Да накажеш едното дете заради грешките на другото. Огромно "не" е за мен.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 10:28 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2026, 15:26 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2026
За мен е редно двете деца да наследят поравно.
В случая чисто хипотетично питах, без да имат дефицити, зависимости, ами чисто и просто едното се реализира по-добре от другото. Било в кариерно развитие, било с партньор или нещо друго.
Това, че ще помогнете на едното, а на другото не (защото няма да има нужда) би ли ви спряло, под страх другото (на което не помагате) след време/години да ви се разсърди/обиди? И не само за наследство, ами и приживе дали бихте помогнали (например дадете част от сума за кола/апартамент)?
Това, че ще помогнете на едното, а на другото не (защото няма да има нужда) би ли ви спряло, под страх другото (на което не помагате) след време/години да ви се разсърди/обиди? И не само за наследство, ами и приживе дали бихте помогнали (например дадете част от сума за кола/апартамент)?
Аз като цяло съм против наследството. Това, което човек притежава, най-добре да употреби за себе си, да си осигури спокойни и достойни старини, без да е в тежест на децата си и да ги ангажира.
Предпочитам варианта, в който човек отдава под наем или продава имоти, и със средствата си позволява платена професионална грижа, пред този, в който "дава" апартаменти на децата си, и после изисква от тях да загърбят собствения си живот и да го обгрижват.
Нагледала съм на провалени животи, съсипано здраве и разпаднали се семейства, заради гледане на болен родител. Няма да го причиня никому - нито на себе си, заради родителите ми, нито на децата ми, заради мен или баща им.
Предпочитам варианта, в който човек отдава под наем или продава имоти, и със средствата си позволява платена професионална грижа, пред този, в който "дава" апартаменти на децата си, и после изисква от тях да загърбят собствения си живот и да го обгрижват.
Нагледала съм на провалени животи, съсипано здраве и разпаднали се семейства, заради гледане на болен родител. Няма да го причиня никому - нито на себе си, заради родителите ми, нито на децата ми, заради мен или баща им.
И като дете се чувствам длъжна да не взема повече.
Ей това, е най-важното. Изобщо не мога да си представя да прецакам брат/сестра и да се оправдавам с желанието на родителите.
И като дете се чувствам длъжна да не взема повече.
Ей това, е най-важното. Изобщо не мога да си представя да прецакам брат/сестра и да се оправдавам с желанието на родителите.
Брей много сте морални всички!
Около мен такива примери няма - хващат се за гуша брат със сестра, брат с брат, сестра със сестра за заветният апартамент и не се поглеждат цял живот.
А пък родителите само смотолевят, че трябвало да помагат на по "неоправното". Другото - кучета го яли, то и без друго щяло да се оправи.
И нито един брат или сестра не се е "обадил", за да "поправи" неправилно разделеното наследство особено, ако те получават повече.
Трудно ми е да кажа за себе си, защото съм едно дете и имам едно дете, никога не съм мислила за това, обаче едни познати казаха, че всичко, което имат, е за едното им дете, защото то имаше тежки заболявания. Още са си живи хората, и мисля, че още го обгрижват, защото едва ли би се справил сам. Сега е почти на 50 г.
Е, какво толкова има да борави. Ще живее в жилището, ще си взема парите от ренти (например), и ще е по-добре, отколкото да е клошар на улицата, защото не може да си ги спечели сам. А може и брат му все пак да го наглежда как се справя. Така са го мислили хората, предполагам.
Иначе без заболявания не мисля, че трябва да има привилегии. Защото животът е нагоре-надолу - богатият съпруг може да напусне добре омъжилата се дъщеря, синът бизнесмен може да фалира и т. н. То всичко е моментно състояние. Децата трябва да получат по равно.
Иначе без заболявания не мисля, че трябва да има привилегии. Защото животът е нагоре-надолу - богатият съпруг може да напусне добре омъжилата се дъщеря, синът бизнесмен може да фалира и т. н. То всичко е моментно състояние. Децата трябва да получат по равно.