Писна ми! Пак събират пари за колега!

Еее, то в живота няма нищо честно - даваш, без да очакваш за теб.
Малшанс, ама 20 г. бях в колектив, където на една дата бяхме 3 колежки. Еми останалите, ако трябва да извадят за всяка толкоз, колкото обикновено давахме... Преместих се в друг офис следващите 15 г. - там бяхме само 2

Има работодатели за които "работата в екип" е много важна.
Пък ако щеш и плащането на баснословни суми за подаръци.
Ако за шефа ти факта, че не даваш пари за общият подарък спада към "цепене от колектива" да може да те изгони.
Аз също под такъв страх винаги съм давала пари с ясното съзнание, че за мен пак няма да има.

Да, където няма достатъчно работа и респективно тя не може да бъде критерий, критерият неусетно стават интригите, кой колко е близък с шефа, кой колко глупости е организирал и всеки чужд повод се превръща в пиедестал за лични облаги.

Е, ако за тези шефове "работа в екип" включва нещо друго, а не точно работа, с кеф бих отказала да работя за тях.
Такива никога няма да отчитат нито индивидуалните качества, нито личните специфики на всеки служител. Те не целят успехи, а го играят овчари.

Кечър го обобщи идеално!

Въпрос на избор е да останеш на място където интригите са повече от работата.
И там където нямаш топки да заявиш мнение.
Аз разбирам, че някои хора нямат смелост и само пуфтят и се ядосват вътрешно без изобщо да им минава през ума, че те са си виновни.
Ако тема в анонимен форум им помага, нека да го ползват. Но доколкото има такива хора във всяка фирма. Това негодувание не отшумява.
То се трупа и прави тези хора кисели леки, вечно недоволни.

И обикновено те са също тези, които коментират недаващите.

Темата някак ми напомни за оплакванията как младите днес идвали и отказвали да спазват фирмената култура

Имай предвид, че ако дава и по-малка сума от тази която събират пак могат да я нарочат и махнат.
Изобщо няма правилен ход.

Работодателят дебне кой дава и колко дава ли?
Това в коя сфера има толкова липса на ангажираност,та си уплътняват така времето?

Има си и определени типажи, които все запретват ръкави за нещо "важно" и обществено полезно. Същите те са в родителския актив и инициират акции по закупуване на шкафчета, нови щори, окачен таван с лунички за класната стая, Фурла за рожден ден на учителката, ваучер за СПА или дълъг уикенд в Гърция. Паркомясто в района на училището за госпожата. Ей такива разни активности непрекъснато им раждат главите.
Те могат да предложат да съберете пари за украса. (Имала съм такъв случай във фирма.) Да останете в извънработно време да почистите и да украсите. Или "за един до обяд в събота" да се присетят, че може да стане. Шефовете да се зарадват, да ви поздравят за инициативата, вие да им кимате с киселите си физиономии - още не сте се съгласили на предложението, а те вече ви благодарят "кафето ще е от мене!!!"
Същите тези хора се събират по групички и обмислят как да си направите коледен обяд с домашна храна. Предлагат да е със състезателен характер - награда за предястие, за основно и за десерт, като предварително трябва да се разпределите по групи, за да няма явен превес на десерти пред основни. Може да съберете допълнително пари за награди - точилка, тавичка, комплект купички за печене и по една силиконова ръкохватка за всички за спомен!!! Може да съберете допълнително пари за чайове и топъл шоколад за всички! Може да съберете и допълнително пари за въжета, на които да се обесят. Креативни, креативни до мозъка на костите си!!!
По подобие на Коледния дух и за Осми март може да се организира - жените черпят мъжете, мъжете им подаряват саксийки с цветя.
Може да ви организират билети за театри (Имала съм и такива случаи. И моя приятелка сега работи във фирма с такива организации - посещение на рисуване и вино, на театър, на народни танци.) После може да съберете пари за цветя за зелените площи пред офиса. За букет и статуетка на напускащ колега, за бебешки подарък от колектива, за сватба. Ваучери за почивка на младите.
И на шефовете им е драго, и ги хвалят, и ги поощряват с бонуси. А те не се спират и стават все по-организиращи и по-организиращи.

Работила съм в българска фирма където лично шефа си е "поставял" лице, което да му снася всяка такава информация и на фона на тази информация е решавал кого да изгони. За това напълно разбирам страховете на авторката - особено ако е от малък град и няма работа под път и над път.

Тази фирма съществува ли още (ако е частен бизнес)? Или е бюджетна?
Аз бих изхвърлила активистката, защото явно има твърде малко работа, затова успява да мисли за извънслужебни забавления по време на работа.

Напротив! Намират кой да й помага. Не беше само една активистката. Приближени са на шефовете и се намират във всяка девизия. Можеше и в заседателната да седнат и да направят програмата заедно със шефовете, които ги третират като техни помощнички.
Ако ви кажа вчера на какво интервю бях. Не ме попитаха нищо за професионалните ми умения. За тях колективът бил най-важен, останалото можело да се научи с времето.

Ужас. А какво те питаха?
Да не си попълвала нещо като детски лексикон?

Изговорихме го.
Във фирмата с коледните обяди и наградите за аранжировка попълвах такъв. Имаше въпроси "ако сме приятели и ти гостувам за ден, къде би ме завел?", "ако си животно, какво би избрала да бъдеш и защо?" После за уелкъм подарък получаваш чаша с въпросното животно и отзад с името ти, но както си им казал във въпросника, че обичаш да те наричат - Тончо, вместо Антон, Стефи, вместо Стефка, Пац вместо Пламен, Палав вместо Павел.