Бихте ли живели с мъж, който ви има за даденост?

Ако, зад нещо което съм постигнала се крие мъж, то изобщо няма да го смятам за мое постижение.
Което ме подсеща, че доста жени не оценяват това, че наистина зад тях стои стабилен мъж, на който да разчитат. А трябва човек да е благодарен.

О, винаги съм била благодарна в периодите, когато ММ се е поставял на пангара и поемал семейството.

Е, хубава работа.

Защо трябва постиженията да не са плод на екипна игра?
Зад успехът на един мъж често се крие подходящата жена, която го вдъхновява, стимулира и подкрепя, както и обратното.
Зад повечето спокойни, уверени, щастливи жени, стоят мъже, които ги носят на ръце и правят каквото трябва в подкрепа на собствената им пълноценна реализация.

Някой да е твърдял обратното ?

И бащата може да е родител-бавач, но по скоро е изключение. И в природата женската ражда/снася, мъти, храни, учи да ловува...мъжкият прави гнездо, носи храна и т.н. Което не значи, че в съвременния свят обстоятелствата поставят и някои мъже в ролята на домакинята до печката!🙂

Семейството никога не е разчитало на любовта,мечтите и прочие. Те са важни,но се променят. То се е опирало на нещо дълбоко – съвместния съгласуван труд. Става дума за функционална взаимна зависимост с ясно разделение на ролите. Един осигурява ресурс,друго управлява ежедневието и готви манджа на печката,детето е инвестиция във времето. Ключовото е не кой каква роля изпълнява,а че ролите не са взаимнозаменяеми. Липсата на една не създава просто неудобство,а гаден дефицит. Това е правело всеки член на семейството в незаменим възел в мрежата. Модерната псевдокултура разрушава този механизъм. Икономическата независимост прави ролите заменими. Двамата родители имат кажи-речи еднакви доходи,ползват външни услуги,(поръчват пици,домашни помощници и т.н.),живеят в социална държава,която премахва зависимостта им един от друг. Семейството престава да бъде условие за оцеляване,а се превръща в доброволен проект. Паралелно с това трудът се индивидуализира. Всеки има свой график,свои цели,свой ритъм. Общият проект,тоест семейството се разпада на отделни паралелни линии.
Малките различия в приноса започват да пораждат чувство за несправедливост,натрупана агресия,четене на конско и истерични скандали. Семейството престава да бъде кооперация,а поле за постоянни идиотски преговори и съгласуване.
Именно тук се крие тънкият парадокс в съвременното семейство:то изисква повече свобода и равенство,но плаща за това с неимоверно високи изисквания за кооперация БЕЗ външна принуда. Само че такива семейства,които могат сами доброволно да се съгласуват вътрешно,се броят на пръсти...
В миналото общият ресурс е крепял семейството. Това са били домът,земята,инвентарът или фирмата,а по-късно капиталът и собствеността. Общото между тях е че не се делят лесно,губят много от стойността при развод и изискват постоянна поддръжка. Именно тези свойства ги превръщат в лепило за семейството.
Тук стабилизацията не идва от емоционалната близост,а от простия,но железен икономически факт:раздялата става скъпа,бавна и рискова. Цената на напускането надвишава ползата от развода. Семейството остава цяло не поради хармония,а поради рационално отлагане на разрушаването.
Това прави патриархалното семейство сходно с фирма. Когато има какво да се губи,поведението става консервативно. Решенията се взимат внимателно,истеричните действия са немислими,авантюризмът отстъпва място на предпазливост. Конфликтите се "поглъщат",отлагат или замразяват. Статуквото се предпочита не защото е по-добро,а защото е по-евтино от алтернативите.
Оттук произтича и следващият ефект – надеждността. Планирането започва да има смисъл,бъдещето се мисли в години,а не в седмици. Това е стабилност без гарантирано щастие,но е стабилност. Системата работи,дори когато любовта и емоциите са слаби или липсват.
В модерното семейство този механизъм е страшно отслабнал. Активите стават по-ликвидни – банкови сметки,лесна продажба,кредите вместо собственост. Разводът поевтинява,защото делението е лесно. Очакването за щастие,автентичност и "живот без лъжа",(тоест самотен живот),започва да надделява над икономическата разумност и рационалност. Моралният натиск измества прагматичния.

И няколко баби под ръка.

Да си говорим реалистично все пак. Не за бг-мамското топ семейство с доходи в небето, а за средно статистическото семейство, в София, примерно.

Мъжът взима 1.5к евро чисто.
Жената взима 1.2к евро пак чисто.
Тя забременява. Ражда. Година 1 е ОК, защото си взима, кажи речи, цялата заплата.
Иде година 2. Жената взима по-малко от 400 евро.
Средностатистическо семейство с ипотека, някое кредитче за кола или за техника, или за раждането.
Или жената намира начин за сив доход, или издирва гъвкави варианти за работа, или детегледачки, които излизат средно по 1.5к евро на месец за пълен работен ден... или се свива неимоверно стандарта на живот и това дете се гледа с т.нар bare minimum.

Ако има баби/дядовци/лели/свекита и тн да гледат детето докато тя работи, нещата се нареждат. Ако няма, борбата често е люта и жестока.

Някои (като мен) с мнооого хоум офис, разбрани шефове и доста гъвкаво работно време компилират някак с бащата, който в нашия случай е също с много ХО и гъвкаво работно време. Ама да си го кажем честно, това са много редки случаи. Повечето хора виждат не малко зор докато жената съумее да пусне детето на ясла и да започне да допринася за семейния бюджет. Не стига това, ами все се намира и някой да я оплюе, че си е зарязала детето вместо да го гледа до 3-4 годишна възраст минимум, а как става това чисто финансово не се споменава. Magic.

Средната заплата в София е над 3000 лв.

На средно управленско ниво и нагоре са повече.

За хора с общ месечен доход 3000 лв /1500 евра и ипотека и лизинг, според мен влизат в листата на бедните, а не  на средностатистическите.

Описаното патриархално семейство тип фирма е било перфектно за условията на живот ... в миналото.
Класическото патриархално семейство е неподходящо за днешната действителност.
Променя се средата, променят се семействата и отношенията в тях.

Не казвам общ месечен доход 3000 лв.
1.5 к евро мъжа - 3000 лв.
малко над 1.2 к евро жената - да кажем 2500 лв хайде за точна цифра.
Абсолютно обикновено семейство в София.
Ипотека: да речем 1200 лв.
Лизинг: да речем 700 лв.
Всичко е ОК докато и двамата работят. Като жената взима под 800 лв майчинство изведнъж всичко става много различно.

А всички ли семейства правят деца вече понапреднали в кариерата, че да взимат 3к лв и нагоре?
Нали се промотират младите семейства? На 23-25 г възраст взимат над 3к лв заплата ли? Това студентите или стажантите, или на junior нива в разни фирми?

Ако трябва да съм честна, намирам за арогантно да не се взема в предвид, че далеч не всяко семейство с дете/деца може чисто финансово да издържи един неработещ по 3-4 години.

Съвместният труд не е просто средство за производство на резултати. Той е среда,в която се произвеждат връзки. Това не става защото хората решават да се сближат,а защото са принудени да се кооперират. Реалността отдавна показа,че близостта често не е условие за съвместно действие,(семейство),а негов резултат. Синът на олигарх се жени за дъщеря на друг олигарх защото са принудени да го направят,а не непременно щото се обичат. Хората не работят заедно,защото вече се чувстват близки,защото са били въвлечени в общи действия,които изискват синхрон и взаимна предсказуемост. Съвместният труд е най-силното лепило за една общност,включително и семейството.
Когато двама души извършат координирано действие,тяхната социална ориентация се активира автоматично. Те трябва да следят действията и ритъма на другия,да съобразяват поведението си в единен синхрон,да тупкат сърцата им едновременно. Още преди да се появи съзнателна преценка "харесвам го/я",възниква усещането за "ние". Това усещане не е морално и не е романтично,то е физиологично/телесно.
Съвместният труд почти винаги предполага споделена цел. Тази цел временно подчинява индивидуалните импулси на общия ход. Партньорът престава да бъде шум или пречка,а съюзник в постигането на нещо трето,външно и над личностно. Общата цел буквално "прекодира" другия от потенциален противник в необходим партньор. Към това се прибавя ефекта на вложеното усилие. Колкото повече човек влага труд в нещо,толкова по-висока стойност му приписва. В семеен контекст това означава,че съвместно постигнатото – дом,проект и дори рутинна организация на съвместният им живот,става психологически защитено. Връзката не се преживява като случайна,а като резултат от натрупан труд. Тук няма морална добродетел и няма "правилно поведение",има чисто разумна икономия – умът в черепната кутия защитава онова,в което вече е инвестирал.
Важно разграничение: любовта може да съществува без труд,а съвместния труд – без любов. Но любовта без съвместно действие ерозира и линее с времето,защото губи телесната и социалната си опора.
Съвместният труд не просто разпределя тежестта на живота – той синхронизира хората. Там,където няма какво да се върши заедно,остава само дрънкането за отношенията,а то хич не е достатъчно.

Повечето млади, самостоятелни семейства са така.

Както намерят за уместно, така да се организират, да си планират бюджета, финансите, работата, инвестициите, семейството, децата и живота.

Практиката показва, че е напълно възможно да се справят повече от успешно във всякакви конфигурации.

Аз, каквото съм преценила за уместно, това съм направила със собствения си живот и както съм преценила за уместно, така съм се справяла със собственото си дете.

Абе айде по- спокойно. Абсолютно всичко се нарежда според хората и ситуацията. И работещите майки не са цъфнали и стоящите вкъщи все си мислят , че са изпуснали купона и парите…

Колко мои приятелки мрънкаха че никой не ще да им гледа децата (точно защото това им се щеше най-много, да метнат бебо на бабите).

А при мен старите се избиха да се предлагат, да се менкат и да гледат бебетата, точно защото аз исках да напусна работа и да си гледам децата….

Въпрос на желание е.

Кариерата на повечето жени наистина не се развиваше със скоростта на мъжете (татковци особено). Само да чуят че някой е станал татко, моментално му даваха повишение, за да не търси друга работа, а на жените - застой с години. Но пък и на нас не ни пукаше, въобще не ми трябваше да ме промотират и да ми сипват още работа… единствено исках да плащат и да дават дебели бонус и това е.

Azzy, говориш за жените с кариера, че не са успели да балансират. А за мъжете? На тях не им се налага да балансират, защото традиционно трябва да правят по-малко. Традиционно, но и сексистко. 21 век сме.

Deaf, говорши за времена когато жената не е била толкова образована и много често мъжът е бил този който е взимал решението в семейството разбира се икономическата тежест но е много чисто жената е влизала в семейството с много добра зестра която също е било управлявана от мъжа.  Жените както даде примерно за кралските особи са били женени не по своя воля и желание А по интерес и необходимост и много от тях са страдали но поради наложената догма на обществото, че жената трябва да слуша и да бъде с мъжа и е срамно и не морално жената да бъде разведена са търпели много са търпели. Това е въпрос на възпитание на жените преди векове точно както възпитава жените в арабския свят че носенето на бурка е нещо много красиво и полезно. Сега светът е различен и може би семейството като най-малката единица на обществото 😀 също е в трансформация