100 човека сме - никога не сме събирали пари освен за вода за диспенсъра и на една Коледа преди години за детето на колежка, на което откриха генетично заболяване. За рожден ден се носят кутии с бонбони, на именни дни също ( тогава се събират по повечко, че сме много именици). Рядко, за бебе са се носили повечко неща, но не всеки път. Като ви чета, направо се изумявам. Никой не си празнува рождения ден на работното ни място. Бонбони и толкова.
- Публикувана: 14 ян. 2026, 23:01 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 09:42 ч.
Писна ми! Пак събират пари за колега!
И аз съм за бонбони и толкова. Празнуването е за вкъщи.
На последните ми две работи си беше традиция да се мъкнат какви ли не неща. То не бяха само бонбони, ми трябва солети, сладки поне 2 вида и нещо домашно да направиш. Като неписано правило.
Някои носиха и торти, много безалкохолни.
На последните ми две работи си беше традиция да се мъкнат какви ли не неща. То не бяха само бонбони, ми трябва солети, сладки поне 2 вида и нещо домашно да направиш. Като неписано правило.
Някои носиха и торти, много безалкохолни.
Ние събираме, но анонимно
Някой се ангажира да е събирач, пуска имейл до всички с революта си , и който иска праща колкото може
Така няма информация кой какво е пратил (освен за събирача) та никой никого не хейти.
Аз пращам за хората, които харесвам, както и трябва да е с подаръци
Някой се ангажира да е събирач, пуска имейл до всички с революта си , и който иска праща колкото може
Така няма информация кой какво е пратил (освен за събирача) та никой никого не хейти.
Аз пращам за хората, които харесвам, както и трябва да е с подаръци
Аз лично досега не съм виждала човек, който не е дал пари, или който не е отишъл на парти, след това да бъде уважаван.
Значи аз навсякъде, където съм работила съм била уважавана и във всяка фирма, която съм напуснала мога да се върна, ако искам. И в България, и в Канада, без изключения. Това е защото съм много добра в работата си. Сега, дали ме харесват е друг въпрос, но аз не ходя на работа да си търся фенклуб, ами да работя, да взимам добри пари и евентуално да науча нещо, така че съм ок, ако не съм от най-популярните.
Във фирмата, за която споменах парите се събираха по списък, дадената сума ясно се обозначаваше, името на недалия - също. Веднъж за почерпка по Гергьовден някой беше донесъл цяло агне. Смятайте за какви изхвърляния ставаше въпрос. Алкохола се лееше с литри и после - всички по колите. После цяла седмица се събираха по кьошетата да си разказват кой колко пил, кой с кого се натискал по складовете и в офисите. Аз бях сериозно озадачена, за първи и последен път работех на такова място.
Къде са позволени такива запои?
При нас е забранен алкохола на цялата територия на фирмата (пише го изрично в договора и всички го спазват), яденето е само в почивката, а работното време се отчита с контролен часовник. Така че, няма как да се правят пиршества.
Който иска да празнува с колеги, да си ги покани вкъщи или на заведение.
При нас е забранен алкохола на цялата територия на фирмата (пише го изрично в договора и всички го спазват), яденето е само в почивката, а работното време се отчита с контролен часовник. Така че, няма как да се правят пиршества.
Който иска да празнува с колеги, да си ги покани вкъщи или на заведение.
Преди години работих на място където си беше задължително да черпиш и то с направено от теб.И задължително домашно правена баница и после колежките обсъждаха коя можела или не можела да готви.На коя баницата и била със сирене и на коя с извара и пр.
Много тегаво ми беше в тези моменти и пари се събираха за всеки повод: рожденни дни,именни дни,пенсиониране,раждане на дете,напускане на работа т.е. подарък и за изпращане.Не одобрявах но давах, че иначе следва голямо одумване.
Много тегаво ми беше в тези моменти и пари се събираха за всеки повод: рожденни дни,именни дни,пенсиониране,раждане на дете,напускане на работа т.е. подарък и за изпращане.Не одобрявах но давах, че иначе следва голямо одумване.
На последната ми присъствена работа, още преди да минем на хоум офис, подаръците се събираха напълно анонимно - един пощенски плик и всеки пуска каквото реши (или нищо), без никой да гледа кой колко е дал. Обикновено сумите бяха малки, 2 до 5 евро си беше стандарт.
Кеш пари никога не сме си подарявали, най-често взимахме ваучери. Имена в картичката не сме писали никога, нещо от сорта на "от колегите" и толкова. Празнувахме директно в офиса след работа и никой не носеше нищо специално. Типичен берлински стартъп с джаги, флипери, тенис на маса и хладилници, пълни с бира, вино и безалкохолни. Даваме подаръка, по няколко питиета, малко лафче и всеки по живо, по здраво. Общо взето лесна работа.
Кеш пари никога не сме си подарявали, най-често взимахме ваучери. Имена в картичката не сме писали никога, нещо от сорта на "от колегите" и толкова. Празнувахме директно в офиса след работа и никой не носеше нищо специално. Типичен берлински стартъп с джаги, флипери, тенис на маса и хладилници, пълни с бира, вино и безалкохолни. Даваме подаръка, по няколко питиета, малко лафче и всеки по живо, по здраво. Общо взето лесна работа.
Преди да започнем да работим изцяло дистанционно и бяхме в офиса, за рождени дни събирахме пари за колегите по стая. Ако някой колега от друга стая ми беше приятен и исках да се включа, питах някой от стаята му кой организира събирането на пари за подарък и давах. Същото правеха и други колеги. В обедната почивка черпех в стаята, а колегите ми по стая извикваха и останалите колеги от други стаи, които са изявили желание да се включат, заедно да подарят подаръка. Всичко е било доброволно и никога не съм чула да се коментира кой не се включвал и кой не черпел.
Сега като сме хоумофис, понякога при юбилей или някакъв друг повод (раждане на дете, напускане и др.) някой праща мейл със запитване дали да не направим подарък и сондира мнения кой би се включил, дава банкова сметка или се уговаряме къде да го намерим да предадем лично. Като всичко е напълно доброволно! Никой не се чувства длъжен да се включи.
Сега като сме хоумофис, понякога при юбилей или някакъв друг повод (раждане на дете, напускане и др.) някой праща мейл със запитване дали да не направим подарък и сондира мнения кой би се включил, дава банкова сметка или се уговаряме къде да го намерим да предадем лично. Като всичко е напълно доброволно! Никой не се чувства длъжен да се включи.
Много благодаря за разнообразните мнения и споделения опит!
Имам опасения, че отказът ми да се включа в събирането на пари ще се възприеме като незачитане на традициите във фирмата и авторитета на активистките .
Държа да подчертая, че за болен човек или за колега, когото харесвам заделям средства на драго сърце!
Имам опасения, че отказът ми да се включа в събирането на пари ще се възприеме като незачитане на традициите във фирмата и авторитета на активистките .
Държа да подчертая, че за болен човек или за колега, когото харесвам заделям средства на драго сърце!
Мен най-много ме дразни харченето на синдикатски пари за ядене и пиене. Едно, че се купуват боклуци, едно че тези които не са в синдиката са оплювани от синдикатите колко са изяли и трето, че това е приумица на някой си, който си е сложил титла секретар или председател. Директора ни задължава да се събираме да отбелязваме начало на учебната година, край на първия срок, 24 май и т.н.т с ядене и пиене в някои от стаите след работно време и се опитва да вмени задължение на непиещите да развозват другите. Освен това парите никога не стигат и сме събирали пари за агнешко, за вино и т.н.т. За справка нито ям агне, нито пия алкохол. Да не говорим за рожденните дни как ако не останеш да се черпиш или не тръгнеш да ги возиш са кръвно обидени по цял месец. Аз не съм съгласна да ме ангажират с излишни неща извън работа. За съботно-неделните "обучения" да не говорим. Там отново е събиране на пари и освен това гледат да съчетаят с някой повод и гледат да е възможно най-далече. Нито ми се пътува, нито ми се прекарва уикенд с колеги, които и без това едва понасям.
....... Аз не съм съгласна да ме ангажират с излишни неща извън работа. За съботно-неделните "обучения" да не говорим. Там отново е събиране на пари и освен това гледат да съчетаят с някой повод и гледат да е възможно най-далече. Нито ми се пътува, нито ми се прекарва уикенд с колеги, които и без това едва понасям.
Казваш го на глас и се приключва с драмата. Никой няма да те уволни за това. Най-много да те погледат на въпреки ден-два и накрая ще им писне.