Аз също обяснявам на Арда като излизам от стаята - казвам и Отивам да чишкам, но тя е длъжна да провери и винаги идва с мен. Все едно имам 2годишно дете.
Ето я принцесата, която нещо не може да заспи само с две възглавници и едно мекушко одеало... Пък и филмче не съм пуснала.

Прибрах си Саското, беше почти месец при дядо му заради моя нокът. Прилича на ходеща табуретка - като го видях направо ми се дорева.
Снощи давам гранули - помириса и ми ги отказа. С какво ли са го хранели... стига ми да знам, че му слагали пръчици (тези които се дават като награди) към гранулите, за да ги яде.Прибрах гранулите, легна гладен, сутринта се чуди на същите гранули, ама ги изяде с неохота.
Така е при баба и дядо, преди децата ми правиха дебели, сега животните. А явно всички имаме склонност да ставаме дебели.
Ако може всичко живо ще нахраня. Без удоволствия този живот не си заслужава да го живеем, нали тъй. 
"Влизам, ще готвя", "отивам на работа", "ще се върнем след малко", "Да слушате, да пазите къщата!", "Рая, влизам, не ми пипай чехлите!" - това са малка част от обясненията, някои придружени с вдигнат пръст за внимание. 
