С какво ви дразнят свекървите? – 171

Има и такива ситуации:Единият, без значение кой иска деца, другият не. И този, който иска не се принизява да се моли, да настоява и тн, да "врънка" в крайна сметка решава, че връзката е ценна сама по себе си(както би трябвало да бъде) и се примирява със ситуацията. Приема я. Това обаче, ако стане по някакъв начин достояние на родителя му, ако е видимо или поне има предположения, няма как родителят да не го "загложди" щастливо ли е детето ми? Както се вижда, не пиша свекърва/тъща, от различни посоки може да е.

Не е работа на родител да се бърка в планове, семейно планиране и тн на пораснало дете. Обяснимо е (не казвам, че е оправдано) родител да усеща и да преживява подобни ситуации.

Кумовете ни имаха репродуктивни проблеми. Първоначално свекървата не знаела за това и постоянно повтаряла: „Няма ли да ми направите вече едно внуче?“. След многократни такива коментари те решили да ѝ кажат, че имат репродуктивни затруднения. Вместо да прояви съчувствие, тя попита при кого е проблемът. Разговорът приключи без отговор.
По-късно тя започнала да разказва на други хора, че снахата била „ялова“, че губела времето на сина ѝ и че така или иначе щели да се разделят, защото той много искал деца и не и било ясно защо изобщо чакал. Впоследствие се оказа, че причината е мъжки фактор. 💁

То в голям процент при репродуктивните проблеми е мъжки фактор, но за свекървата все снахата е виновна.

Google76, не е много коректно да сравняваш твоя случай с този на Таис.
Ти си била на 20 години, не на 35 или на колкото там 30+ е била обсъжданата жена, когато часовникът вече цъка. Ти си имала цялото време на света пред себе си. Това едно.
Второ, че сте се изяснили още в началото, не си тупкала топката с цел човекът до теб да се откаже. За условията да не говорим...
На 20 години аз не само че не исках деца, но и се заклех, че никога няма да раждам. Само 4 години по-късно вече исках и то да родя не от кого да е, а точно от моя мъж. След 2 спонтанни аборта да стана майка вече се беше превърнало в най-голямата ми мечта и първостепенна цел.
Пиша всичко това, за да илюстрирам как се променят приоритетите на хората в течение на годините. 35-годишна (или колкото там) жена, при това с дете,  не е неориентирано момиче. Тя много добре си е направила сметката и оплела кошницата.
Но! Всичко това, ако нещата действително стоят така, както ги представя проектосвекървата. Може да има репродуктивни проблеми, които се държат в тайна, всичко може. Затова съм за честен разговор, в който да се уточнят нещата. Големи хора са, съвременни, няма място за скрито-покрито, за срам или замитане на проблемите под килима, ако има такива.

ПП Не ми стана ясно защо затрупахте с камъни свекървата, която е попитала в кого е проблемът. Все пак не е обвинила директно снахата, явно е достатъчно образована, за да знае, че проблемът може да е в сина ѝ. Естествено, че е важно чий е проблемът. Знаете как е у нас – за всеки здравословен проблем се търсят връзки, познати, контакти на изявени специалисти. Може просто да е искала да помогне жената.
Но следва неадекватна, детинска реакция – отказ на контакти. Защо се учудвате, че тя си е насосала нещата и впоследствие е обвинила снахата? Ако бяха ѝ отговорили директно на въпроса: „Мъжки фактор“, нямаше да се стигне дотам.
Друг е въпросът, че не оправдавам изнасянето на подобни проблеми извън семейството. Женски, мъжки фактор – не е повод чужди или поне нетолкова близки хора да си пъхат носовете. (С тези си думи имам предвид и немалко съфорумки, които са коментирали много грозно жените до техни познати. Надявам се да се познаят и да се засрамят.)

Честен разговор между кого и кого?

Майките и двойката. И предлагане на евентуална помощ, ако имат възможност за такава.
Аз например нямаше да имам дете, ако майка ми, благодарение на препоръките на нейни познати, не ме беше завела при специалист, който единствен разбра какъв ми е проблемът и благодарение на когото имам сина си.

Не съм съгласна. Разговорът трябва да е вътре в двойката. Те носят отговорността за избора си, родителите вече не носят отговорност за изборите на децата си, следователно вече не участват в тях.

Аз смятам, че важният разговор е вътре в двойката, но не виждам проблем всеки да споделя с родител какво го мъчи и да търси помощ и съвет. Едно от нещата, заради които усещам много силно загубата на майка ми е, че не мога да си поговоря с нея, да потърся съвет или просто да ѝ разкажа какво се случва с мен и да видя реакцията ѝ. Не казвам да се говори за интимни неща, но е нормално човек да споделя с родителите си.

Ако има желание да сподели с родителите си, разбира се, че може да го направи. "Може" , а не "трябва". "Трябва" е с партньора, с останалите е "може".

Аз пак да попитам каква роля играе свекървата във връзката и решенията на двойката? Пълнолетни хора, ако имат нужда от помощ, ще си кажат.

Да, съгласна съм. Разговори за живота на "детето", само ако на "детето" му се споделя.

Тоест детето ти лежи със седмици в „Патологична бременност“ (или търси средства за инвитро, или каквото там), но на въпрос на майка си: „Какво става, Миме?“, ще отговори: „Това си е наш проблем, теб не те засяга!“.
Добре.

На този въпрос ще отговори каквото то избере, а не каквото майка му избере.

Сийке, ако децата поискат помощ, тогава се спрягат всички налични ресурси. Преди това е грозно вмешателство.
Защо един изключително умнокрасив и имотен млад ерген се влачи със стара чанта с дете е основният въпрос...защо не може да си намери сгодна млада мома, искаща деца и семейство с него....

Да!
Аз съм писала вече тук моя свекър как ходил да говори на ММ за лекари без въобще някой да е повдигал въпроса пред него. Че после ходил да се обяснява и на майка ми да я подстрекава да се набърка и тя. Ако не бях разбрала с година и нещо закъснение, щеше да е голям скандал.