Може да има някакво чувство за вина намесено в историята поради това кой колко се грижи за болен роднина.
- Публикувана: 14 ян. 2026, 06:12 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 14:23 ч.
Токсични гости
Гости = човек, който идва с покана.
Домакинът тогава преценява как да посрещне госта, в зависимост от моментно финансово състояние, възможности, време, семейни грижи и т.н.
Когато някой идва да ни посети, защото му е скучно или иска да ни види, то е редно да се съобрази с горното. Ако домакините си имат грижи, няма как да се очакват софри, 5-степенни менюта, 28 градуса в помещението зимата и подобни. Още по-малко, пък трябва да се очаква глезене и избор на скъпи деликатеси за това. Ако е за лекар, ако е наистина на зор - да кажем, че може да се направи компромис. Но за убиване на време - извинете ме, ама има хотели.
Сега това вероятно ще прозвучи коравосърдечно, но това е реалността. Когато има болен близък и това е родител/баба/дядо, човек трябва да приеме случващото се и да се отдаде на тези грижи. Да, тежи, ужасно много тежи, особено ако говорим за тежко болен човек в терминален стадий. Тежи да гледаш близкия си в тежко състояние, а понякога и самата физическа грижа е изцеждаща и трудна. Но това не означава, че заради тежката съдба, цялата рода трябва да е на разположение и да глези. Помощта в такива случаи е само доброволен акт, ако може човек от разширеното семейство - братовчеди, лели, вуйни и т.н.- и има желание - разбира се, ще помогне. Но помощта не включва глезене и скъпи деликатеси за гледача.
Домакинът тогава преценява как да посрещне госта, в зависимост от моментно финансово състояние, възможности, време, семейни грижи и т.н.
Когато някой идва да ни посети, защото му е скучно или иска да ни види, то е редно да се съобрази с горното. Ако домакините си имат грижи, няма как да се очакват софри, 5-степенни менюта, 28 градуса в помещението зимата и подобни. Още по-малко, пък трябва да се очаква глезене и избор на скъпи деликатеси за това. Ако е за лекар, ако е наистина на зор - да кажем, че може да се направи компромис. Но за убиване на време - извинете ме, ама има хотели.
Сега това вероятно ще прозвучи коравосърдечно, но това е реалността. Когато има болен близък и това е родител/баба/дядо, човек трябва да приеме случващото се и да се отдаде на тези грижи. Да, тежи, ужасно много тежи, особено ако говорим за тежко болен човек в терминален стадий. Тежи да гледаш близкия си в тежко състояние, а понякога и самата физическа грижа е изцеждаща и трудна. Но това не означава, че заради тежката съдба, цялата рода трябва да е на разположение и да глези. Помощта в такива случаи е само доброволен акт, ако може човек от разширеното семейство - братовчеди, лели, вуйни и т.н.- и има желание - разбира се, ще помогне. Но помощта не включва глезене и скъпи деликатеси за гледача.
Явно майката на гостенката не е толкова зле, щом я оставя сама дни наред.
Гостенката по-скоро е на принципа "нали сме си близки, като сестри сме". Другото мислене е "аз съм един човек, колко пък да похарчат за мен".
Такова чудо не ми се е случвало, слава Богу. Преди доста години при гостуването на една близка, бяхме около 20 и няколко годишни ме помоли да използва гримовете ми и като излизахме на вечеря да бъде с мое бижу. Е, полудях. Дадох ѝ бижуто - пръстен и понеже тя е с доста по-фини пръсти от моите, решила, че трябва да го стисне оттук - оттам. Получих си пръстена с толкова изкривена форма, че не се стърпях да я попитам ,,това сега как ще го нося". Гримовете така хубаво бяха наклепани, ще бъркаш с една четка и в светлите и в тъмните сенки 🤦 абе, пълен мармалад. Не го приех като лично отношение, защото отношението ѝ и към нейните вещи е такова. Но не си премълчах.
Но Вашата ситуация ... не знам как дори да я коментирам, със сигурност няма да ми е никак приятно, но и със сигурност не бих си премълчала и деликатно бих повдигнала въпрос за нещата, които ме карат да изпитвам дискомфорт.
Но Вашата ситуация ... не знам как дори да я коментирам, със сигурност няма да ми е никак приятно, но и със сигурност не бих си премълчала и деликатно бих повдигнала въпрос за нещата, които ме карат да изпитвам дискомфорт.
Аз просто не бих ѝ вдигнала като се обади да ме уведоми следващия път.
А "Искаш ли да ти взема хубав боб" на мен ми звучи като трябва да си го платя. Тя и майка ми така да ми каже, ще ѝ предложа пари срещу боба. Ако не ме пита и ми донесе - тогава ще го приема за подарък.
Но да ми прави фасони и номера няма да я търпя, освен ако не съм ѝ длъжна с нещо. И понеже не ми изглежда лесен характер, аз също като авторката просто не бих ѝ вдигала, за да не изпадам в обяснителен режим.
А "Искаш ли да ти взема хубав боб" на мен ми звучи като трябва да си го платя. Тя и майка ми така да ми каже, ще ѝ предложа пари срещу боба. Ако не ме пита и ми донесе - тогава ще го приема за подарък.
Но да ми прави фасони и номера няма да я търпя, освен ако не съм ѝ длъжна с нещо. И понеже не ми изглежда лесен характер, аз също като авторката просто не бих ѝ вдигала, за да не изпадам в обяснителен режим.
Аз просто не бих ѝ вдигнала като се обади да ме уведоми следващия път.
А "Искаш ли да ти взема хубав боб" на мен ми звучи като трябва да си го платя. Тя и майка ми така да ми каже, ще ѝ предложа пари срещу боба. Ако не ме пита и ми донесе - тогава ще го приема за подарък.
Но да ми прави фасони и номера няма да я търпя, освен ако не съм ѝ длъжна с нещо. И понеже не ми изглежда лесен характер, аз също като авторката просто не бих ѝ вдигала, за да не изпадам в обяснителен режим.
А "Искаш ли да ти взема хубав боб" на мен ми звучи като трябва да си го платя. Тя и майка ми така да ми каже, ще ѝ предложа пари срещу боба. Ако не ме пита и ми донесе - тогава ще го приема за подарък.
Но да ми прави фасони и номера няма да я търпя, освен ако не съм ѝ длъжна с нещо. И понеже не ми изглежда лесен характер, аз също като авторката просто не бих ѝ вдигала, за да не изпадам в обяснителен режим.
Много труден характер и специално с нея не ми се изпада в обяснителен режим. Толкова се намъчих, че да си причинявам и това. По много други въпроси се опитах да говоря с нея, за всичко ме реже. Даже се поинтересувах не е ли твърде много да откарва по 1-2 седмици на морето при другите роднини. От 9 дерета вода докара защо няма проблем. От 2-3 години се опитвам да й кажа, че майка й има нужда от някои удобства предвид състоянието й и там ми изкара безброй причини, които не са меродавни. Офффф, пак се напрегнах....
Много труден характер и специално с нея не ми се изпада в обяснителен режим.
Скрит текст:
Толкова се намъчих, че да си причинявам и това. По много други въпроси се опитах да говоря с нея, за всичко ме реже. Даже се поинтересувах не е ли твърде много да откарва по 1-2 седмици на морето при другите роднини. От 9 дерета вода докара защо няма проблем. От 2-3 години се опитвам да й кажа, че майка й има нужда от някои удобства предвид състоянието й и там ми изкара безброй причини, които не са меродавни. Офффф, пак се напрегнах....
Отрежи я. Избери си начин, който ти е удобен.
И най-важното, не се чувствай виновна - тя сама си е виновна.
Такова чудо не ми се е случвало, слава Богу. Преди доста години при гостуването на една близка, бяхме около 20 и няколко годишни ме помоли да използва гримовете ми и като излизахме на вечеря да бъде с мое бижу. Е, полудях. Дадох ѝ бижуто - пръстен и понеже тя е с доста по-фини пръсти от моите, решила, че трябва да го стисне оттук - оттам. Получих си пръстена с толкова изкривена форма, че не се стърпях да я попитам ,,това сега как ще го нося". Гримовете така хубаво бяха наклепани, ще бъркаш с една четка и в светлите и в тъмните сенки 🤦 абе, пълен мармалад. Не го приех като лично отношение, защото отношението ѝ и към нейните вещи е такова. Но не си премълчах.
Но Вашата ситуация ... не знам как дори да я коментирам, със сигурност няма да ми е никак приятно, но и със сигурност не бих си премълчала и деликатно бих повдигнала въпрос за нещата, които ме карат да изпитвам дискомфорт.
Но Вашата ситуация ... не знам как дори да я коментирам, със сигурност няма да ми е никак приятно, но и със сигурност не бих си премълчала и деликатно бих повдигнала въпрос за нещата, които ме карат да изпитвам дискомфорт.
Бабата и дядото на мъжът ми живеят във Виена. Имат една стая за гости - за деца, внуци, правнуци. Сестрата на бабата живее с дъщеря си и семейството й. Някога майката продала имоти за да може дъщерята да си купи апартамент. Когато се появиха нискотарифните полети до Виена, дъщерята започна да търси и купува билети на майка си, да гостува на сестра си. Понеже търсила евтини билети, майка й остава при сестра си по около месец, изцяло на издръжката на баба и дядо. Това се случва по 2-3 пъти в годината.
Последния път дъщеря ми и братовчедка й бяха останали при прабаба и прадядо за 5 дни, ние бяхме по работа в Будапеща, минахме да ги видим и децата решиха, че искат да останат при тях. Баба и дядо ги поканиха и бяха много щастливи, че децата ги предпочетоха. На третия ден, на вратата цъфнала сестрата на бабата. Дядо казал, че не може да остане, защото стаята е заета. Сестрата казала " ми то са деца, ще спят на едно легло, нали скоро ще си ходят." Дядо купил доста скъп билет и върнал сестрата на баба още същия ден. Племенницата на баба й вдигнала скандал, как не я било срам, да върне сестра си от чужда държава. Две деца по-важни ли са от собствена й сестра... след това настрои всички роднини против баба и дядо. За протокола, баба и дядо са 80+ години и доста тежко го преживяват. То е ясно, че дъщерята не понася майка си и се опитва да се отърве от нея, ама е ясно само за нас. Всички останали роднини /близки, далечни и някои почти непознати/,не поспуснали да се обадят и да кажат, че не са очаквали баба така да се отнесе със собствената си сестра. Обаждаха се и на свеки, да й кажат, как баща й се държал с роднините на жена си. Тя не им мълча и ги блокира, но майка й и баща й се измъчват. Братовчедката на мъжа ми му се обади, да му търси сметка, защо сме оставили 10 годишни деца при толкова възрастни хора, опитваше се да ни изкара безотговорни, намила 20 мин всякакви глупости, докато той не затвори и не я блокира.
Много е тегаво с устати и нахални роднини.
Последния път дъщеря ми и братовчедка й бяха останали при прабаба и прадядо за 5 дни, ние бяхме по работа в Будапеща, минахме да ги видим и децата решиха, че искат да останат при тях. Баба и дядо ги поканиха и бяха много щастливи, че децата ги предпочетоха. На третия ден, на вратата цъфнала сестрата на бабата. Дядо казал, че не може да остане, защото стаята е заета. Сестрата казала " ми то са деца, ще спят на едно легло, нали скоро ще си ходят." Дядо купил доста скъп билет и върнал сестрата на баба още същия ден. Племенницата на баба й вдигнала скандал, как не я било срам, да върне сестра си от чужда държава. Две деца по-важни ли са от собствена й сестра... след това настрои всички роднини против баба и дядо. За протокола, баба и дядо са 80+ години и доста тежко го преживяват. То е ясно, че дъщерята не понася майка си и се опитва да се отърве от нея, ама е ясно само за нас. Всички останали роднини /близки, далечни и някои почти непознати/,не поспуснали да се обадят и да кажат, че не са очаквали баба така да се отнесе със собствената си сестра. Обаждаха се и на свеки, да й кажат, как баща й се държал с роднините на жена си. Тя не им мълча и ги блокира, но майка й и баща й се измъчват. Братовчедката на мъжа ми му се обади, да му търси сметка, защо сме оставили 10 годишни деца при толкова възрастни хора, опитваше се да ни изкара безотговорни, намила 20 мин всякакви глупости, докато той не затвори и не я блокира.
Много е тегаво с устати и нахални роднини.
олелеееее... Заболя ме главата, докато го прочета. То май само ние не сме замесени!
Ето това писах и преди в тази тема за неумеещите, като авторката и като мен, да казваме "не". 10 пъти я е приела в дома си, веднъж ще бъде заета и ще откаже и ще се окаже лоша, негостоприемна, стисната и подла.
Стана ми жал за тези добри хора.
Ето това писах и преди в тази тема за неумеещите, като авторката и като мен, да казваме "не". 10 пъти я е приела в дома си, веднъж ще бъде заета и ще откаже и ще се окаже лоша, негостоприемна, стисната и подла.
Стана ми жал за тези добри хора.
