Най-заплетеният
любовен многоъгълник в литературния ни свят...
любовен многоъгълник в литературния ни свят...
Дора Габе и Елисавета Багряна са споделили 5 от мъжете в своя живот, но най-значимият е бил Проф. Боян Пенев!
След като не успява да се сдобри с Яворов, през 1908 г. Дора Габе сключва брак с един от най-ерудираните мъже на България – литературния историк и критик, писател, поет, музикант и всепризнат любовник проф. Боян Пенев.
Преди това обаче тя подлага на изпитание чувствата му: заминава за родното си село в Добруджа за цели два месеца.
Но в една снежна нощ той пристига в добруджанския чифлик на баща й и дава да се разбере, че няма да позволи помежду им да застане Яворов.
Професорът смята, че мургавият чирпанлия е покварен мъж и никога не го кани на гости, макар че в дома му често идват почти всички писатели и професори от университета.
Бащата на Дора харесва Боян и още през следващите дни сядат да обсъдят къде и как ще направят венчавката. Защото има един проблем: Дора е еврейка и трябва да се покръсти от най-стария поп в Добруджа. Намират го и тя става източноправославна.
Венчават се на 7 януари 1908-а.
„ Миличкото ми, ако си в тая минута при мен, сигурно бих те удушил от обич… Искам да си спомням топлината на ръцете ти, на устните ти, цвета на оная пъстра блуза, усмивката ти, дъха ти… Всичко, всичко… Боже мой, аз не съм привикнал да понасям толкова много щастие, то спира дъха ми, аз трябва с твърдост и мъжество да го удържа… Мисълта, че ти ме обичаш, ми доставя наслада, каквато не съм изпитвал никога в живота си.“
Това пише Боян Пенев на Дора десет месеца след сватбата им, на 19 октомври 1908г.
Скоро Дора забременява, но той е рядко амбициозен млад учен и преценява, че още е рано да имат дете. Дора се съгласява да направи аборт.
Но никога след това не успява да забременее. Лекува се дори във Виена, подлага се на невероятно сложни и болезнени процедури, но и тамошните лекари не могат да й помогнат.
Какво толкова харесва у Боян Пенев една от най-красивите жени на България по онова време?
Не друг, а неговият приятел Атанас Буров се чуди и мае как се е стигнало до този брак.
„ Дора Габе бе хубава жена, гореща, сластна и приятна. Боян Пенев – грозен, осакатен, страшен като Пенчо Славейков… Кривоуст… Аз, ако бях жена, никога не бих се доближил до него. А Дора го взе за мъж. Просто необясними неща! “
Много е писано, че Дора и Боян се разделят заради Елисавета Багряна, че „вечната и святата“ просто й отмъква съпруга. Това не отговаря на истината.
Когато Боян и Багряна се срещат и започват да кроят общи планове за бъдещето, той вече от шест години не живее с Дора. Тя му прощава безброй изневери с негови студентки, но идва време, когато чашата на търпението й прелива.
В дома им се натрапва една от дъщерите на езиковеда проф. Любомир Милетич – Олга, и постоянно безсрамно флиртува с Боян. За голяма изненада на поетесата благоверният й не само не отблъсква досадницата, напротив, влюбва се в нея.
Следват сцени на ревност, все по-чести разправии и през 1917 г. двамата се разделят.
Дора изпада в тежка депресия. Уплашен за здравето й, баща й я взема със себе си на едно дълго пътуване из Добруджа, докато по поръчение на правителството прави анкета за тригодишното управление на румънците в този край. А след това изпраща дъщеря си във Виена, за да забрави Боян.
Поетесата престава да пише и е пред прага на психически срив.
През лятото на 1918 г. от „силна меланхолия“ си отива майката на Боян Пенев.
Професорът по наследство също страда от тази болест. Затова, след като и госпожица Милетич го изоставя, той се хвърля да пише на Дора отчаяни писма с молба тя да се върне при него.
Пише й „ ... навярно и аз ще свърша като нея с моята меланхолия и самотност! “
Дора му отговаря, че ако наистина е толкова зле, ще се прибере в България, макар че е болна.
Боян й праща телеграма: „ Върни се, моля ти се, веднага! “
И тя се връща и двамата отново заживяват заедно. Оказва се обаче, че професорът е като едно голямо дете – от него не може да се очаква нито вярност, нито отговорност.
През лятото на 1920 г. той подновява връзката си с Олга Милетич и през 1922 г. тя му ражда момче – Владимир.
Този факт излезе на бял свят едва след кончината на Дора Габе. В архива й бе намерена снимка на момчето, на гърба на която тя собственоръчно е отбелязала: „Синът на Боян“.
Иначе за всички Владимир е син на съпруга на Олга Милетич – дипломата Никола Балабанов.
В писмо от 19 януари 1922 г., когато вече не живеят заедно, тя му пише:
„ Макар и разделени, далеч един от друг, само така ще се докосваме един до друг с онова, което наистина трябва да е същността на нашата обич. Бъди здрав и не се отказвай от нищо, което може да ти даде дори и най-малката радост. Целувам те, скъпи, скъпи, скъпи, едничък на целия божи свят до края на дните ми! Твоя Дора. “
„Лиза не се вмъкна между Дора и Боян. Те вече бяха разделени“ – ще потвърди след време сестрата на Габе – Бела Казанджиева, съпруга на проф. Спиридон Казанджиев.
Когато се запознава с Боян Пенев, Багряна е съпруга на царския офицер Иван Шапкарев и майка на момченце. С младия капитан Шапкарев тя се запознава във Враца, където е учителка.
Харесва го за доброто му възпитание, за неговата интелигентност и за това, че проявява литературни интереси. Но скоро се разочарова, тъй като в представите му офицерската съпруга трябва да си стои у дома, да се грижи за домакинството и от време на време да ходи на балове с мъжа си.
А и свекървата се оказва властна македонка, с албанска кръв, която иска да я затвори вкъщи да готви, да пере и чисти – дотам, че младата поетеса е принудена да крие под мушамата на кухненската маса лист и молив, за да пише крадешком стиховете си.
През 1923 г. вече настъпва дълбоко разстройство в отношенията с мъжа й и Елисавета Багряна – Лиза, както я наричат близки и приятели, заминава за Германия и остава там близо година.
Един любопитен факт: Багряна напуска мъжа си точно в деня, когато става атентатът в църкавта „Света Неделя“ – 16 април 1925 г., при който загиват 134 души, а 500 са ранени.
Този ден „волната, скитницата, непокорната“ отива да прибере багажа си от дома на Шапкарев с файтон. Макар и разделени, полковникът кавалерски я придружава.
На връщане минава край църквата „Света Неделя“, където той трябва да присъства на погребението на един генерал. На входа на църквата обаче дежурният офицер го връща – опелото вече е започнало, а освен това е забравил да си вземе задължителните за случая пелерина и ръкавици.
Когато се отдалечава, отеква страхотен гърмеж – атентатът.
Тази история разказва самият полк. Шапкарев пред Блага Димитрова и Йордан Василев, когато те подготвят книгата си „Младостта на Багряна“.
Боян и Багряна живеят заедно в къщата на професора, срещу паметника на Васил Левски.
Боян Пенев пише до Багряна през февруари 1925 г., когато тя получава инфекция и е в болница:
„ Ще бъда най-щастливият човек, когато един ден отново си при мен… Ти, Лиза, не приличаш на никого, ти си съвсем друга. Обичам твоето спокойствие… Ти никога не губиш равновесие… Лиза, ще ми повярваш ли, че в целия свят нямам друг близък освен теб. “
За разлика от нея обаче, той не успява да се разведе. Чак през 1927 Пенев предприема стъпки за развод, но тогава пък почива бащата на Дора и от уважение към скръбта на бившата си спътница той спира делото.
Заради здравословен проблем Пенев влиза в болница, възникват усложнения, извикват Багряна в клиниката, но не успява да го завари все още жив.
Мъжът, който двете поетеси обичат, умира, преди да се е развел с едната и преди да се е оженил за другата.
„Така свърши моят хубав живот!“, лаконично ще сподели след време винаги сдържаната за интимния си свят Багряна.
На опелото му в „Света София“ тя припада.
Поетът Стефан Цанев в едина от книгите си пише как „след ковчега на загадъчния естет Боян Пенев вървят две още по-загадъчни дами, потънали целите в траур, вървят те една до друга и изпод черните воали си хвърлят свирепи погледи. Едната е съпругата на покойника – Дора Габе, а другата – любовницата му Елисавета Багряна.“
Само че това не е истина. Дора Габе не присъства на погребението. По това време тя е в чужбина и не успява да се върне в България.
Багряна посвещава на Боян Пенев няколко прекрасни стихотворения и дори цял цикъл. В едно от тях – „Не те измести никой“, споделя:
„Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти –
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.“
А по повод мълвата, че заради професора двете с Дора са смъртни врагове, тя казва следното:
„ Веднъж занасяха Дора, за да ни скарат: „Лиза е опасна, само как ти открадна Боян Пенев!“ А Дора ги погледна съвсем спокойно и им отвърна по достойнство: „Боян Пенев е голям мъж и той може да има две жени.“ Клюкарите млъкнаха като попарени, а в случая Дора прояви характер. Не случайно съм й посветила стихотворението „Нестинарска съдба“, където казвам, че участта на българката е такава: все да танцува върху жар.“
Преди това обаче тя подлага на изпитание чувствата му: заминава за родното си село в Добруджа за цели два месеца.
Но в една снежна нощ той пристига в добруджанския чифлик на баща й и дава да се разбере, че няма да позволи помежду им да застане Яворов.
Професорът смята, че мургавият чирпанлия е покварен мъж и никога не го кани на гости, макар че в дома му често идват почти всички писатели и професори от университета.
Бащата на Дора харесва Боян и още през следващите дни сядат да обсъдят къде и как ще направят венчавката. Защото има един проблем: Дора е еврейка и трябва да се покръсти от най-стария поп в Добруджа. Намират го и тя става източноправославна.
Венчават се на 7 януари 1908-а.
„ Миличкото ми, ако си в тая минута при мен, сигурно бих те удушил от обич… Искам да си спомням топлината на ръцете ти, на устните ти, цвета на оная пъстра блуза, усмивката ти, дъха ти… Всичко, всичко… Боже мой, аз не съм привикнал да понасям толкова много щастие, то спира дъха ми, аз трябва с твърдост и мъжество да го удържа… Мисълта, че ти ме обичаш, ми доставя наслада, каквато не съм изпитвал никога в живота си.“
Това пише Боян Пенев на Дора десет месеца след сватбата им, на 19 октомври 1908г.
Скоро Дора забременява, но той е рядко амбициозен млад учен и преценява, че още е рано да имат дете. Дора се съгласява да направи аборт.
Но никога след това не успява да забременее. Лекува се дори във Виена, подлага се на невероятно сложни и болезнени процедури, но и тамошните лекари не могат да й помогнат.
Какво толкова харесва у Боян Пенев една от най-красивите жени на България по онова време?
Не друг, а неговият приятел Атанас Буров се чуди и мае как се е стигнало до този брак.
„ Дора Габе бе хубава жена, гореща, сластна и приятна. Боян Пенев – грозен, осакатен, страшен като Пенчо Славейков… Кривоуст… Аз, ако бях жена, никога не бих се доближил до него. А Дора го взе за мъж. Просто необясними неща! “
Много е писано, че Дора и Боян се разделят заради Елисавета Багряна, че „вечната и святата“ просто й отмъква съпруга. Това не отговаря на истината.
Когато Боян и Багряна се срещат и започват да кроят общи планове за бъдещето, той вече от шест години не живее с Дора. Тя му прощава безброй изневери с негови студентки, но идва време, когато чашата на търпението й прелива.
В дома им се натрапва една от дъщерите на езиковеда проф. Любомир Милетич – Олга, и постоянно безсрамно флиртува с Боян. За голяма изненада на поетесата благоверният й не само не отблъсква досадницата, напротив, влюбва се в нея.
Следват сцени на ревност, все по-чести разправии и през 1917 г. двамата се разделят.
Дора изпада в тежка депресия. Уплашен за здравето й, баща й я взема със себе си на едно дълго пътуване из Добруджа, докато по поръчение на правителството прави анкета за тригодишното управление на румънците в този край. А след това изпраща дъщеря си във Виена, за да забрави Боян.
Поетесата престава да пише и е пред прага на психически срив.
През лятото на 1918 г. от „силна меланхолия“ си отива майката на Боян Пенев.
Професорът по наследство също страда от тази болест. Затова, след като и госпожица Милетич го изоставя, той се хвърля да пише на Дора отчаяни писма с молба тя да се върне при него.
Пише й „ ... навярно и аз ще свърша като нея с моята меланхолия и самотност! “
Дора му отговаря, че ако наистина е толкова зле, ще се прибере в България, макар че е болна.
Боян й праща телеграма: „ Върни се, моля ти се, веднага! “
И тя се връща и двамата отново заживяват заедно. Оказва се обаче, че професорът е като едно голямо дете – от него не може да се очаква нито вярност, нито отговорност.
През лятото на 1920 г. той подновява връзката си с Олга Милетич и през 1922 г. тя му ражда момче – Владимир.
Този факт излезе на бял свят едва след кончината на Дора Габе. В архива й бе намерена снимка на момчето, на гърба на която тя собственоръчно е отбелязала: „Синът на Боян“.
Иначе за всички Владимир е син на съпруга на Олга Милетич – дипломата Никола Балабанов.
В писмо от 19 януари 1922 г., когато вече не живеят заедно, тя му пише:
„ Макар и разделени, далеч един от друг, само така ще се докосваме един до друг с онова, което наистина трябва да е същността на нашата обич. Бъди здрав и не се отказвай от нищо, което може да ти даде дори и най-малката радост. Целувам те, скъпи, скъпи, скъпи, едничък на целия божи свят до края на дните ми! Твоя Дора. “
„Лиза не се вмъкна между Дора и Боян. Те вече бяха разделени“ – ще потвърди след време сестрата на Габе – Бела Казанджиева, съпруга на проф. Спиридон Казанджиев.
Когато се запознава с Боян Пенев, Багряна е съпруга на царския офицер Иван Шапкарев и майка на момченце. С младия капитан Шапкарев тя се запознава във Враца, където е учителка.
Харесва го за доброто му възпитание, за неговата интелигентност и за това, че проявява литературни интереси. Но скоро се разочарова, тъй като в представите му офицерската съпруга трябва да си стои у дома, да се грижи за домакинството и от време на време да ходи на балове с мъжа си.
А и свекървата се оказва властна македонка, с албанска кръв, която иска да я затвори вкъщи да готви, да пере и чисти – дотам, че младата поетеса е принудена да крие под мушамата на кухненската маса лист и молив, за да пише крадешком стиховете си.
През 1923 г. вече настъпва дълбоко разстройство в отношенията с мъжа й и Елисавета Багряна – Лиза, както я наричат близки и приятели, заминава за Германия и остава там близо година.
Един любопитен факт: Багряна напуска мъжа си точно в деня, когато става атентатът в църкавта „Света Неделя“ – 16 април 1925 г., при който загиват 134 души, а 500 са ранени.
Този ден „волната, скитницата, непокорната“ отива да прибере багажа си от дома на Шапкарев с файтон. Макар и разделени, полковникът кавалерски я придружава.
На връщане минава край църквата „Света Неделя“, където той трябва да присъства на погребението на един генерал. На входа на църквата обаче дежурният офицер го връща – опелото вече е започнало, а освен това е забравил да си вземе задължителните за случая пелерина и ръкавици.
Когато се отдалечава, отеква страхотен гърмеж – атентатът.
Тази история разказва самият полк. Шапкарев пред Блага Димитрова и Йордан Василев, когато те подготвят книгата си „Младостта на Багряна“.
Боян и Багряна живеят заедно в къщата на професора, срещу паметника на Васил Левски.
Боян Пенев пише до Багряна през февруари 1925 г., когато тя получава инфекция и е в болница:
„ Ще бъда най-щастливият човек, когато един ден отново си при мен… Ти, Лиза, не приличаш на никого, ти си съвсем друга. Обичам твоето спокойствие… Ти никога не губиш равновесие… Лиза, ще ми повярваш ли, че в целия свят нямам друг близък освен теб. “
За разлика от нея обаче, той не успява да се разведе. Чак през 1927 Пенев предприема стъпки за развод, но тогава пък почива бащата на Дора и от уважение към скръбта на бившата си спътница той спира делото.
Заради здравословен проблем Пенев влиза в болница, възникват усложнения, извикват Багряна в клиниката, но не успява да го завари все още жив.
Мъжът, който двете поетеси обичат, умира, преди да се е развел с едната и преди да се е оженил за другата.
„Така свърши моят хубав живот!“, лаконично ще сподели след време винаги сдържаната за интимния си свят Багряна.
На опелото му в „Света София“ тя припада.
Поетът Стефан Цанев в едина от книгите си пише как „след ковчега на загадъчния естет Боян Пенев вървят две още по-загадъчни дами, потънали целите в траур, вървят те една до друга и изпод черните воали си хвърлят свирепи погледи. Едната е съпругата на покойника – Дора Габе, а другата – любовницата му Елисавета Багряна.“
Само че това не е истина. Дора Габе не присъства на погребението. По това време тя е в чужбина и не успява да се върне в България.
Багряна посвещава на Боян Пенев няколко прекрасни стихотворения и дори цял цикъл. В едно от тях – „Не те измести никой“, споделя:
„Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти –
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.“
А по повод мълвата, че заради професора двете с Дора са смъртни врагове, тя казва следното:
„ Веднъж занасяха Дора, за да ни скарат: „Лиза е опасна, само как ти открадна Боян Пенев!“ А Дора ги погледна съвсем спокойно и им отвърна по достойнство: „Боян Пенев е голям мъж и той може да има две жени.“ Клюкарите млъкнаха като попарени, а в случая Дора прояви характер. Не случайно съм й посветила стихотворението „Нестинарска съдба“, където казвам, че участта на българката е такава: все да танцува върху жар.“
(започвам да чета)
