Не искам да звуча цинично, но при положение че авторката е загубила детето, може би това е знак, че не трябва да ражда трето. Нека да се замисли върху това. Не всичко в този живот е на всяка цена, и е добре човек да се научи да не иска всичко , на всяка цена.
- Публикувана: 15 ян. 2026, 12:40 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 12:56 ч.
Съпруга ми не желае още едно дете
Да се включа пак. Наистина ми е много полезно да чета коментарите ви.
Да пак ще повторя. Разбирам доводите на мъжът ми, но чувствам ситуацията като изоставяне - " Оправяй се сама!".
Не дете не ми е фикс идея или някоя лудост.Здрави сме, добре физически.Финансово стабилни сме.Живеем спокойно, пътуваме много- и с децата и сами.Голямата почти се е изнесла от вкъщи и е финансово самостоятелна.Чувствам се активна и добре здравословно.Не като "баба".
Около нас имаме не малко подобни майки.Моя много близка роди първото си дете на 40 години, друга моя приятелка в момента е на 45 години и чака трето дете.Аз лично не виждам проблем във възрастта ни.
Като чета наистина все повече гледам от гледната точка на съпруга ми.Да много искам дете, да вероятно това е така нареченият синдром "празно гдездо".По принцип съм много упорит човек( не инат) И постигам почти всичко, което съм си наумила.Но може би наистина трябва да приема фактите....
Да пак ще повторя. Разбирам доводите на мъжът ми, но чувствам ситуацията като изоставяне - " Оправяй се сама!".
Не дете не ми е фикс идея или някоя лудост.Здрави сме, добре физически.Финансово стабилни сме.Живеем спокойно, пътуваме много- и с децата и сами.Голямата почти се е изнесла от вкъщи и е финансово самостоятелна.Чувствам се активна и добре здравословно.Не като "баба".
Около нас имаме не малко подобни майки.Моя много близка роди първото си дете на 40 години, друга моя приятелка в момента е на 45 години и чака трето дете.Аз лично не виждам проблем във възрастта ни.
Като чета наистина все повече гледам от гледната точка на съпруга ми.Да много искам дете, да вероятно това е така нареченият синдром "празно гдездо".По принцип съм много упорит човек( не инат) И постигам почти всичко, което съм си наумила.Но може би наистина трябва да приема фактите....
А не е ли възможно да постигаш всичко, което си си наумила, защото си имала подкрепата на семейството - тоест мъжа си. Без неговото желание и подкрепа може би не е добре да постигаш каквото си си наумила , и най-вече да стигнеш до корените на проблема защо си си наумила точно това и точно сега. Бих предположила, че, както в много случаи, жените считат, че малкото дете ще ги сплоти с мъжа им и ще поднови ангажимента им за още един дългогодишен срок. Ти си знаеш, при тебе какво е...
Но най-вероятно темата е пързалка, авторката е написала само две публикации във форума въобще, като и в темата не участва особено.
Не каза ли авторката, че е говорила с мъжа си и за осиновено дете?
Да, върнах се, предлагала е, правилно съм запомнила.
Да, върнах се, предлагала е, правилно съм запомнила.
Да, мен това пък съвсем ме озадачава.
Той не иска свое, тя му предлага чуждо да гледа.
Дали самата тя осъзнава отговорността?
Е, какво е станало - отлетяло е голямото дете! Опустяло е гнездото! Осъзнала е, че и другото ще отлети. Не е трансформирала правилно емоциите си от тази промяна.
Много от нас искат да върнат статукството, сякаш ще върнат младостта и ще избягат от остването без децата и как да го върнат - с още деца.
Нито е първата, нито е последната, което минава през емоциите и страха на порастващите и отлитащи деца. Това е труден етап, но решението не е да има ОЩЕ деца.
Много от нас искат да върнат статукството, сякаш ще върнат младостта и ще избягат от остването без децата и как да го върнат - с още деца.
Нито е първата, нито е последната, което минава през емоциите и страха на порастващите и отлитащи деца. Това е труден етап, но решението не е да има ОЩЕ деца.
Към Люта Чушка. В момента съм с партньор, с когото понякога се чувствам така "оправяй се сама". А всъщност не е така. Общуваме, говорим, спорим, всеки излага доводите си. И когато нещо е възможно за изпълнение откъм време и пари, той ми дава определен срок. Аз обаче, съм упорита и нетърпелива и изпадам в нервни кризи.
Според мен, съпругът ти те обича и дори може би иска да те предпази от големите проблеми, които биха могли да възникнат при още една бременност.
Консултирала ли си се с лекар какви са рисковете?
Според мен, съпругът ти те обича и дори може би иска да те предпази от големите проблеми, които биха могли да възникнат при още една бременност.
Консултирала ли си се с лекар какви са рисковете?
Представям си как не искам трето мое дете и ми се предлага да гледам осиновено... пак казвам евала на мъжа за търпението.
Не каза ли авторката, че е говорила с мъжа си и за осиновено дете?
Да, върнах се, предлагала е, правилно съм запомнила.
Да, върнах се, предлагала е, правилно съм запомнила.
Да, мен това пък съвсем ме озадачава.
Той не иска свое, тя му предлага чуждо да гледа.
Дали самата тя осъзнава отговорността?
някой и това намекна.
И какво от това, че някоя си е забременяла на 40 за първи път? Или че друга чака трето дете на 40+? Вие не сте тези жени и те не са вас. Всяко семейство има различен начин на живот, различно мислене и възгледи, затова да гледате в паницата на другите е просто нездравословно.
Твърдите, че това не ви е фикс идея, но в същото време се тръшкате като малко дете и не преценяте ситуацията като зрял човек. Не е коректно да обвинявате мъжа в егоизъм, само защото вече е отгледал две деца и не желае да започва всичко отначало във възраст, в която човек най-после заслужава да си отдъхне и да се радва на спокойствие и лична свобода. Неговият отказ е въпрос на разум, а не на липса на обич, и е време да погледнете на реалността по-трезво.
Твърдите, че това не ви е фикс идея, но в същото време се тръшкате като малко дете и не преценяте ситуацията като зрял човек. Не е коректно да обвинявате мъжа в егоизъм, само защото вече е отгледал две деца и не желае да започва всичко отначало във възраст, в която човек най-после заслужава да си отдъхне и да се радва на спокойствие и лична свобода. Неговият отказ е въпрос на разум, а не на липса на обич, и е време да погледнете на реалността по-трезво.
А пък осиновяването е даже по-голям риск от бременността. Имам две познати, които осиновиха деца, които уж бяха здрави и без проблеми. Само уж. Няма да навлизам в подробности, но борбата е ежедневна.
Аз лично съм се насочила към повече грижа и удоволствия за себе си, вървя с много малки крачки напред и хич не ми се иска да се върна на етап "новородено" и така нататък.
Аз лично съм се насочила към повече грижа и удоволствия за себе си, вървя с много малки крачки напред и хич не ми се иска да се върна на етап "новородено" и така нататък.
Мъж над 50 може да поиска дете заради нова жена, обикновено млада доста от него. Заради нея, ако тя няма. Там се чувства летящ и с можене да оправи света поне, да не стигаме до вселената.
И авторката може да се замисли, дали точно заради нея не иска повече деца, едно бебе още, може нея да усеща като "бебе" в момента, да не може на не я да разчита.
И авторката може да се замисли, дали точно заради нея не иска повече деца, едно бебе още, може нея да усеща като "бебе" в момента, да не може на не я да разчита.
Темата не е " пързалка" а реална ситуация.
Да забраменях третия път естествено от невнимание. След като загубих детето предложих варианта осиновяване като опция да имаме още едно дете, което да не е бебе, а да се съобразим със възрастта си.И не не мисля, че беше грешно предложение.Всички знаем колко голям е броят на деца в списъците за осиновяване.
Съгласна съм с мненията, че съпруга ми мисли реално за ситуацията, а аз действам по скоро емоционално. Никога не сме коментирали тема раздяла. Той е изключително спокоен и уравновесен.
Не мисля, че също мога да бъда определяна като " луда ". В крайна сметка това да имаш дете не е нищо лошо, даже напротив.
Да забраменях третия път естествено от невнимание. След като загубих детето предложих варианта осиновяване като опция да имаме още едно дете, което да не е бебе, а да се съобразим със възрастта си.И не не мисля, че беше грешно предложение.Всички знаем колко голям е броят на деца в списъците за осиновяване.
Съгласна съм с мненията, че съпруга ми мисли реално за ситуацията, а аз действам по скоро емоционално. Никога не сме коментирали тема раздяла. Той е изключително спокоен и уравновесен.
Не мисля, че също мога да бъда определяна като " луда ". В крайна сметка това да имаш дете не е нищо лошо, даже напротив.
Мъж над 50 може да поиска дете заради нова жена, обикновено млада доста от него. Заради нея, ако тя няма.
Баш!
Децата в 90% от случаите са идея и най-голям мерак на майката, особено след първото..
И нейна основна отговорност остават в 90% от случаите при един развод.
Мъжете си гледат спокойствието, поне повечето.
Бояна, права си. Ами ако забременее и пак загуби детето? Как ли би го понесла? На тази възраст има много лоша статистика за износените до края бременности. Това може много по-лошо да ѝ се отрази. А и после мъжът ѝ може да натяква, че ето, тя е виновна, че се занимава с глупости.
Не мисля, че също мога да бъда определяна като " луда ". В крайна сметка това да имаш дете не е нищо лошо, даже напротив.
Люта чушка 2026, "зее празнина" не е мотив за да има човек дете и не е. Знаеш го! Анализирай добре за себе си от къде идва това желание за дете и според мен ще осъзнаеш, че зее празнина, но тя е вътрешна - не знаеш какво ще правиш когато ги няма децата, не се чувстваш нужна и полезна, усещаш се остаряла, когато децата са големи, имаш енергия, която не знаеш на кого да дадеш, изразяваш своята полезност с грижа - няма деца, няма за кого да се грижиш....
Причините са вътрешни и насочени навътре, а не да желаеш дете. Запълване на празнини и страх и малко скука ...
Причините са вътрешни и насочени навътре, а не да желаеш дете. Запълване на празнини и страх и малко скука ...