Бихте ли живели с мъж, който ви има за даденост?

  • 12 823
  • 558
  •   3
Отговори
  • Мнения: 8 601
Провокирана от темата Раздяла, която пусна потребител, който не е доволен от жена си..(.не го провокирала,  не го устройвала вече, не го ухажвала, не лягала гола в мусаката ),
  останах без думи. Все едно мисията на една жена е да направи щастлив и доволен един мъж.
Не децата щастливи,  не уюта вкъщи, а просто рахата на мъжа.
Сигурно има много такива жени, но понеже аз съм доста самостоятелна, доминантна и няма как да приема такова отношение, та се чудя, има ли такива жени, които живеят за да са угодни за мъжете?
Щастливи ли са?
И какво им носи това?
И защо ролята на жените, трябва да е угодна?
А не е ли обратно? Ако, един мъж не ви е угоден,  то той е аут ?
Поне аз, така съм живяла винаги.

Последна редакция: нд, 04 яну 2026, 18:49 от happy doc

# 1
  • Мнения: 2 571
Има доста.
Продължение на настроя от детството.
Мъжът няма основната вина.

# 2
  • Melmak
  • Мнения: 10 068
Има такива типажи хора. Това е до човек, до характер. Просто винаги пренебрегват себе си.
И все пак в една връзка е важно партньорите да са щастливи. Не ми го побира акъла как мъжа ми ще седи с мен и ще е нещастен. Ако има проблеми трябва да се разрешават, докато е време. Ако просто му е писнало ежедневието и му е скучно, вече е друга работа. Според мен грижата за партньорите трябва да е взаимна. Не е въпроса да ходиш да угаждаш на мъжа като на малко дете. Обаче да има взаимност, да се обръща внимание на партньора. Особено с малки деца това са големи трудности, липса на време и сън.

# 3
  • Paris, France
  • Мнения: 17 743
И защо ролята на жените, трябва да е угодна?
А не е ли обратно? Ако, един мъж не ви е угоден,  то той е аут ?
Поне аз, така съм живяла винаги.
Жената трябва да е угодна за мъжа ако иска да останат заедно. Също и мъжът трябва да е угоден за жената за да продължат пътя си заедно. Вече какво значи да е угодна една жена, е разтегливо понятие и различно за всеки мъж.

Аз съм пасивна и обичам да угаждам на домашните. Не обичам да ме обгрижват, да вършат домакинската работа вместо мене, непрекъснато да ме питат какво искам, а ММ често точно това прави понякога. Вече си разделихме някои домакински дейности. Той обича да прахосмуче и аз не пипвам прахосмукачка. Аз обичам да пера и простирам и той не пипва пералнята и така всеки е доволен и никой не му изземва любима дейност.

Не ща мъжът ми да седи с мене, въпреки че не е доволен и щастлив. Когато аз самата съм неудовлетворена, си тръгвам от връзката.

Всеки иска да живее в хармонична връзка, в която нуждите и желанията му са задоволени. Когато обстоятелствата се променят, много хора установяваме, че не сме щастливи във връзката, в която някога ни е било екстра.

# 4
  • Мнения: 8 601
Естествено  че една себеуважаваща се жена, няма да задържи мъж, който не желае да е с нея.
Мисля, че се подразбира.
Щастливите хора, ( ще го заменя с доволни ), които остават заедно са угодни взаимно.
Ясно е.

# 5
  • Мнения: 41 457
Въпросния автор на онази тема е доста нерзял.
Имах такъв колега дето си заряза жената и петгодишното дете, защото тя не си поддържала фигурата и не го привличала.
Но вкъщи той грам нищо не правел. Всичко на нейните плещи. И тя кога да обърне внимание на тая фигура. И от толкова задачи, работа, дете, чистене, готвене, пране, дали и дреме за фитнеса на нея.
И накрая шоков удар. Прави всичко за "милото" и детето и накрая се оказва зарязана.

Невенче, проблема е, че доста от мъжете не смятат, че трябва да са угодни, те смятат, че жената трябва да е угодна.

happy doc, доста такива жени имат, които пренебрегват себе си.
Даже и да угаждат, на мъжете им вече не са им интересни. Приемат ги за даденост.
И рано или късно дори и да угаждат, такива жени биват зарязвани.

# 6
  • Мнения: 8 601
Ами това е факт, че колкото повече се мъчиш да угодиш на мъж, толкова по неоценена ше бъдеш. За съжаление, много го разбират късно, когато вече мъжа си е повярвал и се е приел за незаменим.

# 7
  • Мнения: 891
Кохато мъж иска да го привличаш и да се стараеш да си угодна, въобще няма намерение да си тръгва. Всичко вкъщи му е подредено, манджата, гардероба, децата, ама едно мъъничко нещо му липсва, тръпчицата. Амчи кой да му угоди на мерака и да го натръпчи, благоверната, да се стяга и да започва.

# 8
  • Мнения: 2 437
Естествено, че не, любовта е двустранен процес, привързаността, обичта, загрижеността. Също така компромисите са също двустранни. Ако не са - не е живот, а съществуване.

# 9
  • Мнения: 8 441
А защо мъжът е длъжен да седи с жена, с която не е щастлив? Да, ако за жената не е добре с този мъж то той е аут, защо е по-различно за мъжа? Всеки човек иска и заслужава да бъде щастлив. Значи жената трябва да прави децата щастливи, да се грижи за дома, но не и да прави мъжа си щастлив, защо тогава е с него въобще? Мъжът беше написал нещо за секс, че му липсва, ами съвсем нормално, то това ако го няма във връзката? Да не е длъжен да живеят като брат и сестра, за да си помагат, иначе е егоист.

# 10
  • Мнения: 2 437
А защо мъжът е длъжен да седи с жена, с която не е щастлив? Да, ако за жената не е добре с този мъж то той е аут, защо е по-различно за мъжа? Всеки човек иска и заслужава да бъде щастлив. Значи жената трябва да прави децата щастливи, да се грижи за дома, но не и да прави мъжа си щастлив, защо тогава е с него въобще? Мъжът беше написал нещо за секс, че му липсва, ами съвсем нормално, то това ако го няма във връзката? Да не е длъжен да живеят като брат и сестра, за да си помагат, иначе е егоист.

Естествено, че мъжът не е длъжен да седи с жена, която не го прави щастлив, но както аз написах по-горе - всичко трябва а е взаимно - любовта, компромисите, домакинската работа, времето за себе си, отглеждането на децата и т.н Аконякой от двамата не участва, няма право на претенции.
В темата, която визирате мъжът беше хвърлил всичко на жена си и после негодуваше, че след две деца и поддържане на домакинство, тя не изглеждала по същия начин.
Но той не споделяше да родителства ( умишлено не казвам да гледа децата, защото не е бавачка срещу заплащане, те са негови деца). Не споделяше да помага с нещо. А и откровено изглеждаше като мъж, който вече има друга връзка.Така че в конкретния случай е друга играта.

# 11
  • Мнения: 18 477
Връзката е двустранен процес. За да искаш, нещо трябва да даваш. В случая с традиционното българско семейство мъжът ходи на работа и е изморен за каквото и да е друго, няма очаквания срещу него; а жената ходи на работа, гледа децата, гледа дома, често гледа свекърите и има още задължения, срещу нея има очаквания.
Накрая като се поболее жената, мъжът е нормално да я остави, но ако се поболее мъжът, жената трябва и него да изгледа.
При някои жени се получава …да кажем поносимо, те си знаят на каква цена. При все повече не се получава и това според мен е добре.

# 12
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 364
Абе и двамата все с нещо трябва да допринасят в това семейство. Не може да стоиш като принц и да чакаш тая жена да обгрижва освен две деца, и теб. На оня автор си представям на жена му вече колко ѝ е дошло до гуша да е единствен родител и единствения човек, който се грижи за всичко. И накрая вместо тя да иска развод - иска той... Ама тя стои и търпи заради двете деца най-вероятно, не от голямата любов към мъжа. Докато за него проблемът е, че той е изоставен като бедно сираче от жената, тоест в егоизма си вижда само негативите от това, че жена му работи и едновременно с това гледа деца и домакинства и не ѝ остава време за нея си като жена, да се поддържа и да му обръща внимание и на него. А пак в егоизма си не си дава сметка, че и тя е човек, и тя иска да бъде щастлива, доволна, да я ухажват, да се почувства желана и т. н.

Много бързо въпросният потребител се почувства низгвернат и от форума...

# 13
  • София
  • Мнения: 45 397
При мен отговорът е ясен. Към края на брака ми се бях набутала в тази схема, повече - не.
Даже не знам дали въобще бих живяла с мъж. Може да последя на гости 48 часа, после - "извинявай, трябва да си мия косата" и чао до следващия път, когато аз сметна, че е заслужил, аз съм в настроение и прочие.
😈

# 14
  • Мнения: 9 095
Да се подлагаме като килимчета за много жени, включая себе си, е втълпено от семейния модел. Майка ми напусна баща ми едва когато станах студентка и преди това все се чудех защо не го направи по-рано. Доста късно ми просветна, че не го е направила по най-прозаичната причина - липса на пари за квартира и храна. Аз като видна патица много години повтарях семейния модел, преди да се осъзная. Може и децата ми да го повторят, не знам колко увреди сме им нанесли.
И в новата си връзка - за мой голям срам!!! - се улавям как лесно се хлъзгам сама да се поставям в ролята на удобната и се боря срещу себе си. Ако имам още три живота, може и да се отърся, но в този живот ще ми се налага докрай да се боря. Да се боря не с мъжа си, не с децата или социума, а със самата себе си.
Всяка жена, поставила се доброволно в такава позиция, има право да се сърди само и единствено на себе си.
Родителите ни са ни отгледали така, както са успели, нанесли са ни най-различни травми, които обаче ние самите вече като зрели човеци имаме силата да променим. Аз не смятам за отговорни моите родители за моите провали, единствено виновна съм самата аз, напук на това колко е модерно и лесно да бъдат обвинени само родителите и цял живот да се хленчи.
Така че накратко - ако човек живее с друг човек, който го смята за даденост - вината е на самия човек, че го е допуснал или че не се е разделил с него.
Не е луд онзи, който яде баницата.

Общи условия

Активация на акаунт