела мъжа и колко ѝ струва грандиозният концерт.

Последна редакция: сб, 03 яну 2026, 11:05 от Защо ме търсиш?

# 56 3 ян. 2026, 08:28 ч.

Пловдив
Мнения: 20 610

Това за голямото разочарование на някои беше много не на място.
Най-малкото всеки сам на Нова година е наясно, че повечето от другите са в семейна или приятелска компания, и трудно ще се разочарова тепърва.
Виж, непредизвикано да се демонстрира, като кръпка връз темата, нещо си, за това става.
Темата не е за хора, които се дърпат презрително от обществото, а и за останалите сами по каквато и да е причина.

Скрит текст:

Има наистина някаква тенденция някои хора да се фукат колко са интроверти (когато бях млада, като че ли това не беше модерно), но първо, те се ласкаят да са малцинство, и второ, точно в тази тема подобно нещо не усещам и беше абсолютно излишно.

# 57 3 ян. 2026, 08:41 ч.

Мнения: 1 544

Аз съвсем сама не съм била, но ми се е случвало като девойка, когато нямах приятел, да я посрещам с баща ми или с дядо ми. И не е хич да е нямало къде да изляза с приятели вечерта, не бях и толкова дърта, та всички около мен да са семейни, но просто не ми се е излизало. А пък те и двамата рано останаха вдовци, а за тях Нова година беше голям празник от едно време, по-голям и от Коледа. Не е да съм била хептен задръстена, спомням си че на един банкет с колеги на 23 изкарах 14 часа, от два следобед до четири през нощта, ставахме, танцувахме, пред ресторанта имаше лунапарк и се люляхме на люлките, седяхме на фонтана и гледахме нощния град и времето мина. Но на самата Нова година, когато съм излизала на ресторант като момиче все не сме изкарвали хубаво, може и да е резултат от прекалено големите очаквания. Офтопик, кои са тези ресторанти в които се пуши? И аз съм била на събития, на които след 12 носят чинийки за фасове, но почти никой не пали, и пушачите вече са свикнали да излизат навън за цигара, хем на въздух, хем да си чуят малко приказката. И да запали един в голямото заведение, което има и вентилация не се усеща, не е както беше едно време.

# 58 3 ян. 2026, 08:42 ч.

🌊
Мнения: 1 391

Почти 2инаги съм празнувала семейно, защото и приятелския ми кръг са такива хора и никога не е ставало на въпрос да се събираме ние за празниците.

Празнувах сама веднъж и честно казано не го почувствах като някакъв ужас на "ау, горката, отритната от обществото". Така се случи, че единствения човек от семейството ми, който не ме беше тормозил през годината беше нощна смяна. Опитах се да празнувам с останалите, но даже без градус се почнаха неудобните въпроси. Не изтърпях, хванах си нещата си и тръгнах. Тишината, спокойствието и възможността да си поемеш въздух са страхотни.
Точно това ми беше и годината в която ми падна пердето и почнах да си върша хобитата и излизанията сама.

# 59 3 ян. 2026, 09:04 ч.

Мнения: 5 561

Ами то си не е ужас. Само хора, робуващи на социални стереотипи биха могли да кажат "отритнат".

Супер хубаво си е понякога човек да прекарва сам по такива празници. Действа отрезвяващо за някои, каляващо за други.

Препоръчани теми

Бижута и бижутерски къщи

Какво си обещах за идващата година...

Детски коледен календар

Таен дядо Коледа

18
На пазар

Причина:

Причина: