Публикувана: 14 ян. 2026, 11:23 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2026, 10:23 ч.

Нямам нищо и никого и не знам как да продължа напред.

2 877
67
1

# 15 14 ян. 2026, 12:52 ч.

SF
Мнения: 26 385

Да, до човек си е. Имам много познати в чужбина. Някои успяха лесно да създадат приятели там, запазиха си и българските, други споделят, че там имат само много ограничени контакти, хората са студени, общуват протоколно, но с българските приятели горе-долу си запазиха конкатти и отношения, чатят си редовно, чуват се, пращат си видеа от пътувания. Но има и хора, които нито там успяха да си намерят средата и се оплакват, че са самотни и "винаги ще бъдат чужденци в техните очи", нито успяха да съхранят връзки с приятелите си тук. Когато си идват лятото, приятелите им са пръснати, пътуват, не живеят вече в родните си градове и им е трудно да се виждат с тях.
Както казах и в предишния пост, на някои хора им се получава лесно, при други не става, но не защото са лоши или зле възпитани.

# 16 14 ян. 2026, 13:14 ч.

Мнения: 3 195

Linabgr,
разбирам те чудесно. На 16 г. се чувствах точно като теб - самотна и изолирана.

Дори и да се обидиш, ще бъда директна, защото искам да ти помогна. Причините са главно в теб - липсват ти социални умения. Повярвай ми на твоята възраст не е трудно всичко да се промени.

Какво се случи при мен. В междучасието някой четеше книга "5 правила, за да имам приятели". Естествено се бях изолирала в най-далечния ъгъл, но чух 3 от тях - 1. повече слушай другите; 2. Задавай въпроси, но не бъди нахален/на; 3. Не се срамувай да направиш първата крачка.
Живеех в аналоговата ера - без нет, трудно се стигаше до информация и затова случайността ми помогна. Сега е по-лесно. И да само след 1 г имах много приятели в класа (помагаме си вече над 30 г). След това хората ми казаха защо са ме избягвали - изглеждала съм незаинтересована, дори надута. А аз само чаках някой да ме заговори и приеме.
Цял живот си останах социално животно. Дори аз вече се чудя, че съм имала такъв период.

Желая ти успех!

# 17 14 ян. 2026, 13:21 ч.

София
Мнения: 22 889

Не си съвсем сама. Сега не го оценяваш на тези години, но имаш родители, с които явно се разбираш. Това не е малко, да знаеш. Масово хората се събират по интереси, не от сакралност на приятелството. Единици са истинските приятели.

Прави ми впечатление, че се държиш малко като жертва. Хората са хищници и надушват това, може би това е част от причината да се настройват срещу теб. Имах преди години една колега, която по нищо не се различаваше в оплакванията си от други претенциозни и шумни колеги, но така ги представяше, че все се носеше около нея облак на отритнатост. И престанаха да я викат на обяд. Ей така, да я подразнят. И други подобни случки е имало.

# 18 14 ян. 2026, 13:26 ч.

SF
Мнения: 26 385

Да, така е и си права. Но тя няма как да не се държи като победител или успешна. Чувства се жертва и се държи като жертва.

# 19 14 ян. 2026, 13:54 ч.

Мнения: 309

Цитат на: linabgr в ср, 14 яну 2026, 11:46

Благодаря ви за отговорите. Доколкото специалността, не ми е толкова до специалността, а смяната на държава. В България хората (повечето) имат много изкривено мислене и просто не вярвам някога да си намеря приятели тук😃. Пък и имам нужда от нещо напълно ново. Също, няма да ме издържат родителите ми, аз ще работя 1 година тук, ще си спестя пари и тогава ще отида.

За съжаление и в чужбина няма да е по-лесно.
Изкривено ли е българското ни мислене?
Според мен ....не е! Нормално ни е мисленето. То си е наше българско. Традиции, култура.
Ако в БГ не можете да си намерите приятели, едва ли" навън" ще ги намерите.

# 20 14 ян. 2026, 15:07 ч.

Мнения: 1 276

Тази година завършваш гимназия, така ли? Дори и в България да се запишеш да следваш, не мисля че за вбъдеще ще останеш без никакви приятели. Средата в университета не е като училищната среда. В гимназията и аз не бих казала, че съм имала приятелки. Не и в истинския смисъл на думата. Донякъде беше заради родителите ми, които ме държаха супер строго и изкъсо. Абе, по него време си падах малко аутсайдер. След като завърших гимназията, особено след като ме приеха в университета, и след като започнах работа, всичко се промени в това отношение. Омешах се с повече хора, поошлайфах се, и всичко си дойде на мястото от самосебе си.

# 21 14 ян. 2026, 15:22 ч.

София
Мнения: 437

Цитат на: linabgr в ср, 14 яну 2026, 11:23

Наистина е същински ад да си толкова самотен. Не познавам някой, който е толкова изолиран и смотан колкото мен, дори и най-неприятните хора имат приятели и гаджета.

А имате ли възможност да посетите психолог? Макар и само 3-4-5 посещения?
Ще си поговорите за нещата, които те притесняват, ще даде напътствия над какво да работиш за самочувствие, към каква професия да се насочиш, за да бъдеш удовлетворена в бъдеще. Ще кажеш защо мислиш, че имаш аутизъм, съответно психологът ще те успокои, че нямаш Simple Smile

Човек минава през различни периоди.
Интровертите и чувствителните хора приемат по-драматично нещата.
Запиши се на някакъв спорт, за да освобождаваш стреса, който натрупваш и да разкарваш бръмбарите от главата ти.
Не се фокусирай над "негативните" неща. Това, че нямаш гадже и близки приятели, нищо не значи. Животът тепърва се те среща с нови хора. И изобщо не е нужно да си приятел с всеки.

# 22 14 ян. 2026, 15:32 ч.

Мнения: 1 276

Точно така. Целият живот тепърва е пред нея, и тя ще среща още хора. Няма смисъл да се притеснява.

# 23 14 ян. 2026, 15:36 ч.

Мнения: 5 318

В училище наистина нещата стоят по-различно от останалата част на живота - и аз съм била тормозена, и направих голямата грешка да се променя за да се впиша 😀 създадох някакви приятелства, които обаче се оказаха токсични, в последствие, и в ретроспекция - единственото, които направих е да изгубя пътя си, а има неща, които никога не можеш да върнеш.
Ти в кой клас си? 12ти ли?
Какво ще кандидатстваш и къде? Готвиш ли се изпити? Какво искаш да работиш след училище?
Това не са ли по-важните въпроси, които трябва да те вълнуват, а не дали Пенчо си е хванал приятелка. Хората ще продължат да разнасят слухове за теб (особено ако те усещат по-различна, по-чувствителна), но това не е твой проблем. Ще спре да ти пука в един момент. Като се концентрираш върху себе си и собственото си различие тези неща губят значение

# 24 14 ян. 2026, 16:05 ч.

SF
Мнения: 26 385

От позицията на времето знаем колко маловажни са някои отношения с хора от училище. С най-яките си приятели от тези години не поддържаме никаква връзка. Пръснахме се.
Но как да й обясним на нея, че и тя ще е на същото мнение след години. Звучим й като някакви лелки, дори и само с десетина година да са отгоре някои от нас.
В момента тя иска да си има среда, приятели, да бъде оценена, харесана - кой не го иска това?! Е, много е трудно да й казваме "вместо това, по-важно е да учиш!"
Да, тя би учила, но не вместо приятели, а заобиколена от приятели. Знам, разбирам я какво иска и какво очаква от живота си, но твърде възможно е това да се дължи и на факта, че живее на село. Там контактите са ограничени, хората се познават, влияят си. Свидетели сме били и на други отношения в малкия колектив.

# 25 14 ян. 2026, 16:15 ч.

Мнения: 5 318

Просто ми се иска да не прави моята грешка 😀
Защото всичките за чието мнение се притеснява, най-вероятно ще продължат към университет или нещо такова
А животът в голям град и в университета е съвсем различен. В чужбина пък дъвсев

# 26 14 ян. 2026, 16:21 ч.

SF
Мнения: 26 385

Дано да не прави грешки, но няма как. Да я окуражим, че няма да е все така.
Може и да няма живот, пълен с приятелства, но не всеки има. Определени хора го могат. Виждала съм. Лично аз имах много, но с много се разделихме и без причини. То е логично с времето да се пресяват и да остават съвсем малко.
По-интересно ми е, че 20-25-годишни нямат много приятели. Имам колеги на тази възраст и ги гледам, че си общуват с едно гадже и това е всичко.

# 27 14 ян. 2026, 16:59 ч.

Мнения: 1 701

Цитат на: linabgr в ср, 14 яну 2026, 11:46

В България хората (повечето) имат много изкривено мислене и просто не вярвам някога да си намеря приятели тук😃.

Ей това като го прочетох, веднага ми стана ясно защо хората странят от теб. С това мислене скоро няма да си намериш приятели нито в България, нито в чужбина, нито на друга планета. Важното обаче е, че ти не си с изкривено мислене като хората в България (повечето). Не мисля, че заслужаваш повече внимание.

# 28 14 ян. 2026, 17:01 ч.

Мнения: 8

Щом така мислиш, ок.
Благодаря за съчувствието, това което искам да кажа е, че не претендирам да излизам всеки ден и да имам над 20+ приятели. Просто малки дори и минимални контакти.
Доколкото мисленето, това което исках да кажа е, че аз съм с по-западно прието мислене от българското. Пък и все пак искам по висок стандарт на живот.

# 29 14 ян. 2026, 17:03 ч.

SF
Мнения: 26 385

Аз също го прочетох това, но го подминах. Обобщенията и крайностите "никога и винаги", черното и бялото са много характерни за тази възраст. Сега се е настроила малко губещо. Ако можем, по-добре да помогнем, вместо да й сипем още от същото.

Препоръчани теми

Заслужава ли си ?

За какво най-често се ядосвате на мъжете си?

Повечето хора си мислят, че им се случват лоши неща, но дали се замислят дали те са обидили някого?

Къде и как да я открия ?

Причина:

Причина: