Много работа

От всичко си имам.
Един креслив, дето още с постъпването , си мислеше, че ще закОпа всички равни нему, та да се открои някак си...е, направи ме враг вовеки!
Не понасям такива хора, още повече, колкото по-посредствени са, толкова градират крясъците все по-високо.

Имам един нарочно забатачващ- научих му номерата по трудния начин- като го замествах при  отсъствие.
Нарочно предадени частична информация, инструкции, работа..., та да се види колко е незаменим, като го няма как другите се мотат в калчища!
Е, научих м у номерата, като отсъства и се налага да го замествам, ако не ми е оставил всичко в ред- не питам него, а мениждъра.

Една неоправдана също имам, най-стара служителка е във фирмата, най-много мрънка, за каквото се сетите, ама само, за да слага дърва в огъня, а аз чужди горещи картофи не духам- кой, колко и какво има да си изяснява с ръководтвото , да си го оправя сам...

Това е редовно и е чисто правене напук, без извинение.
При мен има и един друг маниер - следвам утвърден протокол при казус, който изглежда същият като всички останали. Обаче стигам момент, в който се усъмнявам, че този протокол не става. И аз така, отивам със стъпките и възникналия проблем, а отсреща задават въпроси с маниер, все едно аз нищо не знам и какви са тези глупости, които съм направила. И вземат казуса със замах със същия маниер.
Сега, много говорят как джензитата били хем некадърни, хем емоционално незрели и не търпели критика. Ако критиката е като горната, демек не е критика, а някой си избива дефицитите върху теб, проблемът не е в джензито.

Допреди 5-6 год. не бях работил с GEN Z. Действително не търпят критика. То затова тихо ги поправям, след второто-трето GENZ придобих свръх чувствителност от обратната рефлексия, още преди да кажа, и знаех как ще реагира GENZ-то и си трая. Много се обиждат, голямо самочувствие за непогрешимост. В интерес на истината, и аз имах големи комплекси на тяхната възраст, ако някой ми каже нещо на въпреки, но не съм реагирал толкова бурно. Налягам си парцалите и повторна грешка не съм допускал след забележка.
Иначе обожавам да уча някой възприемчив любопитен. Ама бързо се отказват. Опитвам се да делегирам малко по малко задълженията си (а те са хиляди от поправка на кафе машината, принтери плотери, поддръжка на компютри, мрежа свързаност архиви, съгласуваност, дедлайни, срокове, че даже организирам и почистването в офиса, до самата работа) и искам поне малко да може да поеме някой по - сериозен, защото ми наближава ТЕЛКовото пенсиониране, не искам да си крия занаята, раздавам го с пълни шепи, за никой не крия нищо, даже уча в повече - за нещата от живота . Ама кат ми пееш Пенке ле ...

Ок, тогава друга гледна точка.
Ти искаш да делегираш, ама аз имам задачи. Очаквам човекът, като по-опитен, да знае, че ето тази задача тука е 100 единици и всяка единица отнема технологично време 2 мин да се отметне. Това са 200 мин, които на мен са ми заети с тази задача и няма значение, че задачата в очите на опитния е много проста и лесна. Тя си е проста и лесна, но отнема време. Тоест аз работя, не седя във фейсбука да чакам началството да реши, че не му се занимава с някаква друга задача точно днес и ще ме удостои с честта да ми я делегира. Неразбирането на този факт го наблюдавам на поредно работно място и не мога да го проумея.
Въобще не става дума за неискане от моя страна, а че на мен няма кой друг да ми свърши задачата със стоте единици, та да ми бъде делегирана другата задача. Ще трябва да ги върша и двете. А не са само тези две задачи, имам и още, и в някакъв момент 8 часа работен ден стават 9, после 10, после откарвам от 8:30 до 21 в работа, плюс събота и неделя, защото има задачи и няма кой друг да ги свърши.  
И тука някой ще се намери да ми обяснява, че трябва да отделя още време и ученето и развиването така ставали, с извънредна работа върху много и различни задачи, просто ще е за някакъв период само и трябва да стисна зъби. Ами - не, не стават така, защото това не е период на съвместяване, а е за постоянно.  
От цялата история аз виждам как началството иска да си прехвърли неговия овъртайм на мен завинаги и без право на връщане или реорганизиране. А често изобщо не става дума за овъртайм, ами за нежелание те да работят. Не ме устройва, сори.

Сейко, имаш много отровни взаимоотношения с местоработата си. Хем я мразиш, хем смяташ че си незаменим, хем от три години си на стенд бай, хем искаш да предадеш занаята.
Повярвай ми, два дни след като се пенсионираш никой няма да помни, че те е имало, ще се намери начин да поправят кафемашината и все някой ще оправя грешките на колегите ти.
Такова отношение, каквото ти демонстрираш по въпроса е много нездравословно най-вече за самия теб и разболява. В подобен на твоя случай печелившите ходове са два - или е трябвало да напуснеш преди три години и да придобиеш душевен мир отново или като си останал (заради стаж, осигуровки, заплата директно да пренастроиш мисленето си, че фирмата и без теб ще се оправи).
Изобщо цялата промяна идва от пренастройване на мисленето и отношението към самия себе си.
Като човек, който цял живот е бил работодател на 2 човека мисля, че и прекия ти ръководител е трябвало да забележи промяната у теб и да ти предложи освобождаване. За фирмите работник като теб не е полезен - едновременно не работиш достатъчно и даваш лош пример. Нали не си мислиш, че никой не забелязва как се мотаеш. И колегите ти - по най-правилния за всеки работник начин - не те отрязават, защото не е тяхна работа.
Въпреки това, считам че мисленето и на собствениците и на работниците трябва за е като изложеното в скрития текст. По-продуктивно е и за двете страни. Разбира се в големите фирми има необходимост от правила, алгоритми, графици. Но човешкото отношение трябва да е преди тях. Вкл. и човешкото отношение към самия себе си.
По принцип горното излияние не е критика към Сейко. А форма на непоискан съвет как да си преастрои мисленето, за да бъде най-малкото по-здрав - психически и физически.

Ох, Сейко, объркваш ме. Щях да те питам още на миналия пост не си ли с ТЕЛК пенсия, но работещ, обаче ми стана неудобно и не питах. Сега ме обърка и затова питам какво значи да ти наближава ТЕЛК пенсионирането? Аз съм с ТЕЛК пенсия вече почти 18 години и през септември става пожизнена, защото навършвам години за пенсия. Отделно доработвам, че пенсията ми е малко не стига. Доколкото схванах, ти си далече от 64 години и нещо за мъжете, значи няма да ставаш пожизнен. Какво тогава?.....не схващам нещо. Извинявам се за любопитството, но се чудя от няколко минути за какво говориш...

Ами ще видим, явно аз забатачвам нещата. Може да се пенсионирам и по - рано. Сега засега, пак нямам колеги. Всички се отказаха, отново. Сега гледам че идват нови да подпитват, вероятно и аз приключих пък с добротворството. ЩЕ съм на здравей - здрасти и чао, лека вечер. Колкото и нечовешко и нехуманно да изглежда към младежите. Както казвате - май тая моя схема не е добра и за мен, и за другите и за фирмата.

Ън, не съм си вадил ТЕЛК, защото външно съм здрав, прав, дори тренирам силово. Не ми е удобно с тези показатели да се редя с другите болни хора с повече недъзи. Не виждам обаче добре, имам проблем неврологичен, за който само по документи още преди 10 години дават над 50% заради диагноза. но пък се влошавам и затова казвам че наближавам ТЕЛК-а. На 45 год. съм.

dariVale, обожавам работата си и физическите условия които са ми създали. Получавам Нирвана като съм в офиса. Дори със затворени очи зная кое къде се намира, повечето неща аз съм поправил, закупил (техника мебели) или сглобил. Самата работа също върша с лекота, просто летя. Проблемът ми е тоталната неразбория, която стана с приходящи изходящи хора, и вече нищо няма как да се контролира. Нещо, което съм поддържал над 15 години вършейки всичко сам. Затова ми е мъчно, че всичко се проваля. Но явно наистина в мен е причината, няма и незаменими хора, просто съм свикнал всичко да е под мой контрол и да зная всичко.

А що се отнася до "прекия ми ръководител" ако се нарича така едноличния собственик, мн добре знае какво работя. Нали ми е в стаята:). Е малко се крия за Бг мама че е смешно мъж да пише в женски форум, но пък клипчетата и другите размотавания ги виждат. А аз съм си преценил кое колко и за колко пари правя и знам колко струва. За минималното заплащане което е по специалността заедно със осигуровките е предостатъчно, това което върша за тия 2-3 часа на седмица. Просто спрях да работя за повече пари и не искам повече работа. Затова започна това назначаване на хора, за да ми облекчат работата и спокойно да се пенсионирам, но явно ще е трудна работата. Защото реално работата ми се удвои, опитвайки се да създам ред в допълнителния хаос, да поправям грешки, като тепърва се запознавам с работата и по независещи от мен причини.

Дано да не си възприел написаното от мен като нападка. По-скоро усещам ужасната умора в теб и знам колко е вредна за физическото здраве (психиката съсипва физиката).

А аз не съм съвсем съгласна с вас, Сейко и ДариВале.
Че младите са наперени - наперени са. Че са големи отворковци и се борят за правата си - факт неоспорим. Че ги мързи - мързи ги. Че заради образователната система знания липсват - липсват.
Обаче... интересна работа. Старото поколение от отколешни времена плюе младото поколемие, ама интересно - светът върви напред.

Сейко, не само знанията са, а и подхода. Ако аз почна да ти навиквам, буквално на 2-та минута ще спреш изобщо да ме слушаш. Изнервен, не изнервен - 2-ри, трети, десети път, шефа. Знаеш, 90% от конфликтите не са заради казаното, а заради тона и начина. Струва си да се замислиш над това.

Казваш, че делегираш. Хубаво, ама тоя, дето му делегираш, знае ли, че е тук, за да поеме работа от теб или ? Щото и на мен така много народ се опитва да ми делегира, пък като се поразровя кой ми делегира и какво, в 80% от случите се оказва, че човекът се разтоварва, ама за моя сметка. Та си режа. И преди да ме оплюеш - не съм GenZ.

Но съм съгласна, че да гледаш как си градил нещо с години и някой зорлем го съсипва е тежко и боли.

А dariValeАз съм по голям непукист, особено от хора, които не познавам и още по - малко мен ме познават не се засягам. Какви нападки ...
Аз пък честно казано и в предишните мнения писах им се възхищавам на младите колко са егоистични, егоцентрични, и те са в центъра очаквайки всички да ги обслужват. Да за нас е неприятно ама са ми като деца. Искам най-доброто за тях както и за моето дете, ако ще и глезене му кажете. Ама пък и как си се грижат за себе си също ми харесва. Малко нещо да не им е удобно и скандала е гарантиран, един зъб - една седмица болничен, схванат врат ... Търсят винаги най-най... Много ми харесва. Иначе няма да се свърши света. Ще се намери пък нещо друго да компенсира по - ниската им производителност, аз залагам че ще им помага много ИИ. Пък те ще се концентрират в нещо друго.

slanchezara, в случая ги аплодираме ако дойдат с по - малко от час закъснение, или не им изкочи някаква "спешна" работа и не си тръгнат още на обяд. Не знам дали правилната дума е делегирам. Просто гледам да дам някаква работа, иначе ми е неудобно пред шефа от тях че ги гледа как си ровят и нищо не правят. Гледам да дам някаква по- проста работа, която виждам че се справят. Примерно за мен работа за половин час ... те я правят по 2-3 дена. Просто да се учат да се чувстват значими и нужни. Как мислиш, голямо разтоварване ли е неспешна 30 минутна работа за мен , на фона на тяхната работа за 2-3 дни. И накрая идва дедлайна и го драсвам набързо и толкова... Но пък им "тежко, трудно..". Не искам да звуча кат о стар мрънкач, и то точно заради това, което казваш че винаги е имало мрънкане от старото към новото поколение. Z тките пък мрънкат сега по 15-20 годишните. Малко смешно . Иначе аз не съм казал че викам, просто спирам да говоря и обяснявам като виждам че 2-3 път правят едни и същи грешки. Винаги съм бил с тях в приятелски отношения, като хора нищо лошо не мога да кажа и ми е мн приятно с тях.

Аз пък съм съгласна с теб, напълно Слънчева.
Свят ще има и след нас, какъвто си го подредят днешните млади.
Винаги, когато по някакъв повод ме възмутят и се сещам как навремето валса е скандализирал обществото. Като нещо ново, дошло с младите.  А сега никой не го и помни вече какво е.
Та основната ми мантра е - не ми пука. Аз моя живот съм го живяла и го живея както си искам, те да направят същото за себе си.
В същност съсипването на съграденото не идва от вън. А от невъзможността да го продължиш по твоя начин. Силите отслабват, душата се уморява и в някакъв момент трябва да бъде пуснато да оттече в канала. Тъжно е, но е важно да няма вътрешна драма, а да се приеме естествения ход на нещата.

ами, така е. То и за вас по-възрастните сигурно са казвали, че сте калпазани - ама вие друго мнение имате за себе си Винаги ще  има разлика в мненията на поколенията

Развитието на съвременните технологии позволява драстично намаляване на обема на работа. Не знам защо обаче, се измисля все повече бюрокрация, документи, отчети и декларации, с които си запълваме времето и си спъваме истинската работа.