
Звъня в бг консулство. От два часа. Никой не вдига телефона, а не е като да имат един номер. Свободно. Постоянно. Дори заето не дава. Чак се замислих да не е национален празник в Бг или тук. Не че не мога и с "връзки" да си запиша час, но не искам. Не е нужно. Не го намирам за редно.
Отделно, чакам една пратка с йога матове. Чакам ги с огромно нетърпение. Срок на доставка- между втори и шести февруари. Ок. От петък спедиторът ме бомбардира с мейли, как днес ще пристигнат, сутринта дори получих СМС за часови диапазон, в който ще ги доставят. Чудно. Обаче- преди малко влизам да проверя дали искат лично да ги приема срещу подпис, че не са от най- евтините и виждам- забавена доставка, очаквайте ги утре. Добре де, а затова защо нямам инфо? Ако не бях влезнала в сайта по проследяваш номер, щях да има да им се надявам за днес...

И май е време да слагам очила вече. Никак не съм доволна от този факт. Това означава, че няма да мога да си нося слънчевите очила почти нон стоп, както съм си свикнала. При прегледа задължително трябва да се поинтересувам дали в моя случай има опция за лазерна корекция.
Азали, прекрасни дечковци в снега.

Чакам пералнята да свърши излизам на свеж въздух.



