Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

На нашето днес му направиха последна фетална морфология - изкараха го с 200 гр. по-голям, отколкото го изкара докторът на женската консултация вчера. 😄 Не знам вече какво да мисля. И двата ехографа уж модерни, и двамата доктори - с голям опит... Баткото си вървеше дребничък и се роди 3 дни след термин с тегло 3 кг и няколко шева при мен, а това бебе ако в края на 33 г.с. го измерват 2200, представям си колко ще стане до термин. 😬

Като ми нараства коремът, все повече почвам да усещам страхът да се промъква. Засега го гоня с разни дреболии и мисли, че още е много рано и че, ако имаме късмет, все някак и това дете ще се роди. 😉 Дано успея още месец и нещо да се разсейвам така, че поне до тръгването за болницата да ми е все тая.

За да поберем и двете деца, имахме планове за разместване вкъщи, които по независещи от нас причини засега остават на изчакване. Доколкото познавам роднините, плановете така и ще си останат още поне няколко месеца. 🤨 А дори и някой да се размърда, ако малкото реши да се ражда много преди термин, ще трябва баткото и бебето поне известно време да спят в една стая. Като си спомня как сумтеше, грухтеше и църкаше новородено, нямам никакво съмнение, че ще бъдат интересни нощи с новородено И двегодишно в стаята. 😁

Мисля тези дни вече да стегна омразния багаж за болницата, да извадя и изпера първите размери дрешки, да купя мънички памперси и поне това да не ми виси на дневен ред.

За индукция категорично заявих, че, ако бебето и аз сме добре, до 7 дни след термина ще я отказвам. Ако не ми почнат контракции, преди да са минали тези 7 дни след термин, няма да дам да ме преглеждат и ръчно за разкритие. За дължината на шийката спокойно могат да проверяват с УЗ, а за проверка за разкритие (преди да има контракции) да си ползват спекулума, егати. Аман от "протоколи", от които зверски боли и ненужно пришпорват процеса.

Ако пък нещо наложи спешно секцио, не го изключвам като възможност, особено с перспективата иначе да раждам по естествен път половин кило по-голямо бебе. Да, те тъканите в таза се разширявали, нямало значение колко е голямо бебето, но... Особено ако състоянието на бебето налага бързо действане, изобщо не смятам да се тръшкам за естествено раждане. И без това съм чувала за толкова жени с индукции и после наложили се спешни цезарови сечения. Това е да се получи най-тъпото не от един, а от два сценария. Първо гърчат жената 8-12 часа в болезнени контракции със системи окситоцин и после, така или иначе - вадят бебето с Цезарово сечение. Освен, че е изтърпяла болките на почти цяло раждане, жената после трябва да мине и постоперативно възстановяване. Да пази Господ.

И мен мнооого ме напрягат тия малоумни въпроси "кога ти е термина". Що? Ще ми платиш раждането? Ще дойдеш да ми стискаш ръката? Искаш да ми донесеш сок и мляко? Или просто си досадна клюкарка, дето не спира да си вре носа, където не й е работа? Никога, ама никога не съм задавала подобни въпроси, даже не съм и търсила приятелките си в края на бременността им, за да не ги безпокоя. Ако някой иска да сподели - ще сподели, щом не знаеш - значи си никой, точка.

Днес бях на преглед 34г.с., 44 см, 2500+/-300гр отклонение, според докторът си е между 2500-2700. След около седмица съм при израждащия също за преглед, ще видим и там какво ще каже, обикновено двамата ми казват сходни стойности.
Нищо чудно, че все ми се пишка, всичко ме боли и съм като наритана между краката, едричко е станало и то за кратък период.
Завъртяло се е с главата надолу, което не ме успокоява, че от двете страни под ребрата усещам движение, понякога едновременно, което според мен значи ръце и крака. А ако главата е надолу не е въдможно да са ръце. От друга страна пък не е ли много тясно вече да се върти и да сменя позицията постоянно?
Още не съм викала майстор за леглото, нито съм прала, уж все беше рано, сега направо ми се струва, че времето дошло. Поръчах си разни неща за мен - превръзки, гащи, крем за зърна и трябва да наглася багажа за всеки случай.
Вече нямам претенции как ще раждам, макар че все така говорим за естествено, започнах и цикатридина да поставям, просто искам да се приключи. Всичко ме боли, непрестанно пишкам, отделно киселините ме размазват, чак кашлица си докарах от непрестанното прогаряне. Раздразнимостта ми е взела връх и вече с нищо не ми се занимава, а все нещо има да се прави и направо ми се плаче. А мъжът ми се моли на всички богове и се надява с раждането приказния ми характер да изчезнел, каза, че било много тежко.

Моето от много отдавна е главично, само за 2 дни беше седалищно, като беше третата фм. Адски трудно ми беше, риташе ме в пикочния мехур и в шийката, имах чувство, че ми подкосява краката. После пак се обърна главично, сега поне ми рита стомаха. Аз ще съм секцио, но предпочитам да износвам като е главично, иначе много гадно рита.

Всяка нощ ставам по 1 път до вц и това е мъка, защото ми коства да се изправя. Будя мъжа ми да ми помага, едвам успявам да се вдигна. Сутрин имам някаква сила, по това време вече - нямам. Следобяд ми падат батериите и не ме търси за нищо!

Като цяло съм против това, което много лекари правят - да плашат родилките и да ги пришпорват. Разбира се, като има показания за секцио или индукция и ние трябва да сме разбрани и да приемаме. Но не и просто някакво насилие и бързане.
Аз не бих искала да преносвам или даже да стигам до 40 седмица, признавам си. Всеки ден по-тежко ми става.
А и до една степен е малко Божа работа, как да знаем кога ще тръгне раждане? И колкото и да ни изследват, преглеждат, мерят и тн, пак не може нищо сигурно да има. Настроила съм се, че имам дата за секцио, че това ще е крайната дата, ако нещо тръгне преди това - божа работа.
Надявам се да си устискам геройски до секциото и да няма изненади.
Аз днес влизам в 35 седмица. По план ще раждам в 38. Общо взето..имат 3 седмици да ми довършат ремонта вкъщи. Това ме напряга повече от всичко друго.

Да ви кажа днеска свекър ми казваше как се е похвалил на всички, че ще става дядо. И как се притеснявал, че бебето е много крехко и как искал да го гушне като се роди. Стана ми мило, баща ми не е на тоя свят и за съжаление не доживя внуци. Надявам се да поставим началото на едни по-добри отношения с родата, защото с моята имам горчив опит и ми се иска малко да рестартираме.

Здравейте! Връщам се от преглед - имам 1 см разкритие и доловихме на тоновете една по-сериозна контракция.
Дано стане по-бързичко всичко 😅

Хей, Дарби дали ти ще си първата от нашата темичка? Пожелавам ти да се случи всичко бързичко и по най- добрият начин за теб и бебчо. Аз съм на 20ти на следващ преглед и тогава ще видим за разкритие.

Дано, защото вече не издържам🤣🤣🤣
Предната седмица шийката ми беше 17 мм.
Не знам иначе каква е тази драма, която е обхванала някои дами за проверката за разкритие 🤣 Нека не забравяме как се правят деца и съпровождащите действия за това 🤣🤣🤣

Така е Тогава аз ще съм в 38г.с. и със баткото тогава ме провериха за първи път и тогава бях с 2см. - родих 5дни по-късно. Лично на мен прегледа ми даде някакво спокойствие, че нещата се случват. Спомням си, че тогава АГ каза, че няма да изчакам до термина и беше права. Това не ме спря да си пътувам и да правя каквото си искам 😅 Прегледа за разкритие е неприятен, но се преживява.

Аз съм в петък на преглед и тонове, дано има някакво раздвижване и при мен. Дарби, стискам палци скоро да тръгне бебчо.

Аз се връщам сега от преглед и да се оплача, че бебо пак е седалищно.  Не съм разбрала кога се е обърнал, а пък вече съм в 37 г.с. и въобще много се разстроих. Тъкмо днес щях да спирам и магнезия и то какво се оказва- ще трябва да съм секцио, ако не се обърне. Другата седмица се разбрахме да се видим пак и ако не се е обърнал ще уговаряме дата, че вече си наближава времето. Иначе всичко останало е наред- плацента, кръвоток, тежи 3200 гр.

Егати, как се е обърнал в тази седмица, не им ли е супер тясно вече.. Стискам палци така пак да си оправи позицията, а ако не каквото такова.

Аз също се чудя как е успял да се обърне!
Вече не знам колко е моето, в петък съм на преглед, ама аз едвам издържам. С мм сме като призраци вече, той е скапан от работа и ремонт, аз от тежестта на бебето.
Искам да заспя за 3 седмици, да се събудя с довършен ремонт и родено бебе. Все едно съм мечка. 😁😁😁

darbie, в коя седмица си (сори ако си казала изтървала съм)?
Аз съм на първи тонове в понеделник - 34г.с.
Колкото и да ми тежи, искам да изкарам до 38ма седмица

Мисля,че беше около моя термин 28.03, или поне близка дата, та близо е до 38ма седмица.
Пандора не искам да звуча тип "ще видиш като родиш" ама за съжаление реалността е такава,че шансовети да се наспите скоро  са малки. Нищо не се знае на 100%, де има бебета на АМ бързо махат нощното хранене, пожелавам ти го от сърце.
Момичетата с второ, има ли такива, чиито деца спят още при вас и какво мислите да правите като дойде бебето? 😁

Моята госпожица не спи при нас от 3-месечна и ние напук на общоприетото спяхме непробудно и тримата първата година. Някъде на 2 месеца започна да спи от 21:00 до 8:00, наддаваше добре и не съм я будила за хранене, не се е будила и сама. НО откакто стана на година и половина, то не бяха нощни терори и кошмари или просто да ни търси да спим при нея, както и да идва да спи тя при нас. Понякога пристига с възглавницата и завивката си и я намирам чак на сутринта. Понякога нощите ми се струват цяла вечност. Всяка по-рязка промяна в ежедневието й в момента означава да се разхожда по 1 час нощем - гладна съм, жадна съм, скучно ми е, не ми се спи, искам в мойто легло, искам във вашето легло, искам това, искам онова... Миналата нощ беше точно такава и въпреки че си наваксах час и половина сън през деня, цял ден се чувствам като премазана от камион, нямам сили за нищо освен да лежа.

За бебето сме планирали да го приспиваме с каката в нейната стая, сложили сме леглото там, но имаме и next to me за нашата стая, така че след като заспи, ще местим и бебока. Идеята е да не се чувства, че бебето спи при мама и тати, а тя е сама. Подготвяме я, че ще спят двете в едната стая и мама и тати ще взимат бебето когато плаче, за да не я събужда. Но ще видим как ще са нещата на практика. Със сигурност ще има доста нощи, в които ще спим трите в спалнята, а мъжът ми ще обитава детската стая 😂

За майките с второ - взехте ли някакъв подарък от бебето за голямото дете? Наскоро се консултирахме с детски психолог за запознаването на каката с бебето, спането, отглеждането и тн и ме посъветва да купим такъв подарък, но бебето трябва да се роди малко след рождения й ден, така че още нищо не съм измислила. Освен това как мислите да направите запознанството, изписването и след това ще събирате ли част от роднините вкъщи. Нашите роднини са големи мераклии да дойдат още в болницата и като цяло на мен не ми пречи, но според психоложката не е добра идея и ни посъветва бабите и дядовците да ни чакат вкъщи и да обръщат основно внимание на каката, не на бебето. Обаче няма как да ги строя всичките по сценарии, със сигурност ще има възклицания и радости и по бебето и се чудя дали да не ги отрежа изцяло за изписването.

lady, благодаря. Аз съм в ужас на моменти да не тръгне.преди 38. А съм едва в 33.
При нас първото (наскоро навършена 1г) , отскоро го местя за вечерния сън в бъдещата детска стая, с надежда да свикне там и бебето да е при нас.
ilquor, благородно ти завиждам! Аз исках нашето около 6ти месец да местим в детската, но не ни се получи имаше тежък рефлукс, който беше дори докато спи и затова спеше в спалнята при нас - в кошарата си.
Подарък ще взема ама мисля във вид на дреха с любимото животно. Макар че колко ли разбира бебе на 1г?!
Роднините ще дойдат на гости, със сигурност първата седмица, но не и в деня на изписването. С първото бебе, ги поканихме по отделно на кафе и се получи добре при нас - не ми седяха с часове вкъщи. После ще имат възможност да виждат за повече време и едното и другото.

Аз казах на роднините, ако носят подаръци за бебето, да вземат нещо и за другото дете. Може да е 1 блуза ама да има и за него. Не са съгласни с мен и няма да се изненадам да дойдат без нищо