Та нека започна с историята ми, от близо 2г живея с жена на моята възраст на семейни начала, още от началото започнаха разногласия между нас, на които инициатор е предимно тя, не казвам, че съм нямал пропуски и аз, но се постарах да си ги поизчистя, та към момента тя е задоволена с всичко за което е мрънкала, обичам я, уважавам я, никога не съм си позволил да я обидя или нещо от сорта. Докато тя при всяка разправия си позволява да се държи неуважително и да обижда, а след това и с действията си потвърждава неуважението си. Това естествено рефлектира върху моето самочувствие и самооценка в дългосрочен план. Наскоро се появи една нейна "приятелка", приятелки са от няколко месеца, въпросната приятелка започна да се държи с нея сякаш е прекалено близка, подарява ѝ скъпи подаръци и тн.
"Приятелката" е разведена с деца и живее сама, доколкото знам има и сериозни проблеми с бившия си.
Моята последно време започна да прекарва цялото си свободно време с нея, докато аз седя сам, защото нямам и много външни контакти, поради други причини. Никога не съм ѝ правил проблем да излиза и да се забавлява, но когато това стана системен модел, а аз вечно седя сам, реших да се опитам да говоря с нея и да ѝ споделя, че искам повече време заедно да прекарваме и ѝ казах, че тя го прекарва изцяло с приятелката си това време. Тогава бях нападнат, каза ми че съм я бил ограничавал така, тя нямала нужда от повече време с мен, освен часовете след работа, а те са около 3-4ч, чувствала се по-добре като излизала с нея, правила го за себе си, с мен каза че даже и вечер не ѝ се говори, много приказлив съм бил, говорела с мен по задължение, понеже цял ден на работа говори с този и онзи и вкъщи не ѝ се говорело с мен. Други обиди няма да споменавам и поведения за изминалите 2г, но като цяло са неща, които никой не би търпял.
Та след разговора ни за времето за нас, аз се обидих и вече от дни мълча и не говоря с нея вкъщи, нито се чуваме/пишем през деня. А тя си излиза пак с приятелката и въобще не ѝ пука и се опитва и да демонстрира, че не ѝ пука.
Интимността между нас от месеци я няма, при опити от моя страна - все нямала желание или не се чувствала ок със себе си.
Не знам онази как ѝ е промила мозъка, та така се е вкопчила в нея, но ми каза и че тя ѝ помагала и се грижела за нея повече от мен....ШОК! Подозирам, че ѝ завижда за това, че сме заедно и че живеем по-добре и се опитва да я настрой срещу мен и да ни раздели.
Няколко пъти съм го споменавал това мнение за нея, но винаги бивам нападнат и упрекван, че си въобразявам и говоря глупости, но уви реалността изглежда друга.
Иначе през тези 2г постоянно говореше за сватба, за деца, бъдещи планове и тн.
От както тази се лепна за нея, всичко това спря, спря и да поддържа дома, да готви и тн, а преди го правеше постоянно, аз естествено също помагам.
Та какво бихте ме посъветвали, не искам да се разделям, за да направя на някой кефа, но и не може да се живее по този начин, а тя очевидно не вижда реалната картина и в момента аз съм на второ място и съм най-черния за нея.
Чуждите са ѝ по-ценни. Обвини ме и че преди време си била прекъснала приятелство заради мен, а въобще не беше така, причината беше явен признак на неуважение спрямо мен от приятелката ѝ и затова отношенията им приключиха, но решението си беше нейно, аз не съм давал акъл, та каза че съжалява че заради мен си е прекъснала този контакт. А сега вече не знам какво да правя с тази, която се появи като "червей" и се опитва да унищожи веъзката ни, отделно след като е с нея се държи коренно различни с мен - просташки и арогантно.
Дайте ми съвет!!!
Поздрави!
