Попитах го отново дали можем поне да ги извадим и да ги убием – в крайна сметка той беше този, който ме научи да избавям страдащо животно (или буболечка) от мъката му. Най-накрая се съгласи и извади пчелите от кофата. Той ги постави в празна кутийка от кисело мляко и постави кутийката отвън.
Тъй като той беше нарушил спокойствието на кошера с по-ранното събиране на мед, пчелите летяха навсякъде отвън.
Сложихме кутийката с пчеличките на пейката и ги оставихме на произвола на съдбата. Баща ми ме извика малко по-късно, за да ми покаже какво се случва. Трите малки пчели бяха заобиколени от всичките си сестри (всички пчели-работнички са женски) и те почистваха лепкавите почти мъртви пчели, помагайки им да премахнат целия мед от телата си. По-късно се върнахме отново и в кутийката беше останала само една пчеличка. Сестрите ѝ все още се грижеха за нея.
Когато дойде време да си тръгвам, проверихме за последен път. Кутийката беше празна – и трите пчели бяха почистени достатъчно, за да отлетят.
Тези три малки пчели оживяха, защото бяха заобиколени от семейство и приятели, които отказаха да ги оставят да се удавят в собствената си лепкавост и решиха да помогнат, докато и последната малка пчела не бъде освободена.
Пчелни сестри... Съотборници.
Всички можем да научим нещо от тези пчели...
Замислете се върху този текст..."
~ от интернет ~


