Съпруга ми не желае още едно дете

Остаряването се приема трудно. При някои по-трудно и явно си от тях. Ако си искала трето и четвърто дете щеше да  е супер преди 10 години. На 45 граничи с безумие и обикновено го правят жени с втори брак, по-млад мъж, или ако изобщо нямат деца. Почти винаги ин витро. Защо ти е да се подлагаш на това? Почини си малко и скоро ще дойдат внуци като ти се гледа бебе ще гледаш.
Съпругът ти е прав, според мен, и не знам за семеен терапевт, но отиди на личен терапевт, защото се фиксираш явно. Виждала съм и други случаи, някои стигнаха до психиатър. Обърни си внимание преди да стане по-лошо. Преклимакса е тежко време и избиват всякакви отклонения.

Мъжът ви е прав, терапевтът също. Чувствате се стара и компенсирането е да забременеете, за да докажете, че все още сте фертилна. Имате големи деца и живот и здраве след някоя друга година може да станете баба. Наслаждавайте се на живота такъв, какъвто е. Дай Боже всекиму да остарее, затова не приемайте възрастта като прокоба или нещо подобно. Заздравете и връзката с мъжа ви, ако искате сплотено семейство, че току-виж заради вашата мания той се е разделил с вас.

Не всеки иска трето дете, а някои хора и второ не искат. Децата ви са големи. Човекът вече иска да си отдъхне от грижите за деца, и да има повече свободно време за себе си, и за вас двамата. Чак пък ще си разваляш и отношенията с него, заради това че не желае още едно дете. След третото ще искаш четвърто и т.н....

Имате проблем в семейството си, затова търсите да избягате чрез грижата за още едно дете.
При положение, че имате 2 пораснали деца, имате съпруг, с когото твърдите, че всичко е наред не виждам логика в държанието Ви.
 Като проочетох заглавието помислих, че сте някоя млада майка с дете до 10години и мъжът Ви не иска 2ро дете. Макар, че и тогава е в правото си да не иска, но да кажем би било разбираемо Вашето желание.

Съгласна с всички мнения, но на 40 я пратихте внуци да гледа...

Ако има дете на 21г, на практика е възможно да е баба скоро.И е на 44г, има разлика.Някога бабите са били на по толкова, да.

Тази жена тайно си мечтае съпругът и да я напусне. Знае, че той няма желание за деца и понеже за друго не се карат тя е решила да използва тази пролука. Ще успееш, давай с теб сме! Децата са поотраснали, действай смело. Пък ако наистина искаш още давай с нещо по-младо което има желание да осеменява.

Тя е на 44, след някоя друга година като нищо може да е баба.

Моята баба е станала такава на 42.

Бях на доста по-ранна възраст, когато отказах второ дете. И нямаше земна сила, която да ми промени решението. И на днешните си години смятам, че правилно съм си преценила силите. Приеми чуждото мнение и се съсредоточи върху нещо друго, освен ако не искаш съвсем да си влошите отношенията.

И на мен едната ми баба е била на 40, когато се е родила сестра ми. Родила е първото на 18.
Майка ми беше на 46, когато сестра ми роди голямата ми племенница. Родила е на 22.
Аз станах баба на 49 (година след като родих най-малкия си син). Родих на 24.
Самата авторка е родила на 22-23, тя може при дете на 21 също скоро да се сдобие с внуци.
Напълно си е в реда на нещата.

Темата ми звучи така лично.... Благодаря ви, че сте я написали, видях себе си във вашите думи. Дълго време, години, бях обсебена от идеята за трето дете. Винаги съм имала идеята, че ще имам 2 дъщери и 1 син. И аз преминах през дълги във времето настоявания от моя страна към съпруга ми. Посещавах лекари-специалисти, подлагах се на лечения, диети (имам автоимунно заболяване, което се отразява на плодовитостта), също като вас неуспешна непланирана бременност. Но все се сблъсквах с отказа му. И в житейски план сякаш Вселената не беше с мен - боледуване от Ковид, тежко възстановяване и след това разболяване от варицела все във време, когато можеше да забременея. В един момент се предадох. Работих с психолог за силното си желание за трето дете, стигнах до осъзнаването, че това желание идва от многото неродени и починали деца в семейната ми система поне 2 поколения назад.
От 2 години насам насочих енергията и нереализирания си родителски стремеж към бизнес идея. Обаче и тук започнаха съпротиви от страна на съпруга ми.
Ситуацията не е толкова проста, както я описвам, и двамата имаме ангажимент към родителските си семейства. Аз се грижа за възрастния си баща, а той за по-големия си брат, който е в емоционалната позиция на дете спрямо него. В момента преминаваме през голяма криза, свързана с брата на съпруга ми. Той стои на бащинска позиция спрямо него, а аз категорично отказвам да го приема като "доведено/осиновено дете" в моето семейство.
Постепенно започнах да обмислям и да се подготвям за развод. Дала съм си 2 години време, за да се подготвя емоционално и финансово за това. Всички тези откази и саботажи....не си представях така зрелия си живот - да се примирявам, да следвам, само неговото мнение да е важно.
Не мога да ви дам съвет или утеха. А само да ви благодаря, че написахте това, през което и аз преминавам. Моля се да намерим точния път и да вземем тези решения, които да утешат тази странна болка и стремеж да се реализираме чрез деца.

Щях да те подкрепя ако до тази възраст си останала без деца.
Но с две големи деца да натискаш за трето си е лудост.
И аз да съм на мъжа ти бих те напуснал

Човекът си планира спокойствието биричката и скарата в двора, ти се чудиш как пак да го хвърлиш на черешата от скука и от страх, че остаряваш.

Твоята баба, ама днес не сме 19 век. Около мен никой не е родил преди 30, и на 40 не смята да става баба. 🤣

Авторката е на 45. Имаше една роди и на 62, но макар да познавам забременяла естествено и на 47, това са изключения. Може да опита ин витро, но защо?! Мъжът и не иска, това е и скъпо, и риск за здравето, и прочее.

Аз имам 3 деца, но винаги съм искала точно три. С втората си бременност искрено се надявах на близнаци. Не се получи така и още 2-3 години след раждането на малкия ми син бях готова за трето дете. Мъжът ми не искаше. Няма да скрия, че бях разочарована, желанието ми беше много силно. Обаче приех решението му, това беше негово право. След няколко години той сам изяви желание да опитаме. Но бяхме и доста по-млади от вас, аз на 34 той на 40 г, когато се роди дъщеря ни.
При теб е някаква фикс идея. Дали от възрастта, дали от това, че децата ви са вече големи или някакви проблеми не знам. Поработи върху себе си, защото съвсем ще си развалите отношенията с мъжа ти. Друго не виждам да стане.
Аз също бих напуснала човек, който ме притиска постоянно за още едно дете. Това не е диван или нова кола, а нещо което променя живота на цялото семейство коренно.