Приемане/Неприемане/Критичност - аз ли бъркам в преценката си?

  • 2 792
  • 130
  •   20
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 310
Както писана Невена - решаваш какво ти е по-важно сега: дете или да търсиш по-идеален, с риск да останеш без дете.

За плащане от родителите му, приеми жеста. Има хора с други разбирания. Ако искаш да не се чувстваш длъжна, отделяй същата сума в сметка, която е за тях и им върни жеста (с някакво плащане, подарък за тях).

За шофирането ми идва да се смея, има много по-мъжки неща.

И най-важното, помисли дали още го обичаш. Почне ли човек да се дразни за много неща, любовта си е отишла или поне е на път да си замине.

# 16
  • Мнения: 7 157
По начина по който отговаряш си му набрала.
Помисли си добре какво искаш ти и имаш ли допирателни с този човек.
Част от нещата които си избройла не са фатални, други са ми мигащи в червено светофари.
А това, че не познаваш детето му ме хвърля в шаха.

# 17
  • Мнения: 631
Защо смяташ, че шофирането е задължение единствено на мъжа, и не ти ли се е налагало преди това да се грижиш за поддръжката на автомобила си съвсем сама? Ако робуваме на стереотипа, че това е мъжка работа, тогава е по-добре жените изобщо да не взимаме книжки. Струва ми се излишно да отказваш помощта на родителите му по този начин, защото те не се натрапват, а просто искат да бъдат полезни, което е съвсем нормално родителско чувство. Колкото до детето му, фактът, че не го познаваш, е притеснителен, но ти сама си приела да бъдеш с човек, който има минало, така че това не би трябвало да е изненада за теб сега.

# 18
  • Мнения: 300
Като ползваш пералня и печка, можеш ли да ги поправиш, да ги вдигнеш и да ги занесеш на сервиз?
Има си сервизи за тези неща, не е нужно да разбираш, същтото е и с колата. Не е до пол, това са си изцяло твои предразсъдъци.

Но в крайна сметка, явно просто не сте един за друг, имате прекалено много разминавания. Намерете си човек, с когото гледате в една посока, иначе е мъчение и за двамата.

П.П. И за мен червена лампа е само това, че не се грижи за детето си.

# 19
  • Мнения: 58
Bеа_2022 - тук момента е, че той няколко години твърди, че ще си купим кола, след като изкара книжка. Той не е казал от ден едно - не искам да шофирам. Докато аз в момента, в който осъзнах, че не искам да шофирам (на кратко казано) му го казах (4 дни след това).


biborana - идеален няма да намеря, знам. За любов - обичаме се. Но и също много сме се напаснали и свикнали един с друг. Откровено в момента не мога да кажа - любовта или навика надделява. За момента търся отг.
Шофирането - за мен е приятно да виждам мъжа в тази роля. До сега (10 год) не беше проблем, защото вярвах, че някога ще се случи.


Джа̀нъм - кои са ти червени флагове, освен непознаването на детето, което си е един голям червен флаг.


Smile_ Simple Smile - относно шофирането - моите представи просто са такива. Карала съм служебна кола, във фирмата имаше човек, който ги обслужва, сервиз, който ги ремонтира. Аз само отивах в сервиза и казвах, "че нещо трака". Нищо повече. Но пак казвам - имахме човек, който ги обслужва - застраховки, масло, гуми и не знам си какво. За детето, че не го познавам - не съм никък изненадана. Подразнена съм, че въпреки хилядите ни разговори не предприема стъпки да ни запознае. По-скоро е натрупано раздразнение, отколкото изненада.

# 20
  • София
  • Мнения: 38 418
Авторката я е страх, че ще се еманципира още малко и съвсем ще загуби уважение към мъжа си.
Разбирам я. Такива инертни хора могат да те докарат до лудост.

# 21
  • Мнения: 24 955
Да, и с неслужебна кола можеш да отидеш на сервиз и да кажеш, че нещо трака, да си платиш и да той я поправят. Повечето мъже правят точно това. И да могат да дефинират малко по-добре от теб какво трака, аз лично не съм виждала мъж да си поправя колата сам от 80-те години, когато лежаха под ладата/москвича през почивните дни. Сега колите са пълни с електроника и в много случаи изобщо не подлежат на поправка извън ремонтните работилници, където разполагат със съответната компютърна диагностика.

# 22
  • Мнения: 58
Да, и с неслужебна кола можеш да отидеш на сервиз и да кажеш, че нещо трака, да си платиш и да той я поправят. Повечето мъже правят точно това. И да могат да дефинират малко по-добре от теб какво трака, аз лично не съм виждала мъж да си поправя колата сам от 80-те години, когато лежаха под ладата/москвича през почивните дни. Сега колите са пълни с електроника и в много случаи изобщо не подлежат на поправка извън ремонтните работилници, където разполагат със съответната компютърна диагностика.

Аз не казвам, че не мога. Казвам, че просто не желая аз да го правя, ако имам мъж до себе си. Така както например
има мъже, които не искат да простират прането или да мият плочките в банята. Могат, имат ръце, знаят как се простира/държи парцал, но просто не желаят да го правят.

# 23
  • Мнения: 7 157
Някак инертен си го описала.
Десет години без развити и без желание за развитие, а само ти ръчкаш.
Това ми е червена лампа.

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 17
Като човек който е преминал вече през точно това бих ти казал само че няма да се променят нещата. всичко описано от теб са само повърхностните проблеми. Вие вече искате различни неща от живота и той се опитва пасивно на избегне тези промени които ти искаш да се случат. И тъи като виждаш нерешителноста от негова страна губиш уважението към него. По добре не си губи времето и потегляи по своя си път или ще съжаляваш после че си погубила още време в това да му даваш още възможности които той не е оправдал.

# 25
  • Мнения: 24
Аз лично също бих се притеснила, ако партньорът не може да шофира. Утре като имат дете и то прави обиколки "детска градина-личен лекар", ще е трудно логистиката да зависи само от единия партньор...

За разбирането от коли - не е нужно човекът да има сервиз в задния двор, а по-скоро като трака нещо, да се обади на "Митко Сервиз" и след 2 дни колата да е готова, или поне да може да идентифицира дали проблемът е критичен, каква част евентуално е за смяна и т.н. По мои наблюдения повечето мъже си ги знаят тези неща, както аз знам да не пускам копринената калъфка на 90° в пералнята и че манджата е по-добре да се соли, докато се готви, а не след това.

Стереотипите в разбирането за мъжка и женска роля идват базирани на някакви факти, природни дадености, стандартно възпитание и т.н. и не мисля, че цялата концепция е за изхвърляне 😀.

# 26
  • Сф
  • Мнения: 12 138
Братовчед ми не шофира, а е в Германия от години , жена му шофира,  мм не разбира нищо от коли , но кара. Това не е довод за сърдене. И две години е много да те мотае за книжка. Ти искаш шофьор, ок, но вместо да си тръгнеш като те е мотал, ти се омъжваш за него. С децата гледам същото моткане се получава. Е как можеш да живееш с някой, който не ти отговаря на целите ? Какво те топлят характеристиките, които даде за него- добър, не пуши ,не пие и незнам какво си. Да не е единствен? За парите и мечтите е същата объркана работа. 10 години е много голям период да чакаш нещо ,а нищо да не се случва като развитие на тая връзка. Гледам ,че ти ръчкаш нещата донякъде, но важните неща са на стенд бай. Този човек вече е живял един живот, има дете, може да си вземе дом и без теб вероятно. Ти губиш, осъзнай се! Как може на 35 още да се чудиш какво да правиш и някакви детски сръдни да играеш...ужас. Постигни си целите, своите ,с него или без него!

# 27
  • Мнения: 300
Аз не казвам, че не мога. Казвам, че просто не желая аз да го правя, ако имам мъж до себе си. Така както например
има мъже, които не искат да простират прането или да мият плочките в банята. Могат, имат ръце, знаят как се простира/държи парцал, но просто не желаят да го правят.
А на теб харесват ли ти мъже, които чакат "домашната помощница" да ги обслужи? Ако не, понеже се сравняваш с тях, значи не би трябвало да ти допадат и твоите очаквания...
Не можем да променим хората, а и не трябва. Ще се повторя, но намери си човек, който обича да шофира и като цяло отговаря на разбиранията ти за семейство.
Скрит текст:
Ще ти дам пример. Аз също не обичам да шофирам (имам книжка, изкарах я преди 25 г.). Не обичам и да готвя. Правя и двете неща, само в инцидентни случаи, ама много инцидентни. Предпочитам да си взема метро, такси, автобус, самолет и нещо готово за ядене. Но мъжът ми обича да прави и двете, така че се възползвам от бонуса. Но ако не беше "неговото", не е и "моето", нямаше да го насилвам, както и не бих искала той да насилва мен. Ако обаче много държиш на нещо, търсиш си човек, който е на същата вълна.

Аз лично също бих се притеснила, ако партньорът не може да шофира. Утре като имат дете и то прави обиколки "детска градина-личен лекар", ще е трудно логистиката да зависи само от единия партньор...
Нашата кола седи пред блока и се ползва само при дълъг път. Избрали сме си комуникативно място за живеене и с метрото стигаме навсякъде по-бързо, отколкото с кола през задръстванията.

# 28
  • Мнения: 58
Много се концентрирате върху шофирането, а пропускате това, което ме е подразнило - факта, че толкова години купуването на кола се отлага под предтекст, че първо иска да изкара книжка, вместо от началото да беше казал - не искам да шофирам. Не 2, 4 години беше това мотаене. Ако не и повече.

Иначе това разбира се е негов избор. Не го успорвам. Не го обвинявам. Просто щеше да е различно, ако го бях научила в началото. Много по-рано щях да си дам сметка за някои неща и нямаше в момента да имам куп мечти къде ще отидем и какво ще правим "когато имаме кола".

Сега някои от вас ще кажат - да, ама то ако се обичате, можете и вкъщи да си стоите и пак да сте щастливи. Но да си кажем честно - еднакво щастливи ли са хората, които ползват комфорта на една кола за кратки пътувания и забавления и тези, за които уикенда е разходка из квартала, не за друго, а защото нямате кола.

# 29
  • Мнения: 22 647
В много семейства шофира само единият от двамата. Сигурна съм, че има и семейства, в които и двамата не шофират. Мен ме учудва ти защо не си вземеш да си караш кола, нали сте си екип.
Но не е там  въпроса. Просто 10 години са си много и каквото е - това е и ще бъде. Ако тръгнете да се разделяте и човекът изкара книжка, ще си го вземеш ли обратно?

Общи условия

Активация на акаунт