Любители на кучета - 157

Норчето е била като минисърничка

Много сладка и мила е била Норчето.
Иланг, радвам се, че дон Томазо не е толкова зле! Дано има още години пред себе си!

Стига злослови. Просто повече кила бурна любов

На 8,5г Влезе в спокойния си период, затова това малкото му идва твърде игриво, твърде бързо, твърде шумно, но свиква. Пази се от нея, отстъпва й играчките си, но когато се налага и я възпитава строго.

Аз в чудо се виждам с Арда - навън не иска да ходи, трепери още цялата. Малката разходка е изпитание за нервите. Не я притискам, явно има голяма травма.
Вкъщи обаче е като тазманийски дявол, има енергия като за сто кучета. Саско в най-дивия период на малкия и пръст не може да стъпи.
Сега гони Дон Томазо из къщи, дядката тича и се нерви, обърни се набие я и тя пак го гони. Скача върху него. Няма остави, няма стой.
За секунда не мога да я оставя. А отида до другата стая или до тоалетната и тя се вихри...
Не само мечето Конг унищожава за секунди. За три дни два еленски рога изяде буквално. Поне седя известно време.
Играем на търси (изкарвам я от стаята, крия играчката и после тя търси), хвърлям наградки малки по пода, под дивана и на тайни места - за секунди се намират и изяждат.
Просто е страшнаааааааа.
От кокала Конг изважда за секунди каквото съм набутала с три зора - луканка, кашкавал.
Дайте идея как да я кротна малко, с какво мога да го пълня този кокал?
Сега търся по дебели рога на елен. 70 лв дадох за другите, тя за 3 дни ги поизяде.
Оплаках се.

Оле,на Ардичка и трябва двор като на Бергичка...Иланг,тя сега е баш диваче в пубертет,ще ти се кротне момичето.Тази енергия, само дълги разходки ще я преборят градивно...

Момичета, какво рибено масло ползвате?
Колко мога да давам на 3-месечния 4-килограмов Джако?

Без дълги разходки е трудно. За конга, аз купувах едни пасти с вкус на фъстъчено масло или сьомга. Бебето обаче не се вълнуваше от храна особено много.

Аз не съм момиче , но всякакво става. Тези от хуманната аптека са доста по- евтини, някое комбинирано с вит.Е-необходим е за  усвояването на мастните аминокиселини. Ако храната е с пилешко/пилешки мазнини- смени я с агнешко или риба.

Ру, тя не иска навън да ходи. Опашката под дупето, пикае, ака в движение и се дърпа на обратно, като мине човек цялата се тресе и трепери.
Вкъщи е много диваа, джафка, скача - горкият дон Томазо и милите ми комшии, които тропат по стените редовно. Кат осе къпя я взимам в банят с мен, иначе страшно.
За пореден път се убеждавам, че ловните породи кучета не са нормални кучета, все едно е перната от ток.

А спря ли да лае? Как се разви проблемът със съседите?

Благодаря! Храната му е с агнешко. Веднъж на ден ли се дава и по колко капки?

Закрила съм достъпа да вижда хора навън. Затвярам я в хола, за да не чува много движението в коридора на блока. Спи спокойно през нощта и тогава не лае. Вече всъщност не е постоянно лаенето, успявам да отклоня внимание, добре че е лакома. Но като гони котката лае, на мен се обяснява с джафкане.
Все едно имам истинска щерка с тежко тийнеджърство от човешкия вид, само дето общува с лаене. И лае като 50 кг куче, а няма 20 кг.
Че научи и Саско при шум да джафка и като гракнат двамата - става страшно. Добре, че е рядко.

иланг-иланг, съжалявам да чуя, че Ардичка продължава да е страхлива навън. Пробвали ли сте някои спокойни и тихи места, сред природата?

Аз първоначално извеждах навън Нара за кратки разходки на едно и също място. След това разширих периметъра. Опашката й в началото беше между краката, подскачаше от всичко. Сега опашката е нагоре като в безтегловност, особено на вече нейни любими места. Окопити се и играе с кучета, които харесва, от останалите се страхува. При все, че се беше напишкала 2 пъти и наакала от страх при вида на мъжа ми, сега скача да го посреща, когато се прибира от работа, дори реагира на звънеца и любопитства кой е на вратата, нищо че стои зад гърба ми, ако е чужд човек. Когато я заведохме на планинска разходка, Нара се преобрази пред очите ни, за първи път я видях истински щастлива, безгрижна и оттърсена от страховете си. Бих я записала на кучешко училище в Локорско, но мъжът ми няма желание, а аз не съм шофьор, въпреки че мои приятели там си водят кучето и казват, че няма проблем да ходим с тяхната кола. Ще помисля по въпроса, тъкмо да се постопли и времето. Има още неща за изчистване при Нара, но за краткото време вкъщи (точно 2 месеца) напредъкът не е никак малък.

И един въпрос, леко странен. Нара започна да играе с играчки, но забелязвам, че ако топката й падне на пода, не скача да си я вземе в масовия случай. Тоест не играе на пода. Само върху леглата и диваните. Хвърлям играчките на пода, сядам и аз долу, но не - седи на дивана и чака да й я подхвърля. Аз и преди съм казвала, че тя за 2 месеца нито веднъж не е легнала на пода. От лигавене ли е това или не знае, че подът става и за лежане, и за игра? Освен да лягам на пода, за да я покажа, че може и там, за друг вариант не се сещам.

Знае сигурно, ама на дивана е по-добре
Хихи