Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Дарби, изглежда, че скоро ще гушкаш бебчо. При мен около седмица преди раждането също мереха такива контракции, които на моменти бяха доста силни, но нерегулярни.

Пандора, мен с първото дете също ме обземаха такива мисли. И истината е, че след като родиш не е същото. Не го казвам в никакъв случай негативно, но е малко по-трудно за възприемане от човек, който наистина е свикнал да си разполага с времето. След раждането поне при мен плановете до голямата степен зависеха от детето - пътували сме много с нея, но и на два пъти сме отменяли далечни дестинации, защото е болна. Отразявало ми се е зле психически, особено при загубени хиляди за самолетни билети и хотели. Ако се разболеете всички, пак трябва да се грижиш за малкия човек, колкото и да ти е смачкано, отделно недоспиването, отдръпването на част от приятелите, излизанията и почивките също се променят. Но 4 години по-късно мога да кажа само, че животът с дете е много по-хубав и повечето клишета са верни. Детето дава нов смисъл, мотивация и те учи на толкова нови неща. Изморително е на моменти, но е и много хубаво. Винаги е имало кой да гледа малката и в много моменти съм предпочитала да сме с нея, отколкото да излезем вечер примерно. Ключът според мен е в баланса, така както всяка майка си го усеща сама за себе си - достатъчно време с детето, с мъжа и за себе си, така че тя самата да се чувства, че е дала достатъчно на всеки.

Моите притеснения напоследък са по-скоро как се обичат две деца, естествено ли идва да ги обичаш и двете по равно и как нито едно да не се чувства пренебрегнато. Първата ми дъщеря е мое копие по характер и се разбираме прекрасно и много се притеснявам как ще е с втората, да не ги деля и да отделям достатъчно време, любов и грижа и на двете.

Благодаря за мненията. Повечето хора това казват, че нещата се случват естествено. Някак като дойде бебето не го мислиш толкова сигурно. Сега моя приятелка има бебе на 3 месеца, не спи много, тя е в чужда държава и няма роднини там. Само като си представя какво й е, но се справя. Аз поне имам близки тук, не, че разчитам да ми гледат бебето, повече за подкрепа. Приятелите ни масово са с бебета или малки деца. Ние сме едни от последните, които ставаме родители за първи път.
За двете деца предполагам, че е както и при първото, видиш ли го и го заобичваш. Аз не съм много емоционална и като зачета разказите на някои майки как от двете черти изпитали някаква страшна любов.. не знам, аз по-скоро чакам да се роди и да го видя това бебе най-после!!!
😁😁😁

Аз съм с трима братя като първият се роди точно, когато влизах в пубертета(родителите ми са разделени, та не са от моя баща двама от тях, а третия е от друга майка). Та като дете минало през това в началото се чувствах, че ще съм на заден план и няма да ме обичат, но после когато се появят и забравяш за това. Казвам го защото макар и в уж по-осъзната възраст, пак имах съмнения в любовта на родителите ми особено и заради това че са разделени и всеки от тях си има ново семейство. Но макар и полубратя, не си представям какво ще е без тях. А вече за това как се обичат еднакво децата не мога да кажа, но според мен си идва отвътре.

И аз си задавам същите въпроси. Дали ще обичам второто както първото. Предполагам, че да.
Имам приятелка с две момчета. Тя ми каза, че ги обичаш различно, но безгранично и двамата. Просто даваш на всеки един любовта от която точно това дете де нуждае.
Не мога да я разбера, но скоро сигурно ще асимилирам какво точно има предвид.

Аз не знам дали защото осъзнавам, че ми е за последно, но ме е обзела и някаква странна носталгия по бременността (нищо, че все още съм бременна 😂). С първата бременност нямах търпение да родя и да си гушна бебето, а сега се надявам да се задържи повечко и само си гледам и галя корема и се радвам на всички ритничета, защото знам, че скоро приключва и повече няма да ми се случи.

Абсолютно съм съгласна. Моята следродилна депресия беше базирана именно на това- че вече не съм свободна, че едно беззащитно създание зависи 24/7 от мен, че пътуванията ни вече не са същите, а се основават на много предварително планиране. Но, много, много е важно да отбележа, че всички тези периоди са временни. Децата порастват, стават по-самостоятелни и даже започват да ти липсват бебешките мигове, пътуванията ни също станаха спонтанни и не с чак такова планиране. Неспането също е до време. Даже с мъжа ми това се шегувахме онзи ден, че аз си мислех, че НИКОГА повече няма да спя непробудно нощем, че това дете постоянно ще се буди, че завинаги ще трябва да пазим тишина . Е, това изобщо не е вярно. Дъщерята толкова дълбоко започна да спи откакто ходи на ясла/ градина, че влизам при нея в стаята, настъпвам пеещи играчки, чупя чаша, тя не помръдва дори , а да не говорим, че сутрин в 10ч не мога да я събудя. Ако знаех, че тези трудности са само в началото, може би нямаше да изкарам толкова тежка слеродилна депресия. Съответно сега тези неща грам НЕ ме притесняват, но и мен ме мъчат мислите, дали ще обичам толкова много и второто дете, дали няма да ги разделям по някакъв начин…

Аз мисля, че в днешно време майките са по-осъзнати. Моят опит с брат ми е ужасен и се надявам никоя да няма такъв. От едни родители сме, но сме с голяма разлика. Майка ми винаги го е толерирала за моя сметка и резултатите са катастрофални - на мен ми се счупи психиката, защото вечно съм се чувствала нежелана и в тежест, критикувана, недостатъчна. Той израсна с някакво усещане, че всичко му се полага, всичко може. Накрая до там стигна, че изнудваше майка ми за пари. С него не поддържам никакви отношения, засъдихме се за имоти, той ме заплашваше и така. До голяма степен за цялото нещо вина има майка ми, която дума на криво не му е казала в живота, а мен смачкваше. По елементарна психология - едното прилича на мен, виждам себе си в него, значи си е мое. Другото е “на чуждите” и няма как да е същата обич. Надявам се никое дете да не преминава през това и родителите да са по-зрели!

Първото е момче, второто очакваме момиче.
Не знам как ще е с обичта. При мен не дойде веднага с първото, онази еуфория и обич. Отне ми някой друг ден да усетя любов. Беше ми мнооого странно как е живяло.в мен това човече и го"разучавах" 🤣
Сега не знам как ще е с второто да си призная, че и друг пол.
Липсата на време за мен в началото не ми беше трудно. Може би заради кучетата, зсщото всяка сутрин с отварянето на очите първо вадех тях, после правех закуска и кафе за мен и ММ, и чааак след това стигах до банята. Като се роди детето, ММ пое кучетата, а аз през това време оправях бебето. И пак моя ред беше после.
Недоспиването ми беше мъка голяма на мен

Точно това ме притеснява и мен, че любовта ми към дъщеря ми се разгърна точно когато започнах да откривам себе си в нея. Тя е много труден характер и на мъжа ми понякога му е голямо предизвикателство да се разбере с нея. Не е от децата, които слушат и изпълняват, напротив ако се опиташ да я сложиш в някаква рамка, прави точно обратното. Но по някакъв начин ме удариха травмите от детството точно докато я гледам как расте. И виждам как с правилния подход тя разгръща този на пръв поглед труден характер по най-добрия начин. Може би и по тази причина не обичам да я оставям на баби, дядовци и тн. Единственият човек, който намира правилния подход към нея, е сестра ми, но не случайно с нея сме и толкова близки. Втората ми дъщеря вероятно ще е доста по-спокойна и уравновесена като мъжа ми и много се притеснявам да не ги деля. При мен и сестра ми винаги се е усещало някакво разделение, точно защото аз бях по-трудното дете, макар и с характера на майка ми, просто на нея й е било винаги по-лесно със сестра ми. Надявам се, че наистина в днешно време сме по-осъзнати и ако не се случи естествено, то поне сама ще се разтърсвам от време на време да не си сравнявам децата и да приоритизирам едното пред другото.

Мен ме тревожат същите мисли, дали ще обичам второто по същия начин. Като си с едно дете е доста различно, даваш цялото си внимание на него, прекарваш време само с него, играчки само на него и т.н. Сега като се появи второто това всичкото трябва да се раздели на две и дали няма първото дете да се чувства пренебрегнато и отхвърлено, това категорично не искам да се случва и ще се постарая да не се чувства така никога! Не искам и да ги деля нито да ги сравнявам, това да сравняваш детето си, дори с чуждо дете е смазващо. На много моменти ми е идвало да му кажа виж другите деца Еди какво си, а ти Еди какво си, но съм се спирала и никога не съм го изричала, защото всяко дете си е уникално и няма място за сравнения. Искам да давам любовта си и на двамата и съм чувала, че е полезно да се прекарва време с децата поотделно. Второто няма да има това обгрижване, както е имало с първото. И на мен от една страна ще ми липсва бременността и знам, че ще е за последно и си гледам коремчето, въпреки болежките, които имам и, че искам скоро да го гушкам, но и се наслаждавам на моментите, в които сме си само тримата, защото скоро всичко ще се промени коренно.

Дарби, май скоро ще е 😁😁 контракциите трябва да са регулярни и постепенно да усещаш и болка. Мен директно ми тръгнаха на 2-3 Мин, но не бяха болезнени, затова не им обръщах внимание. В момента, в който вече започнах и да усещам осезаема болка реших, че не е лошо да идем до болницата 😂 и честно казано отидохме в най-подходящия момент, сложиха ме на тонове и няколко минути по-късно водите ми изтекоха и купона започна. Стискам палци на всички мами, всичко да мине гладко. Аз на 27ми влизам в 9ти месец и се надявам до тогава да няма изненади 🙏.

Аз се притеснявам единствено от хормоналните промени и как биха ме ударили физически и психически. Бременността направо не я усетих, спокойна съм, нищо и никой не ме дразни, не съм топ фен на фигурата си, но мислих, че ще е далеч по- зле. Притеснявам се обаче да не напълнея от кърменето след това, като цяло да не ме ударят хормоните в някаква лудост 😂 и да не си загубя енергията. Последните години, особено през летния сезон, пътувахме даже твърде много, че чак се радвам, че ще изкараме по- спокойно лято, с безсънието се справям добре попринцип, ще има и кой да ни помага. Единственото ми притеснение наистина е аз да не изперкам нещо 😂.

За новите мами, мога да кажа само, че след детето живота ми стана по-смислен. Започнах повече да ценя себе си, родителите си, близките които останаха както и мъжът ми. Видях го в светлина която ме накара да го заобичам още повече. Излизанията ни станаха по-хубави защого не се напивахме до крайност 😂 все пак трябва да си читав като стане детето. Преди него излизахме в 7 вечерта и се прибирахме в 10 сутринта. Всичко ще се нареди и ще е още по-хубаво.

Мен ме притеснява само как сина ще свикне с мисълта, че вниманието не е само за него. Чака бебето с нетърпение, говорим си постоянно, но докато не дойде няма как да знам. В момента се информирам с тактики за бързо свикване към новата обстановка. Други притеснения нямам, спокойно ми е, само чакам да си дойде времето. Супер много рита и се мести, направих клипче на корема и буквално пришълеца е в действие. За тежест не искам да говоря 😂

Да ви кажа че дори след бременноста се разхубавих. Като се гледам преди детето хич не се харесвам, сега се харесвам много повече. Дори в момента с корем и някое друго кило отгоре се харесвам повече от преди децата.

Иначе аз още не съм почнала тонове, утре влизам в 33та, по размер 35та. Предполагам от другата седмица ще ходя и на тонове, нямам идея.

Да ви кажа това за цененето май наистина е така. Понякога може би приемаме някои неща за даденост, миналата година по това време изживявахме ужас с диагноза на мм. Беше нещо страшно, аз се влачех по съдилища с брат ми, нотариуси, сделки, безсилна да помогна на мм, защото просто нямаше как. Дадоха му различни диагнози, ходеше от лаборатория на лаборатория за хистологии, два пъти го оперираха. И тогава го оцених повече, защото осъзнах колко е крехък живота. Сега още повече, защото знам, че и той има много да учи като родител, но и аз много искам дъщеря ни да има добра връзка с баща си. Не съм фен на това “аз съм майката, детето си е с мен” и подобни. Двамата сме еднакво родители и неговата роля не е по-малко важна!
Аз очаквах да съм по-дебела по време на бременността. Не се кефя много, не е моя период, но очаквах повече несгоди. При мен пкя води до по-високи нива на някои мъжки хормони и сега явно са се балансирали, а не толкова разбутали.
Все пак се радвам, че вървим към финала, защото тежестта и подуването са наистина неприятни.

За появата на второто дете - според мен е важна осъзнатостта. Моето мнение е, че поколенията назад рядко са били осъзнати родители. Това е повлияло много на начина, по който ние сме израснали. Аз така го усещам. Майка ми не си е задавала въпроси като мен и вас. Но тя и до ден днешен след всичко преживяно отрича абсолютно да е имало някакво деление, защото не е много приятно да го признаеш. Аз самата не искам да имам повече от едно дете, защото колкото и да се терапевтирах, просто не мога! Това не е агитация вие да нямате, разбира се. Просто години наред такова поведение това отключи при мен. Винаги може и да е другата крайност - едно дете, върху което се проектират всички очаквания, желания и мечти на родителите. А това е много изискващо и трудно. Мм е така, едно дете и амбициозна майка, просто ако бях на негово място също нямаше да ми е лесно!
Със сигурност няма универсална рецепта, важното е да сме осъзнати и да сме наясно с изборите, които сме направили.

Аз имам отчужден брат доста по-голям от мен. Никога не сме били особено близки още повече в момента в който усетих как роднините го глезят и гледат и треперят, а на мен ми казват “ ти си оправна, ще се справиш “ . Плащали са му сметки, търсили са му работа, гледали са го като писани яйце до 40 годишен. Аз на шега съм казвала “ ей а за мен кога “ , отговора е “ той има нужда, ти можеш да се справиш с всичко “ 😂 факт неуспорим но все пак. Иначе винаги съм искала да имам връзката между брат и сестра, мама има двама братя, баща ми има сестра. Всичките са супер близки, помагат си, имат си inside jokes. Винаги съм искала такива нещо и за себе си, сега се надявам двамата сина живи и здрави да са изградят стабилна връзка и да си помагат. Кофти е да си сам.
Смятам се за осъзнат човек, стъпил на земята. Просто ми е много изморено вече и си искам моето си тяло, дрехи и т.н. Това приемното за бебето вече се износи 😂 Дрехи нямам, сила нямам, само желание за сън имам 😂

Babyboo, същата история. Майка ми вечно е “ти се справяш!” .. факт, ама лудото Ленче все блъска и бачка, а 40 годишния ми брат живя с нея до преди 2 години. Глезанчо, все уреждан на работа, все коли му купуваха. Майка ми до там е стигала, че храна да ни дели, смисъл “това съм го купила за брат ти и няма да го ядеш”. Тааа да е жива и здрава, ама ми е дошло в повече.

Искам си и аз дрехите, защото днеска беше топло, а аз имам 1 зимно яке, което си купих преди 2 месеца. Ии само то може да ми стане. Реших да си облека едно тънко яке и да не го закопчавам. Заваля ме дъжд. Нямах чадърж. Направоо…. В пороя с разкопчано яке!
Просто искам да ходя в парка с книга в ръка и бебето да спи!