Само да не забременее някак и в тая ситуация, че тогава не знам кой терапевт ще помогне 😁
- Публикувана: 15 ян. 2026, 12:40 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2026, 18:08 ч.
Съпруга ми не желае още едно дете
Той също има право на избор.
Това касае и неговия живот.
Това касае и неговия живот.
И двамата имат право за себе си.
Въпросът е да решат дали искат всеки да си тръгне по пътя, следвайки своето желание или ще търсят решение, приемайки желанието на единия за водещо.
Вземете си куче.
Не, не се подигравам.
Кучето е детето, което никога няма да порасне.
Във времето, в което вече не Ви се полагат - логично, физиологично, биологично, социално, финансово, физически - деца, но и за внуци е рано, кучето запълва чудесно емоционалната празнота и нуждата от дете, на което да се изсипе цялата грижа, топлина и любов, които си търсят обект и вгорчават живота, като не го откриват.
Ако се обичат, ще намерят форма и начин да се преодолее тази криза и да са щастливи.
Признавам, че и аз малко се смутих от глагола "полагат".
Тя е млада още и очевидно във фертилитет, не е нито невъзможно, нито непостижимо, нито са на сто, нито са бедни, нито бездомни, това, което мисля, че е ключовата точка е мнението на съпруга и, който, очевидно след две деца все още в пубертет едното, явно му е дошло малко в повече и не иска и да чува.
Макар, че да си призная, смятам, че на този житейски етап, на който се намират, могат да бъдат много по-осъзнати родители и да отгледат, възпитат, образоват и прочее в спокойствие, благоденствие и любов още едно дете. За разлика от съвсем младите родители, които още не са се доказали на нито една житейска плоскост, нямат жилище, сериозна работа и кариера и прочее реквизити на по-ранното родителство, което, обаче се приема за по-социално приемливо от по-късното.
Явно и не е отказвал нищо на жена си и тя е леко изненадана от този факт, явно и онази бременност също е отключила един хормонален дисбаланс, което също има значение за емоционалната нестабилност, но аз вярвам, че когато хората се обичат, ще се намери приемливо решение на преодоляване на тази криза и те ще бъдат щастливи, каквото и да се случи.
Признавам, че и аз малко се смутих от глагола "полагат".
Тя е млада още и очевидно във фертилитет, не е нито невъзможно, нито непостижимо, нито са на сто, нито са бедни, нито бездомни, това, което мисля, че е ключовата точка е мнението на съпруга и, който, очевидно след две деца все още в пубертет едното, явно му е дошло малко в повече и не иска и да чува.
Макар, че да си призная, смятам, че на този житейски етап, на който се намират, могат да бъдат много по-осъзнати родители и да отгледат, възпитат, образоват и прочее в спокойствие, благоденствие и любов още едно дете. За разлика от съвсем младите родители, които още не са се доказали на нито една житейска плоскост, нямат жилище, сериозна работа и кариера и прочее реквизити на по-ранното родителство, което, обаче се приема за по-социално приемливо от по-късното.
Явно и не е отказвал нищо на жена си и тя е леко изненадана от този факт, явно и онази бременност също е отключила един хормонален дисбаланс, което също има значение за емоционалната нестабилност, но аз вярвам, че когато хората се обичат, ще се намери приемливо решение на преодоляване на тази криза и те ще бъдат щастливи, каквото и да се случи.
Доводите на мъжа са ясни, но това, което за него е свобода, за нея е празнина. Има ли общ план как двамата ще се наслаждават на тази свобода, или той просто е щастлив да бъде освободен от ангажименти, а тя ще бъде оставена да се чуди с какво да си запълни времето (освен с гледане на стари и болни родители)?
Да, бе, животът на заможните хора на по 45 е гледане на стари хора.
Аз си мисля, че авторката въобще не осъзнава колко явно финансово са притеснени за това и тропа с краче като малко дете. Обзалагам се, че и никога не е работила или пък ако е работила определено не е било на пълен работен ден.
Каквито и доводи да има мъжът й на нея като не й изнася да се развежда и да става самотна майка на 50 като това ще й запълни празнината.
Да, да, при всички положения на 45 животът е великолепен за хора с изграден живот и поотраснали деца.
Ако съпругът и си представя гледане на стари хора като визия за живота им, аз си признавам, че пред подобна перспектива бих се ориентирала на нещо по-жизнено, забавно, секси и смислено.
Аз си мисля, че авторката въобще не осъзнава колко явно финансово са притеснени за това и тропа с краче като малко дете. Обзалагам се, че и никога не е работила или пък ако е работила определено не е било на пълен работен ден.
Каквито и доводи да има мъжът й на нея като не й изнася да се развежда и да става самотна майка на 50 като това ще й запълни празнината.
Откъде дойде това финансово притеснение?
Аз, защо останах с убеждението, че говорим за финансово обезпечено семейство?
Ако съпругът и си представя гледане на стари хора като визия за живота им, аз си признавам, че пред подобна перспектива бих се ориентирала на нещо по-жизнено, забавно, секси и смислено.
Да, бе, животът на заможните хора на по 45 е гледане на стари хора.
Аз си мисля, че авторката въобще не осъзнава колко явно финансово са притеснени за това и тропа с краче като малко дете. Обзалагам се, че и никога не е работила или пък ако е работила определено не е било на пълен работен ден.
Каквито и доводи да има мъжът й на нея като не й изнася да се развежда и да става самотна майка на 50 като това ще й запълни празнината.
Аз, защо останах с убеждението, че говорим за финансово обезпечено семейство?
Твоята теза е, че тя се опитва да избегне "раждал съм те да ме гледаш" с раждане на дете, правилно ли те разбирам?
Иначе грижата за родителите е в зависимост от здравословното им състояние.
Иначе грижата за родителите е в зависимост от здравословното им състояние.
Моята теза е, че мъжът й очевидно (за разлика от нея) осъзнава, че имат финансови проблеми, но на нея не й пука.
Тя жената си иска.
Хора, които финансово са обезпечени, не гледат сами болни родители.