Аз страдам от тревожност от дете. Почнах с лекарствата още преди 20 г., когато бях на 22 г., пила съм и АД, и бензо, и менти, и Бах, и мелатонин, и магнезий, ходила съм на различни психиатри, психолози, терапевти и какво ли не съм правила.
И да, бензодиазепините се изписват само със зелена рецепта, в ограничени количества, за да не се получават злоупотреби. На мен психиатърът ми е казвал “Ксанакс не повече от месец, даже и толкова е много”. Не съм пила бензо повече от това, но знам, че има хора, които го правят. Не мога да разбера нито лекарите, които го допускат, нито хората, които го правят, но хора всякакви.
Просто ще кажа следното - след като си на бензо, съвети за капки на д-р Бах, магнезий и т.н. са абсолютно нерелевантни. Мозъкът на употребяващите, такива лекарства няма как да се повлияе от нещо слабичко и сравнително безобидно, щом е на тежка артилерия.
Моят не е продънен от Ксанакс, но аз пък пия Лирика, което е противоепилептик, тушира хронични неврологични болки и тревожност, тъй че го пия и за 2-те.
Преди 3 години си правих операция на очите, която се прави в съзнание. Преди операцията анестезиолог дава леко успокоително, защото все пак пациентът трябва да е отпуснат, да не мърда и т.н. Разбира се, там си казваш всичко, попълваш въпросник, казала съм си, че пия Лирика и съответно са ми дали хапчетата за успокоение, които бяха Атаракс. И след 20 мин. почнах да усещам колко съм надрусана, едно ми беше еуфорично, приятно, отпуснато… Питах бабите около мен как се чувстват, казват, че и те са така, не знам как стана въпрос колко хапчета са им дали, оказа се, че на мен 3, а на тях по 1-2. След 2 седмици отидох за око номер 2 (правят се отделно) и го питах анестезиолога защо на мен ми дава повече при положение, че съм 45 кг и той ми обясни, че именно заради продължаващата години употреба на някакъв вид подобен лекарство (в моя случай Лирика) 1-2 хапчета няма да ми повлияят, защото имам толеранс. И ми трябва по-висока доза.
Надявам се, че достатъчно образно го обясних.
Между другото - и аз си пиша с чата. В 02 часа през нощта като ми е кофти и нямам с кой да си говоря - пиша си.
Не виждам нищо лошо, но реално - и той съветва да се работи със специалисти - терапевти.