Мамник -Тема №2

Хаха, чета спойлерите за книгата и честно да ви кажа не знаех, че историята е ЧАК толкова фентъзи. Да, да, знам, че е история за чудовище, което убива и има преродил се мъртвец на 125 години, но не осъзнавах, че чак вече говорим за божества, още някакви други чудовища и свръхестествени създания и какво ли още не не е оплакване, но наистина си мислих, че целият сюжет е за дявол, поставил под прицел това малко село, заради всичките грехове извършени в него, или нещо подобно, та накрая със силата на искреното разкаяние, обединението и прошката, ще го сразят...явно не точно

Аз обичам фентъзи, хорър и всякакви измишльотини, но на черното не мога да кажа бяло... сравненията с чуждестранни продукции продължават да са ми неуместни.

Същата работа бях и аз.
Затова и изчетох книгата, признавам си - увлича, но за човек, който не харесва хорър, фентъзи и всякакви такива определено ми дойде....ту мач.
Въпреки това, като чета отзивите за другите, последващи, тази е най-приемлива /подчертавам, за мен/.
И да, “не точно“.
Но увлича, има смисъл да се прочете.

Аз съм слушала Васил Попов в няколко подкаста. Самият той казва, че "Лехуса" и "Аждер" всъщност са писани като един цял роман, но от Сторител му дали зор за втора книга и тогава той ги разделя, тъй като по това време все още работел върху "Аждер"...
Също така каза, че прототип на Митко е негов познат, който също се казвал Митко, обичал да си подпийва и също бил полицай. Та този чичо Митко от реалния живот някъде по друг край на България се оженил и Васил Попов му изгубил координатите.. Не се били чували дълго време и един ден след излизането на книгата, този чичо Митко го издирил в социалните мрежи и му написал: "Разбрах, че съм станал известен" 😀 Така са се открили отново..
Също каза, че пишейки "Мамник", нямал идея за продължения.. Историите, които пише след това, се зараждат в по-късен етап. Един вид след интереса, който предизвиква "Мамник", от Сторител го натискат за продължения..
Беше доста забавно, когато го питаха нещо за героите или действието и той, смеейки се, отговаряше: "Това аз ли съм го писал?! Изобщо нямам идея..." или нещо от сорта 😃
Случка от реала (с негов братовчед), която решава да използва в един от романите - това е историята във външната тоалетна (не в "Мамник")😀. Нещо, което е чул по телевизията в новините, също е поместено в романа - това, което става в полицейския участък с трафиканта (отново не в "Мамник")

Затова хората са казали: Разни хора, разни идеали. Едни харесват едно, други - друго.
Аз също не обичам хорър и фантастика като цяло.
Но коректорът на "Мамник" ми я препоръча и мога да кажа, че за мен наистина това е шедьовър без този път да си налагам мнението.
След това с нетърпение очаквах "Лехуса". Да, имах забележки, но аз не помня да съм чела почти никой роман, включително и "Властелинът..." и да не съм имала забележки по отношение на подобни несъответствия.
Само че проблемът с нашите продукции и книги, е просто, че са наши. И макар да не искаме да го признаем - това наистина е така. Готови сме да си затваряме очите за чуждите глупости, но не и за нашите. И тъкмо там е проблемът ни като народ. Плюейки се и самоунищожавайки се един друг, затова не напредваме. А даже назадваме. Другите народи имат прогрес, именно защото си посочват грешките често с усмивка и се опитват да не ги повтарят нататък. Тоест при тях горе-долу нещата вървят на следния принцип - ако се спънеш, ще се намерят много хора, които да ти подадат ръка. И го казвам, защото съм го виждала на живо.
Но ако в Бг някой те спъне, всички, които искат да ти подадт ръка, няма да го направят от страх, че тоя дето те е спънал, ще им направи нещо. И така си стоиш спънат цял живот.
Ето например в "Лехуса", повечето читатели се дразнеха и това до голяма степен ги отказваше, че на множеството непознати думи, авторът даваше подробни описания тип "Уикипедия". Но знаете ли какво, на мен пък това най-много ми харесваше у книгата и чаках всяко обяснение с нетърпение.
Цялата история също много ми хареса. С изключение на археоложката, която не понасях.
Истинската лехуса много хора така и не разбраха коя е и само мрънкаха, че другата била... (тук не продължавам, за да не е спойлер).
И последното, което имам да кажа.
Това са книги за българския фолклор и митичните му същества.
Вампирът от нашия фолклор няма нищо общо с този европейския.
При нас вампирът може да живее и да има деца от жена. Както и самодивата от мъж. Вампирът е описван по много интересни начини. Някъде като огромен пълен с кръв мех, който се търкаля (пълна смехория). Другаде като зъл дух, а на трети места превъплъщаващ се в животното, което е прескочило трупа му, преди да вампиряса. Затова в бг мъртъвците ги пазят да не бъдат прескочени.
Но почти сигурно винаги е едно - ако до 40-тия ден той не бъде убит, придобива плът, заприличва на човек и се нарича плътеник, какъвто е Лазар. Плътеникът може да живее кято нормален човек - да яде, да има деца и пр. Децата на плътеника могат да виждат вампирите и да ги убиват.  Вампир не може да бъде убит току-така лесно. Трябват нужни пособия и пр.
В заключение: Аз разсъждавам така.
При положение, че мога да изтрая чуждата митология - скандинавската за бог Ондин и синовете му Тор и Тир... Написани. Екранизирани. Защо да не мога да изтрая и българската?
С какво онези са повече от нашите?
И щом те могат да имат мускулести фитнес тела, защо и Лазар да не може?

Дописвам:

Също така разказа, че първоначално в "Мамник" изобщо не е описвал външния вид на героите. Смятал, че е излишно и искал читателите да си представят как изглеждат персонажите. Тогава редактор му била Ваня Щерева. Тя му казала, че задължително трябва да опише физиката на героите. Така той решава да открои с нещо Божана и пише за нейната хетерохромия, а след това като се чуди каква коса ще отива на тези очи, решава, че отново ще е нещо нестандартно и не често срещано.
Каза още, че когато са дали на Владо Пенев да прочете един абзац от романа, така са го харесали Владо, че общо взето кастинг за прочита в Сторител не е имало...
Разказа, че по образование е еколог и са обикаляли из България да правят снимки за Нешънъл Джиографик. Така попаднал на храм-кладенеца в село Гърло, от който се е вдъхновил за написването на историята в следващите романи.
Почти всички известни продуценти са му звъняли с идея за сериал по "Мамник", но Сторител подписали с Глобал филмс. Имат общ проект със Захари Бахаров, който се надява да види бял свят.. И други интересни неща разказа, ама засега това се сещам
 

!!!!
Важно нещо да напиша накрая - в интервютата, срещите с читателите и подкастите Васил Попов пуска спойлери!!!! Затова, който не желае да научава какво се случва в книгите, да не си пуска видеата с Васил Попов!

Докато четях книгите мен лично ме дразнеше смесването на наболели проблеми в съвремието със съвсем фантастичен сюжет.

Като че ли темата се превърна в тема за книгите, а не за сериала. Навсякъде се пише как това било еди си как в книгата, та чак и за другите от поредицата. Не може ли да се кефим, че има БГ фентъзи сериал без да се намират постоянно толкова кусури и нон стоп да се сравнява? Почти всяка книга е по-добра от екранизацията и няма как режисьорът да екранизира героите по начин, по който всички да са доволни и точно така да са си ги представяли.
Според мен до момента екипа се е справил доста добре. Аз лично чакам с нетърпение следващия епизод и да разбера какво точно се случва.

Марин Рангелов, актьора в ролята на орнитолога, участва в риалитито "Вече играеш Стоичков".

Като гледах  отново епизодите се сетих за  миналото на Лазар,  да правилно са му сменили годината на раждане за да съвпада със събитията,защото авторът пак не е внимавал с годините.
Правилно си е 1892 година. Не е спойлер.

Здравейте
Точно за това чета и се оптвам да разбера 1901г. изглежда по-адекватно, не разбирам какво съм пропуснала

Чета сега във ФБ, че Мамник бил като немския сериал Dark Честно... който е гледал Dark може само да се посмее...

Dark ми беше препоръчан, но той пак ли е фентъзи?

За момента бих казала, че след “Вина” нямаше друг сериал, който да ме грабне, а сега Мамник отново много ми хареса. Направен е с много мисъл и досега нищо не ме подразни.

Dark e научна фантастика - мистерия. Нещо такова. Вкарана е много мисъл, всичко е научно обосновано и трябва много да се внимава в гледането. Ето този сериал бих нарекла шедьовър! Мамник няма нищо общо, освен цитирам от ФБ "малко населено място, мистерия и жена с червена коса" В смисъл... наистина нямат база за сравнение...

Dark е друго ниво, просто няма  база за.сравнение. На мен ми беше много харесал, но някъде изгубих нишката.
Но Мамник си е наш, автентичен с препратки към нашия фолклор и традиции.