Какво пазим и на кого го оставяме - döstädning и не само

Аз раздавам само дрехите на малкия син, защото пораства. Намерила съм си една жена, която ги иска, аз и давам чували дрехи и обувки, тя ми дава бонбони и бисквити. Супер съм доволна, намерих си я тук във форума.
Моите дрехи не си ги хвърлям, ако стават за носене, защото от 20 години съм на едни и същи килограми. А модата се връща.
Но аз и не си купувам, нося си обувките и чантите, докато се скъсат. Не намирам смисъл да харча пари за дрехи и обувки. Купувам си само ако нещо много ми трябва и много го искам. Иначе не, имам дрехи за три живота.

Като човек, който много пъти през живота си се е местил, минимализмът ми се разви някак съвсем естествено. Да не кажа голяма дума, но за максимум два дни мога да опаковам всичкия ни багаж и да се преместим в друго жилище, или град, или държава, или континент. Не развивам сантимент към вещи, не робувам на никакви шопинг мании, и от "характерните за жените" неща, нямам нито 20 чифта обувки, нито 20 чанти, нито 50 парфюма. Гардеробът ми съдържа малко, но качествени и взаимно съчетаващи се дрехи, и го поддържам на принципа - за да влезе нещо ново, трябва да излезе нещо старо. Мъжът ми е същия като мен, едното дете "прихвана" този стил на живот, другото е по-трупащо и разточително.

Непрекъснато предавам неща за рециклиране, дарявам, изхвърлям. Вещите са, за да служат и да са в употреба, ако нещо не се използва вкъщи, може да е полезно другаде. Когато нещо не се използва, това не значи, че не се амортизира. Напротив - тъкани, конци, ластици, пластмаса - всичко старее с времето. Дървото, металът и стъклото по-бавно, но и те стареят.

Първо раздавам на познати и приятели, на съседи. Дрехи, обувки и домашен текстил изхвърлям в съответните контейнери. Има такива, в които събират годни за употреба изделия, има и такива, които събират изделия за преработка. Едри и дребни електроуреди, кабели и батерии предавам на фирма за рециклиране. Останалото - в кофите за разделно събиране.

Почти всяка година се разделям с вещи - дрехи, кухненска посуда, разни прахосъбирачки, които съм пазила, защото са ми порадък. Не желая да трупам, искам жилището ми да изглежда като дом, не като склад. Даже мазето ни е доста свободно, но и там не трупам. Чинии, купи и чаши давам на една приятелка за къщата й на село и тя много се радва. Книги също не събирам, защото съм с алергия към прах - раздавам ги, за тях винаги има желаещи, а и чета на рийдър.

Безкрайно съм благодарна, че учебниците са безплатни и после се връщат в училището. Преди се мъчех да ги продавам.
Книги също не купувам или много рядко. Приятелките ми дават и после им ги връщам. При мен важи правилото: колкото по-малко, толкова по-добре.
Имам няколко книги детска класика, която съм купувала за малкия син, обмислям да я даря на библиотеката, но ще почакам да порасне още малко, защото сега иска да си ги пази.

Като нямам на кого дам, просто хвърлям в боклука. Преди време бях оставила една торба с играчки до казана с надеждата, че някое дете може да бъде зарадвано. Ами на другия ден ги видях пръснати из цялата ни улица като някакви боклуци. Стана ми някак кофти. От тогава директно хвърлям при общия отпадък и ми е все едно.

Приятел с вила е удобно да имам, но моите приятели носят там своите книги, съдове и картини. И се оплакват, че лека-полека се превръщат в музеи с експонати. Какво остава и моите да им набутам.
А ми се случи да изхвърля олекотени юрганчета и малко след това да ме питат дали имам да дам на конкретен човек. Ами... то пък трябва и малко късмет в тази работа.

Безполезни неща започнах да снимам и директно да качвам във free your stuff Sofia. Ако са нужни някому - идват и си ги взимат.

В кои контейнери връщате текстил за рециклиране? Попадам само на такива за годни дрехи, а H&M последно си бяха спрели кампанията.

Имам чувство на вина да изхвърлям все още, но също съм на мнение, че вещите са за ползване. Соц мантрата "пари е давано" вече я туширах, защото и да ги държа по-богатс не ставам. Сега остава и "ама това ми е от Х" Трябва да си набия в главата, че отношенията ми с хората не се крепят на това дали пазя подаръците им. И най-вече "Ама тоя суитчър си го харесвах и си го носех!" Тежко ми е с дрехите, защото имам запазени дрехи буквално от тийн годините си, преди 15-20, които съм си избирала и носила с много кеф, но със сигурност сега не бих облякла. И не знам защо продължавам да ги пазя. Влязох в порочния кръг на "Щерката някой ден може да иска да го носи". Оправдания и пак оправдания Притрябвала ѝ е черна дантелена рокля. Или може би наистина ще я иска?
Освен това от три години нося, каквото мога, защото бях бременна два пъти. Нито е да си разкарам всички дрехи, защото не са носени, нито е да си подновя изцяло гардероба. Поне докато не запазя някаква по-годе постоянна форма. На всичкото отгоре някои неща вече перманентно не са си на мястото и колкото и да искам няма да ми стоят така, както преди 5 години
Всъщност ми е много по-трудно да се разделя с дрехите си от преди 20 години, от колкото с нещо от преди 7-8. Емоционалния товар е по-сериозен. Да не говорим за метълските ми тениски, които съм събирала почти религиозно - изтъркани, захабени, че и скъсани, но нито една не е напуснала домът ми. За там ще ми трябва психолог

С нещата за хобито ми е сходна драма. Там обаче, ако все още ги имам, когато се стигне до края, се надявам М или друг близък да е достатъчно умен да ги предостави на някоя творческа дружка за справяне. Дет се вика само М да не ги продаде на цените, на които съм му казала, че съм ги купила Шегата настрана, ако децата не ги искат по-добре да ги ползва друг - познат, непознат, организация и т.н.

В общи линии нови вещи махам със замах. Неща, които си нося с мен като корубка трябва да адресирам някак

Аз изхвърлих едно много хубаво неносено марково сако на майка ми с оправданието "минала му е модата". Не е от младежките й години, а бяха актуални около 2015 г. Сега модата им се върна, щеше да ми свърши работа на Нова година към тоалета, но.... И заради предишни подобни поводи 100 пъти се упрекнах, че съм го хвърлила. Та точно това сако ли ми пречеше и ми пълнеше гардеробите!!! Сега мога да купя подобно в Зара, а онова беше на къде-къде по-хубава марка. Иначе боклуци пазя.

Есме, аз точно заради това не хвърлям дрехи.

Рециклирам, изхвърлям и нищо не пазя. Нямам сантимент към вещи, поддържам минимално количество предмети и преценявам дали изобщо да купя нещо - примерно уред, който бих ползвала вееднъж-два пъти годишно, няма да взема и държа в шкаф.
Играчките на детето също се събират в един платнен кош, който се преглежда редовно и прочиства.

При мен парадоксът е, че постоянно хвърлям и пак съм затрупана.  Особено дрехи и посуда. А ако ме пита човек, все нямам какво да облека. Мъжът ми пък е маниак на тема чаши. Чаши за това, чаши за онова. За вино всякакви разцветки, за вода 5 бичима, за коктейли, за уиски, за всичко. И най ме е яд, когато купи уиски в комплект с чаши на някаква промоция. Ами нямам вече къде да ги дявам, страхувам се, че някой ден шкафовете ще се срутят върху нас и ще си загинем така, а като ни намерят, ще кажат - ето тези са били големи алкохолици. Последният път се радвам, че успях да го убедя, че вместо в комплект чаши е по-добре да избере комплектът с форми за ледчета - такива поне още можем да поберем в камерата.

Другото затруднение, в което изпаднах, а и още имам ситуации, свързани с това е, когато родителите се изнесоха от жилището, в което живеем ние сега и се преместиха в къща. Уж си взеха всичко, още докато бях сама,  но останаха много вещи, които някой ден малко по малко ще си приберат. Първо се оказа, че цял един вграден шкаф пълен със пълен набор обувки на майка ми стои (някои, от които необувани освен за проба, други, последно обувани през лето 1985) и ѝ казвам, ела да ги прегледаш, защото знаеш - обичам да хвърлям. И тя веднага: Не! Няма да хвърляш, може някои да ги дам на приятелки. Е, кои са, питам се тези приятелки, които ще искат да носят обувки от времето на Тодор Живков, пък били те и много шик? Или ботуши, които вече са се смряскали от времето?
После пък някаква месомелачка издирваха. Трябвало да е при мен - щото така било логично, щом я няма при тях. То хубаво, ама ако им кажа: Де да знам, може да съм я хвърлила и да не помня, настава проблем, а може те да не помнят също. И все така нещо се издирва. А с времето като ги налегне склерозата, направо не искам да си представям какво още ще ми се наложи да търся из нас. Апартаментът е голям. Неподозирани натурии могат да дремят скрити някъде...

Доста се посмях с тебе!!

Ами то най-трудното за обяснение пред другите е, защо не мога да си спомня дали съм хвърлила нещо. За мен е просто - хвърлям го, за да го забравя и да не го мисля повече, а те искат да продължавам да се сещам за него, до денят, в който им дотрябва. Не работят така нещата при мен. Или пък документите, които все подреждам, мъжът ми ги разбърква - с думите, че трябва да са подредени и ха сега - търси, булка.

Сега ще ви тръшна в земята всички, но с един кашон потребни и (главно) непотребни хартии, който ми дразнеше окото от години (дошъл от местене на офис) успях да изхвърля дипломата на ММ. Още не сме извадили дубликат.

Не просто изхвърлям, а обожавам да го правя. Дрехи, обувки, аксесоари - с лекота заминават към кофите.
Стари мебели, посуда, техника, която с години не ми е била потребна - летят към боклука.
Преди 3-4 години майка прави ремонт, лелееее, бебешките ми шишета, кафеварки, чинийки...хайдеее, там където им е мястото.

Не бих изхвърлила никога икона и картина(обожавам произведенията на изкуството), всичко останало, ако не го използвам ежедневно се изхвърля.

Пазя само хората, които са ценни за мен. Всеки ден се чувам и ако имам възможност се виждам с тях. Помагам им с каквото им е нужно, не пестя време и средства за тях. В трудните ми моменти, нищо не ми е топло душата освен те. Хората са ми най-ценният ресурс.