Бихте ли живели с мъж, който ви има за даденост?

Този баланс как се постига?  Съвсем сериозен ми е въпросът.
Аз не го умея, винаги залитам по крайности в една или друга посока. Почвам да си мисля, че балансът е всичко да ти е посредствено. Няма как, ако вложиш в една област да не е за сметка на друга. Майко мила става, ако си перфекционист - абсолютна гаранция, че ще си нещастен. Няма как да огрееш навсякъде.
Проблемът е как да си доволен да си посредствен, ако не ти е в природата?

Този баланс се постига с ум, житейска стратегия, дисциплина, смелост и време.

И следването на собствените стремежи и мечти и управление на собствения си живот и съдба.

Семейството не се поддържа само от положителни афекти като любов,привързаност и грижа,а и от принципа "избягване на загуба".
В този смисъл "страхът от загуба и "ревността" са неприятни,но важни стълбове на семейството. Мъжът се страхува да загуби семейна връзка,която има репродуктивна стойност,(децата). Жената се страхува да изгуби традиционна и позната защита в лицето на съпруга и децата.
Ревността не е любов,но е механизъм за защита на някакво завоевание. Ревността е "алармен сигнал". Тя се активира,когато се появи конкуренция и заплаха за интимната връзка и семейството.
Какво прави обаче днешната модерна култура? Тя се опитва да премахне именно тези два крепящи семейството елемента – страха и ревността. Ревността се дефинира като токсичност и патология,а на нейно място се поставят модерните и глупави идеали за пълно доверие и емоционална автономия. Така алармения механизъм за външна заплаха се обезсилва и семейството рискува да остане без защита. Контролът намалява,но разпадът на семейството под натиска на външна конкуренция се усилва много.
По сходен начин страхът от загуба се тълкува като слабост. Насърчава се образът на зрял индивид,който "не се страхува да загуби". Да загуби семейството си. Това премахва стимула за борба за стабилност на семейството. Раздялата/разводът се представят като уж рационален и здрав избор. Паралелно с това общественият срам от развода изчезва. Той се морално неутрализира,а изневярата се психологизира. Семейството се превръща в изцяло частен проект. Накрая финансовата независимост на мъжа и жената рязко намалява "цената на развода". Финансовата независимост се представя като благо,а зависимостта – като потисничество. Рационалния избор се оказва индивидуален,а не семеен.
Остават любовта,личното щастие,кариерата,"реализацията" и удоволствието,но "сега и веднага". Те са ценни,но хич не са достатъчни за дълготрайно и стабилно семейство.
Модерната псевдокултура се опитва да изгради семейство без отрицателни механизми като страха и ревността. Резултатът е семейство,което морално е по-чисто и по-комфортно,но адски нестабилно и лесно разпадащо се,защото разчита на чувства,които по самата си природа са променливи.

Ревността алармира, но не стабилизира
Да, ревността е аларма. Но алармата не е система за сигурност — тя само казва, че има проблем. Ако изневерите са факт, лъжите са факт, двойният живот е факт
Тогава ревността не спасява семейството, а само поддържа перманентно напрежение.
Страхът може да държи — но не лекува
Страхът може да задържи човек
може да го накара да не си тръгне
Но не може да направи човека по-зрял
да го направи лоялен отвътре,  да го направи честен. Той просто го заключва.

Това са чудесни общи приказки, но пример би бил по-лесно разбираем как да се постигне.

Примерът си е за конкретния човек. Едва ли ще те топли, че някой успява в 5 поприща, докато ти не успяваш и в едно...
До човека си е и до възможностите му.

Защо не? Разбира се, че хората и възможностите ни са различни, но може би нещо, което работи при теб би работило и при мен, но не съм се сетила за него.

Тамън същото щях да пиша...някакъв общовалиден пример няма как да се даде. Всички имаме различни професии, някои и допълнителни таланти - примерно владеене на езици, ръчни умения и т.н. Това създава различни възможности за реализация и съответно разпределяне на времето.

Откъде да знам какво е... Няма как да си добър във всичко. На мен ми е достатъчно да съм добра във всичко, което правя - и в професията, и като майка. Как го постигам - и аз не знам, удава ми се.

Мнозинството мъже го правят и никой не им търси сметка. А да, майката е по-така родител.

Не е само до успяването. Неслучайно има приказка "Зад всеки успял мъж стои ...". Същото е и за жените. Зад една стои състоятелен мъж, подсигурил й ресурси и спокойствие, зад друга - баби-детегледачки, зад трета - близък, помогнал да постъпи в правилната компания и т.н.
Аз също обичам да чета истории на успеха, но баш тук такива не очаквам да намеря. Оставям настрана желанието за анонимност, спестяването на улесняващите фактори е сигурно, което обезсмисля упражнението.

Ако мога да избирам, бих предпочела зад моя успех да се крие един мъж.

Да, майката е по така родител, тя ражда детето...тя е основната, която се грижи за него...така е откакто свят светува! 🙃 Другото е изключение...и в природата е така.

Те са общи, защото хората са различни и стремежите, мечтите и животът им е различен.
Универсалната формула е описаното по-горе.
Конкретиката касае всяка отделна личност.  Примери за успели жени също има много в публичното пространство, но отново има елемент на относително лична оценка, що е то успех и касае ли този пример собствените представи за успех.

И успехът и щастието какво са, все такива екзестенциални въпроси.

Не е откакто свят светува през Палеолита не е било възможно 1 родител да се грижи за поколението, докато другия си развява кожите ловувайки. Този модел не е възможен математически.
Има бащи, които си играят ролята на родител, отредена им от природата. И това се вижда на неврологично и хормонално ниво. А и като майка и дъщеря съм го преживявала. Безценно е