Аха...ами явно изглеждаш отчаяна и напориста, човека решил, че си му в кърпа вързана.
Сега кажи, че и ти ще платиш двата дни престой и вече съсвсем жалко ще стане.
А сега ето ти идейка.
Трайкай си и като наближи момента, се направи на заета.
Както той си ходи с приятели, а един път не е дошъл. Така и ти му кажи, че имаш ангажименти с приятели.
И другия път не ходи ти, дистанцирай се и чакай господина да се размърда.
Ако не го направи, приключвай.
Сега кажи, че и ти ще платиш двата дни престой и вече съсвсем жалко ще стане.
А сега ето ти идейка.
Трайкай си и като наближи момента, се направи на заета.
Както той си ходи с приятели, а един път не е дошъл. Така и ти му кажи, че имаш ангажименти с приятели.
И другия път не ходи ти, дистанцирай се и чакай господина да се размърда.
Ако не го направи, приключвай.
Аз тогава отказах поканата, защото не го харесвах, от какъв зор да бия път да се виждаме, но и по средата можело, в неутрални населено място. Макар че въпросното място, неутралното, беше все едно Говедарци или нещо от сорта. Нищо за интересно за разглеждане от туристическа гледна точка, но достатъчно неудобно за обществен транспорт, че да се наложи нощувка. 
А влюбен 65-годишен, който пътува редовно, за да види дамата на сърцето си, единствено може да породи присмех и съжаление в околните, както притеснение у децата си, поради видимата загуба на здрав разум. Понякога като чета тук, започвам да съжалявам мъжете, виждайки какво се интерпретира като доказателство за любов.