Съгласна с всички мнения, но на 40 я пратихте внуци да гледа...
Моята баба е станала такава на 42.
- Публикувана: 15 ян. 2026, 12:40 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2026, 04:35 ч.
Съпруга ми не желае още едно дете
Тя е на 44, след някоя друга година като нищо може да е баба.
Моята баба е станала такава на 42.
Все още има немалко хора, които раждат около 22-3-4, без да са някакви маргинали и съответно родителите им се сдобиват с внуци на по 40-45 години. Имам такива в обкръжението си. Самата авторка е родила на около 23, детето й е на 21, нищо не пречи до 2-3 години да посрещне внуче. Не че това е дерта на темата.
Аз пък нямам масово хора с първо дете между 30 и 40.
Повечето раждат между 25 и 35 първите си деца. На по-голяма възраст са вече следващите - второ, трето. Някои даже чакат за второ или трето около 45, когато вече са си насмогнали на масрафа, но първото си го раждат млади. След дипломиране и започване на постоянна работа.
Много мои състуденти и съученици (на 52 съм) сега имат малки деца на градинско-училищна възраст и големи деца с внуци. Даже не са от втори бракове децата, а са от дългогодишните им партньори.
Големите ми деца живеят в чужбина. Във високообразована среда. Младите хора около тях раждат точно на около 25-30 за първи път. Поне жените, докато мъжете често са малко по-големи (с 2 до 5 г.).
Едната ми дъщеря роди на 25, съпругът ѝ е на 27. Другата предстои да роди на 27, но със съпруга ѝ са набори.
Повечето раждат между 25 и 35 първите си деца. На по-голяма възраст са вече следващите - второ, трето. Някои даже чакат за второ или трето около 45, когато вече са си насмогнали на масрафа, но първото си го раждат млади. След дипломиране и започване на постоянна работа.
Много мои състуденти и съученици (на 52 съм) сега имат малки деца на градинско-училищна възраст и големи деца с внуци. Даже не са от втори бракове децата, а са от дългогодишните им партньори.
Големите ми деца живеят в чужбина. Във високообразована среда. Младите хора около тях раждат точно на около 25-30 за първи път. Поне жените, докато мъжете често са малко по-големи (с 2 до 5 г.).
Едната ми дъщеря роди на 25, съпругът ѝ е на 27. Другата предстои да роди на 27, но със съпруга ѝ са набори.
Освен риска да родиш дете с увреждане и риска да си развалиш окончателно отношенията с мъжа ти, си позволявам да добавя и още една гледна точка. Големите ти деца са с 5 години разлика, дори и да не са били близки като тийнове, след съвсем малко време ще станат, в по-късните етапи от живота такава разлика е незначителна, моята най-добра приятелка е с 4 години по-голяма от мен и се "обичаме" вече над 15 години. Разликата между тях и евентуалното ти трето дете обаче е огромна, те са фактически от различни поколения. Може да се уважават и приемат, но да си станат близки е много малко вероятно, отношенията между тях няма как да са равни брат-брат, или брат-сестра, а по-скоро дете-родител. Има голяма опасност занапред да има големи търкания между тях и недоволство, че на най-малкото сте дали повече, защото сега с мъжа ти сте по-добре финансово, отколкото сте били на 20, или пък че големите отдавна са самостоятелни, а третото въпреки, че е вече пълнолетно, все още го третирате като бебе и искате да го контролирате.
Пълнолетие се навършва на 18. Пенсионната възраст все повече расте и авторката вероятно ще се пенсионира на 69. Сега е на 44.
Не би имало проблем ако и двамата имаха желание. Тогава всяко решение е напълно нормално, стига да е обмислено.
Той обаче не иска и няма какво да се коментира.
Не би имало проблем ако и двамата имаха желание. Тогава всяко решение е напълно нормално, стига да е обмислено.
Той обаче не иска и няма какво да се коментира.
Аз и не разбирам защо постоянно се повтаря това "пълнолетие", при положение, че то е законова формалност, която е напълно нерелевантна на съвременния ни живот. Пълнолетие се навършва на 18, а училище се завършва на 19. Не съм чула някой 18 годишен да работи, още повече че в България почти няма и почасови работи за учениците, за да си изкарват поне джобни. А ако някой иска децата му да имат и образование, трябва да ги съпортва поне до 23-24. То и аз съм работила през цялото ми студентство, но изцяло независима станах чак в трети курс, а не на 18 или 19. Авторката сега е на 44, все още не е бременна, а самата бременност след това трае цели 9 месеца. Мисля, че не е трудно да пресметне на колко ще бъдат тя и мъжа и, когато стане време детето да изкласи поне гимназията.
Авторке, ако искаш да запазиш този брак, приеми отказа на мъжа ти. Все пак заедно ще трябва да гледате това дете, а вероятно и другите ви две деца все още живеят при вас и ги издържате.
Едното дете вероятно е студент, а другото – тийнейджър със своите тийнейджърски проблеми. Поне то, ако не и голямото дете, все още се нуждае от вашето внимание и подкрепа. И също ще трябва да го издържате поне още няколко години.
Съпругът ти сигурно усеща, че няма физически и психични, а може би и финансови ресурси, да гледа още едно дете поне до пълнолетие, да понася безсънни нощи, детски болести и капризи. Вероятно животът ви е вече изграден, имате своите навици и кариери. А имате и родители за гледане. Може да мисли, че няма да се справите с всичко това накуп.
Ако се появи бебе, животът на другите ви две деца също ще се промени. Може да се появят проблеми, които не сте очаквали. Предполагам, че едното ви дете е студент, а другото – в гимназия. Тези младежи имат нужда от лично пространство и уединение, от време за себе си. Ако се появи и бебе – ще е много трудно. Дори само едното от вашите деца да е при вас в момента, пак ще е трудно. Опитай се да разбереш мъжа си.
Стойността на една жена не се изчерпва само с това да бъде майка. Преоткрий себе си. Намери си занимания, които те радват и вдъхновяват! Радвай се и на постигнатото – добър съпруг и две пораснали вече деца, вероятно и професионална реализация. Това никак не е малко.
Успех!
Едното дете вероятно е студент, а другото – тийнейджър със своите тийнейджърски проблеми. Поне то, ако не и голямото дете, все още се нуждае от вашето внимание и подкрепа. И също ще трябва да го издържате поне още няколко години.
Съпругът ти сигурно усеща, че няма физически и психични, а може би и финансови ресурси, да гледа още едно дете поне до пълнолетие, да понася безсънни нощи, детски болести и капризи. Вероятно животът ви е вече изграден, имате своите навици и кариери. А имате и родители за гледане. Може да мисли, че няма да се справите с всичко това накуп.
Ако се появи бебе, животът на другите ви две деца също ще се промени. Може да се появят проблеми, които не сте очаквали. Предполагам, че едното ви дете е студент, а другото – в гимназия. Тези младежи имат нужда от лично пространство и уединение, от време за себе си. Ако се появи и бебе – ще е много трудно. Дори само едното от вашите деца да е при вас в момента, пак ще е трудно. Опитай се да разбереш мъжа си.
Стойността на една жена не се изчерпва само с това да бъде майка. Преоткрий себе си. Намери си занимания, които те радват и вдъхновяват! Радвай се и на постигнатото – добър съпруг и две пораснали вече деца, вероятно и професионална реализация. Това никак не е малко.
Успех!
Боряна и Фивър, за да не ви цитирам поотделно - като казах, че не разбирам защо се смята на колко години ще са родителите, когато децата навършат пълнолетие, точно финансите визирах. Защото днес никой не става изцяло независим финансово от родителите си автоматично с навършването на заветните 18. То и преди реално не е било така, нищо, че за тези, които не искат да продължат с висше, е имало осигурена работа в местния завод. Работещи, но не независими, а младото семейство навряно при свекърите. Мисля, че никоя от нас тук не иска да се връща това време и никоя не би го причинила на децата си. Няма лошо да си бачкатор, едно, че такива доста често изкарват много повече от вишистите, и второ, че с навлизането на AI практическите умения ще стават все по-ценни. Но все пак има деца, които от малки мечтаят да станат лекари или адвокати, много ще е тъжно, ако едното дете си го изучил, понеже си бил на 20-30, когато се е родило, а на другото му казваш "маме, ами ние вече сме пенсионери, ти си вече пълнолетен, намери начин да си изкарваш хляба и бъди благодарен, че поне ние можем да се оправим с тези пенсии". С най-добри чувства Фивър, сигурна съм, че си наясно, че твоето семейство е изключение.
Да се включа пак. Наистина ми е много полезно да чета коментарите ви.
Да пак ще повторя. Разбирам доводите на мъжът ми, но чувствам ситуацията като изоставяне - " Оправяй се сама!".
Не дете не ми е фикс идея или някоя лудост.Здрави сме, добре физически.Финансово стабилни сме.Живеем спокойно, пътуваме много- и с децата и сами.Голямата почти се е изнесла от вкъщи и е финансово самостоятелна.Чувствам се активна и добре здравословно.Не като "баба".
Около нас имаме не малко подобни майки.Моя много близка роди първото си дете на 40 години, друга моя приятелка в момента е на 45 години и чака трето дете.Аз лично не виждам проблем във възрастта ни.
Като чета наистина все повече гледам от гледната точка на съпруга ми.Да много искам дете, да вероятно това е така нареченият синдром "празно гдездо".По принцип съм много упорит човек( не инат) И постигам почти всичко, което съм си наумила.Но може би наистина трябва да приема фактите....
Да пак ще повторя. Разбирам доводите на мъжът ми, но чувствам ситуацията като изоставяне - " Оправяй се сама!".
Не дете не ми е фикс идея или някоя лудост.Здрави сме, добре физически.Финансово стабилни сме.Живеем спокойно, пътуваме много- и с децата и сами.Голямата почти се е изнесла от вкъщи и е финансово самостоятелна.Чувствам се активна и добре здравословно.Не като "баба".
Около нас имаме не малко подобни майки.Моя много близка роди първото си дете на 40 години, друга моя приятелка в момента е на 45 години и чака трето дете.Аз лично не виждам проблем във възрастта ни.
Като чета наистина все повече гледам от гледната точка на съпруга ми.Да много искам дете, да вероятно това е така нареченият синдром "празно гдездо".По принцип съм много упорит човек( не инат) И постигам почти всичко, което съм си наумила.Но може би наистина трябва да приема фактите....
Как пък разбрахте, аджеба, че "не е истинско желание за дете, фикс-идея е"?! Не може желанието за трето дете да е истинско, не може на 44 да е истинско, или...?
Ако няма разбирателство с мъжа по въпроса, очевидно няма как да стане, но защо днес желанието за повече от едно, максимум две деца, се възприема от масата, особено от жените, като патология?
Веднага се отсича - проблемът е в тебе, твоето желание е патологията, неговото нежелание е нормата - защо?
Съвет нямам, само на това се учудвам непрекъснато.
Ако няма разбирателство с мъжа по въпроса, очевидно няма как да стане, но защо днес желанието за повече от едно, максимум две деца, се възприема от масата, особено от жените, като патология?
Веднага се отсича - проблемът е в тебе, твоето желание е патологията, неговото нежелание е нормата - защо?
Съвет нямам, само на това се учудвам непрекъснато.