Писна ми! Пак събират пари за колега!

  • 7 902
  • 273
  •   5
Отговори
# 270
  • Мнения: 13 569
За рожден ден - 10 лв, за юбилей май повече, но не съм сигурна.
За имен ден-5 лв
За пенсиониране - 100 лв, но който иска може и по-малко, това е таванът.
За бебе май не, защото предстоят дълги отпуски, нито някой черпи, нито подарък се купува.
Ако рожденият ден е в почивен ден - кутия бонбони в първия работен и най-близките, в един кабинет, носят цветя.

Ако е през отпуска и минат много дни, не прави впечатление, не събираме пари, няма и почерпка. Моят рд съвпадаше с една от ученическите ваканции, вземах си отпуск не за друго, а да съм повече край детето през тези дни или да пътуваме някъде заедно.

Черпим с бонбони, домашни сладки или нещо подобно за повишение, рожден ден на дете, нова кола, жилище. Аз, например черпих защото получих "номинация" (дори не награда), за литературен конкурс, нищо общо с професията ми. В тези случаи е дастатъчно добра дума и честито, никой нищо не очаква.
Имах колега, вечна му памет, който въведе ритуал, всяка новоназначена дама се посрещаше с букет цветя. Това беше отдавна и при голямо текучество.Докато го пиша, се сещам, че не помня как посрещахме мъжете.

Нито някой очаква подаръци, нито почерпки. Всичко върви плавно и естествено. Имам колежка, която като видях за първи път беше дете на колежка, в 4 клас, как да не ми е мило да  поздравя за празник днес.

Ясно, че навсякъде е различно. Но, наистина, никой няма право да се разполага с времето и с парите виТака че, ако някой има претенции към почерпка/пари и каквото и да е, научете се да отказвате.

Последна редакция: вт, 20 яну 2026, 22:55 от Светкавица

# 271
  • Варна
  • Мнения: 2 095
Абе, не стигат ли 20 страници - ясно, че трябва да се научим да казваме - не. Ако пък чак е заплашена работата ни - да изберем кое ни е по-важното. Във всички случаи следва да се заявим, без да очакваме "справедливост" и същото светоусещане от другите.

# 272
  • Мнения: 41 531
Аз мога да дам и 100лв без повод (ако имам възможност в момента), но за принципа съм способна да се заям и за 20 стотинки.


Същата съм и аз Grinning

Да, научете се да казвате не.
Аз като не съм искала, не съм давала. Ама на мен не ми дреме дали ще ми плямпат зад гърба.
То и за други неща са ме обсъждали, още едно нещо ми е през...
И не ми е драма, че съм получила 50 лв, пък съм дала 60 за почерпка. Все тая.
Но самото обсъждане на хора, които са донесли по-малко или неща за 20 лв са ми били грозни.
Примерно някоя донесла по-обикновени бонбони и после 2 дни се обсъжда тихинко тази какви бонбони донесла, виж аз какви донесох, пък тази как се излага.

На едната работа имаше следната ситуация. Редовно идваха куриери да доставят някакви неща. Но да влязат входа е 2 лв и те си плащаха, но ние логично трябваше да им дадем тези стотинки. И го правехме.
Това реално е фирмен разход.
Масово повечето колеги ги беше срам за 2 лв да ходят до началника. Някои ходеха, други не.
Ама и лев да е, това е фирмен разход, няма как. И се случи и на мен, отивам, взимам документа и нещата, давам 2 лв на куриера. Значи той може да си иска, пък ние не. Колежката тогава се направи на интересна как не си ги искала, не и било проблем уж.
Още първия път си отидох при управителя и си исках 2 лв. И така всеки път.
Накрая и другите видяха, че не боляло и почнаха да си искат.
Купувала съм и разни неща за офиса. И за 3 лв и за 30 и съм ги искала.

# 273
  • София
  • Мнения: 22 851
Тя, авантата, винаги е на чужд гръб. Ако някой взима, то някъде някой друг дава. Няма празно в тоя живот.

Елора, нали сме съзодийнички, не се учудвам. Stuck Out Tongue Winking Eye

Общи условия

Активация на акаунт