Режим и ежедневие с бебе на 3 месеца

Здравейте,
Ние също много бихме искали да пътуваме с малката, но за момента не сме предприели нищо, тъй като тя все още има колики и следобедите, както и вечерите са доста дискомфортни за всички ни.
Искам да помоля за малко повече насоки от Вашия опит - следвали ли сте някакъв режим на съня, ако да - как се справяхте на път. Как се справяте, ако детенцето не е в добро настроение? Предполагам Вашето мъниче лесно свиква с нова обстановка и хора, щом успявате с тази динамика.
Поздравявам Ви! Още много прекрасни пътувания пожелавам!

Режим на съня не сме спазвали никакъв стриктен, до към година някъде (ама вече е на почти 4 и не знам доколко ми е ясен споменът). Като му се приспи, спи, като му се яде - яде. Почнахме да пътуваме от съвсем малък с него и тъй като нямаме автомобил - основно с влакове, автобуси и самолети. Съответно е свикнал по тази причина да спи на всякакви места, което на по-късен етап беше полезно, понеже няма проблеми да заспива във всякакви хотели.
За настроението - винаги сме носили много неща, с които да го занимаваме, според възрастта му. Като беше съвсем малък беше лесно, тогава кърмене и малко люшкане (или малко повечко), пеене и т.н. оправяха нещата. С напредване на възрастта (вече след 6-тия месец) трябват занимавки като стикери, книжки, играчки, дребни неща за хапване.
За свикването - нямам как да върна времето и да проверя дали по друг начин, ако бяхме постъвали, щеше да е различен сега, но наистина си мисля, че когато се почне от рано, после на самите деца им е по-лесно, защото много от нещата не са им нови. Той от 2-годишен примерно, когато се качи в самолет, първата му работа е да ме пита коя му е седалката и да отиде да седне в нея и да си сложи колана. Просто става рутина. Има деца, които се качват на 3-4 години в самолет за първи път и имат големи проблеми със седенето в седалката и слагането на колана.

В тази тема съм писал за съветите ми при пътуване със самолет, но доста неща може да се приложат и с други превозни средства - https://www.bg-mamma.com/?topic=1630334

Иначе съм писал и за разни пътувания, които сме правили с него до Япония, Коста Рика и Египет, може да видите и там темите, ако има нещо полезно. На всичките пътувания е бил под 2 години.

Големият ми син спеше само в движение на количката или на ръце. То колики, зъби, рев... До към 2 и половина.
Малкият само спеше и ядеше. Спеше у дома, спеше в количката, спеше по летища и самолети.
Дете с дете не си приличат, но с първото почти всички млади и неопитни родителите се шашкат и панират. И като се разплаче бебето, какво?
Имам чувството, че само в България гледат осъдително майката все едно е престъпник, ако бебето се разплаче, детето се тръшне на земята, ако има някъде петно по дрешката или влезе в кална локва.
Като майка на вече пораснали деца мога да кажа - наслаждавайте се на всяка секунда, защото децата растат изключително бързо!

Права е Доня.
Децата растат и си поемат по пътя и после се оказва, че тези моменти, които толкова са дразнили някога, страшно липсват.

Е със сигурност е така. Ама това е всеедно да си нещастно влюбен тийн и да споделиш на някой по-възрастен и той да те плесне през врата и да ти каже ‘Я се стягай, тва са бели кахъри, знайш ли още колко ще минеш..’
и си викаш абе мен сега ме боли и сега ми е гадно, не ме разбират..
и наистина порастваш и разбираш какво са имали предвид, ама когато в момента си в ситуацията, си мислиш, че е най-зле сега.
Та, предполагам всички сте били в разни ситуации с бебетата, в които ние тепърва ‘прохождаме’.
Със сигурност после ще мрънкаме да се връща това време 🤣

Съветът ми към авторката и към всички млади майки е да не се вторачват толкова в режими и прекалени страхове, че нещо не правят както трябва, а да се радват на бебенцата си.
Наистина много бързо порасват децата. После се превръщат в едни тийнове, които само това, че ги обичаш безумно, те спира да ги удушиш. И се чудиш къде ми изчезна сладкото бебенце.🤔 И се молиш този период да мине по-бързо и да оцелееш.😃