Писна ми! Пак събират пари за колега!

Малко встрани от темата, но за мен е странно масовото нежелание да се дават пари за подаръци. Ако сумите са големи или колективът по-голям и често има такова събиране е разбираемо, но при нормална периодичност, защо? Не сте ли близки с тези хора, не разчитат ли на тях? Аз не се сещам да ми е било неприятно да дам, единствено сега се понасъбраха повече пенсионери и малко повече идва, но не е нещо фрапиращо. Освен това, почерпка та от празнуващи е повод и за неформално общуване, като се сближат хората, по-лесно се решават и служебните проблеми или пък да помолиш някого за служебна услуга-да те замести в нещо и подобно.

Това е, че при отговора всеки си представя своето работно място, своя колектив и 3цявно,че ако някой работи със 100 човека, а друг с 10,на първия може и да е финансов проблем.

Аз с моите колеги (някои от тях) работя по 30 и повече години, много неща ни свързват и дори се радвам, когато има повод за празнуване. Обикноврно около обедната почивка се черпим, малко разтоварване от работа не е излишно. Който няма желание да участва, не участва, не е проблем.

От работодателя(който всъщност е държавата ни) не сме получавали никога подаръци за значими събития, дори ми е странно, че някъде се получава и май едва сега научавам, че някъде е така. Единствено при пенсиониране някои, но не всички получават материален подарък.

Иначе, аз не бих имала притеснения, ако нямам желание да участвам, да не дам пари. Например в организирани коледни и др. празници често не съм ходила по ред причини, може някой  да пита защо, казвам, че така съм решила и дотам.

По повод екипа на мен са ми правили проблем защо не обядвам с колегите в стаята.Обяснявам: в стаята работихме 6 човека примерно и на обяд едни си носят,други поръчват,пояснявам няма отделно помещение за хранене и кафе,това е работната стая.Аз на обяд в хубаво време предпочитах да изляза в дворчето на сградата,има пейки, може да пия кафе,да хапна ядки или нещо пакетирано,но да съм извън офиса, да глътна въздух.Явно това се е коментирало зад гърба ми и в един момент в разговор по друг повод ми се каза това като обвинение,с тон подходящ за скандал.Това беше преди доста време и заедно с др.фктори допринесе за решение да напусна въпросното място и се радвам до ден днешен, че се реших

Това е по-скоро нова тенденция. На пазара на труда съм от 2007-а година. Имам 2 деца, омъжена съм, работила съм сумарно в около десетина фирми, е само в сегашната и предишната (2022 г.) чух за това да се отпускат по 1000 лева за раждане на дете и сключване на граждански брак. Не мисля, че винаги е било разпространено. За ИТ сферата в България говоря.

До тук добре. Няма някакви фрапантни разлики с твоето мислене. Няколко пъти отбелязахме, а и темата е такава "Пак събират пари за колега" - натежава, когато сумите са по-големи и в един месец като декември се съберат повече хора.
Дейността на фирмата може да е такава, че да не позволява да се съберете някъде и да се почерпите - работите на смени, на график, извърн сградата (транспортни дейности или медици с пациенти).
 В коридора на една маса се оставят бонбони, сок и соленки и който мине, си взима, защото работата не позволява друго. Понякога питат кой и защо черпи, после се сещат, че преди седмица са дали и пари за рождения ден. Взимат, хапват и бягат при клиентите.
Ти работиш от 30 години с твоите хора и това ви прави по-близки. Забележи, че акцентираме върху това, че не се познаваме и не ни свързва нищо, освен поздрав в асансьора.

Аз ще отговоря на Светкавица мен какво ме бърка. Обичам да подарявам подаръци, обичам празненства, обичам сбирки, партита, приготвени ястия. Т.е. на теория трябва да скачам до небето. Но когато всяко действие или бездействие веднага се интерпретира, виси един Дамоклев меч с очаквания над теб, идеята не е да зарадваш някого, а да се представи някой и да си превърти патологиите през екипа, тогава у теб започва да се заражда естествен отпор дори за неща, които при други условия биха ти били приятни.
Пари давам, ние не сме толкова много, но с организацията на странични събития вече става тегаво.

Идеята ми е, че масово хората обичат положителните емоции, но в много случаи те се превръщат в залог, такса, изнудване или друго. И вече не са положителни.

При нас не работим точно заедно, просто сме в общо пространство. От моята позиция тези хора съвсем малко ги дели от непознати на улицата. От тази гледна точка, аз давам почти на автопилот и защото не съм прегладняла и с основна мисъл как да си запазя левчетата. Определено обаче не го правя, защото колегите са заслужили и съм им задължена.

Леле, Есме описваш някакви кошмари. Обаче е факт: тези активистки ги има и са мега досадни.

Светкавица, защо трябва да сме близки с колеги? Ами ако аз не харесвам Тончо, защото е мързелив, смърди, говори глупости, интриганства и ръси лъжи наляво и надясно. И не искам да му подарявам. Нямам желание. Не го харесвам, не се чувствам длъжна. Подарък се прави не от задължение и лицемерие, а с желание. Както се казва важен е жеста.
Близки сме с приятели, интимни партньори, деца, роднини.
Но с колеги защо? Ако се случи приятелство лошо няма. Неведнъж ми се е случвало и за тия години поддържам контакти с много бивши колеги. За други не искам и да се сещам дори.
Не не отиваме на работа да сме си близки и да си гукаме, а да работим. Имаме длъжностна характеристика и си я изпълняваме. Ако се харесаме с някой и се сприятелим, лошо няма.
Заплатата която получаваме е за извършен труд. Ако ти взимаш пет бона, бълха те ухапала за 10,15,20.
Но смятам, че всеки човек има пълното право да си харчи заплатата както си реши. И ако го боли тази година да отдели 200 лв за подаръци, то той е в право си да откаже. Да, много малко са такива хора.
Обаче масово не са с по пет бона заплата. И масово си броят и стотинките.
Имах колежка преди години, вдовица с две деца на квартира и заплата малко над минималната. Ами да, боли я да дава по 5 лв. Разбрах го в магазина като се случи да пазаруваме почти заедно. И един ден трябваше да даде за двама човека по пет лева. Тогава и пет лева си бяха сума. А в магазина като си пазарувахме виждам, че нещо не е на кеф и на касата избухна и почти се разрева. Трябваше да взема някои неща за децата, но нямам пари, защото дадох 10 лв за рожденни дни на колеги. И то хора, коите дори не харесвам и единия редовно се държи безпричинно грубо с мен.
Давала съм и пари за това, че на някоя колежка, която е в майчинство и не познавам, детето било навършило годинка и трябвало да дам. В настроение бях и реших. Но се замислих, защо трябва да давам? Трябва ли на всички 100 човека в тая фирма като им навърши детето някакви годинки да им давам пари. Ма моля ви се. Това се прави за близки хора.

Ето и Ариеле писа, че давала, давала, а като дошъл нейния - йок. Грозно, много грозно. Аз не бих казала нищо, но не бих дала повече и един лев/евро.

10 лв за мен да достатъчни. Но повече не смятам. Аз съм пестелив човек и моето си е мое и само аз имам право да разполагам с парите, които изработвам.
На майка ми на работата събираха по 20 лв и тя е против, защото са доста хора, но дава. Но това се трупа в нея.
Имало е и размяна на подаръци, всеки си знае на кой какво да подари.
Миналата година на Коледа и подарили спортен екип, някаква домашна дреха. Зимна. Лошо няма. Но виждаш, че колежката ти е с нормално тегло и подарявам комплект ХХХХХL
Жива подигравка. Върна и го пред други колеги с усмивка и с думите - не съм такъв размер, даже от космоса е видно. Изчервила се оная, неудобно и станало, другите се възмутили като видяли.
Купила и нещо друго се оказа, какво не знам.

И за мен са давали по-малко от колкото на другите. За един събрали 110 лв, за мен 40 лв.
То няма как да отвориш дума, но е ясно, че ще кажат, че който бил в деня дал.
Случва се и тоя дето събира да е забравила и от малко хора да са взели.
Ако събира обаче за супервайзора ще обиколи цялата фирма с усмивка да събира и да даде стотачките.

Аз един път ( бях дала пари) не отидох на почерпката и колежката ми донесе в канцеларията. Ако не дам пари пак ще ми донесат и затова се принуждавам винаги да давам.

Melusine, не е нова тенденцията.
Явно зависи от сектора и/или наличието на синдикални организации.
Аз започнах работа преди 34 г.

Светкавица, хората ходят на работа, за да работят. Близостта е за извън работното време. Няма пречки да си близък с колегите си, стига да не смесвате личното и служебното. И няма как да си близък с всички. Хората в големи фирми или работещите дистанционно/хибридно дори не се познават всички.

Ами явно не е толкова разпространено, за да го твърдиш с такава категоричност.

Не го твърдя категорично. Писах, че го има. Поне там, където аз имам наблюдения. Не съм го писала за всички държави и всички професии. Подчертах това.

Много е лесно да отказваш. Който не може, да вземе да се научи. А ако насреща ми се падне една такава активистка (добре, че ние нямаме), не само ще откажа, но и ще ми направи кеф да я отрежа. Изобщо не ме е срам да използвам израза "нямам възможност", даже последно точно това казах, когато ме поканиха да изляза за коледно събиране с част от колегите. Директно обясних, че не мога да дам 100+ лв за една вечер. Дори не пия, така че защо?! За една вечеря в заведение? Ми аз за тези пари ще вечерям няколко пъти у дома, а на тоя прословут "купон" трябваше и да седя на една маса с хора, част от които изобщо не харесвам. Грам не ми дреме дали после са ме говорили, че нямам пари, моето портмоне си е моя работа, а споменатата сума е равна на частните уроци, които плащам на дъщеря ми за част от месеца, аз си знам как ги отделям.

Колеги, които харесвам, го знаят от отношението ми, а не от сумата, която давам за рождените им дни. И изобщо не съм съгласна, че това е начин да покажеш, че разчиташ на колегите за да те заместват. При нас работата е ясно разпределена, в прав текст се е изговорило кой кого замества, когато другият е болен или в отпуска, така че няма харесвам, не харесвам, този човек, когато го няма ти му поемаш работата, а когато теб те няма, той/тя поема твоята.

Да, напълно ми е разбираемо, че като не се харесват колегите или пък като са дистанцирани и рядко общуват е нормално да няма и желание за подаръци. Просто ми е странно, че масовият случай е това да натежава и да се посреща с неприязън.

На мен ми харесва това, че с повечето колеги  сме близки. По различен начин, отколкото с приятели и семейство, но все пак близки.
Неформалното общуване ми е донесло много ползи, особено в първите години, когато навлизах в работата.

. Но пак казвам и държа на това, че ако някой ми е неприятен, ако ми е досадно да общувам с колеги и въобще ако имам и най-малката причина да не дам пари за празник, ами няма да дам. Без увъртания и обяснения, просто ще откажа.И нищо толкова не предвидимо и фатално няма да се случи, дори не съм сигурна, че би се разбрало, ако някой откаже.

Отдавна не събираме пари. И да не си пиша актив, но бях една от първите, които отказваше, после и други се престрашиха и в крайна сметка отстана в историята това събиране на пари. Който иска, черпи за здраве, не за подарък.
А аз много категорично отказвах, защото в предната компания още по-отдавна бяхме преустановили тази практика с парите.
В сегашната сме много хора и ако трябва да събираме за всеки, то задължително ще е всеки ден. Хайде, няма нужда.