Приемане/Неприемане/Критичност - аз ли бъркам в преценката си?

Хубаво, ама за цели 10 години- нищо по плана му. И това без да сте затруднени финансово по твои думи. Даже оставам с впечатление, че сте по- добре от средното статистическо семейство.
Дете тепърва на 35+??? И още нещо, ти хубаво сега шеташ, но ако настъпи трудност за теб, той дали ще се отзове и ще те отмени? Що не пробваш и сега , зарежи къщата и слугинажа  малко. Струва ми се,че този човек гледа собственото си удобство преди всичко.
Това, че не е довел детето си пре теб, не те е представил понякога означава ,че не те приема като част от живота си. А защо се  оженихте ми е по - интересно като плана му не е спазен. Произтичат правни последици от един брак.

Женени са.

Аз също бих го намразила, ако за 10 години живеем в неговия малък апартамент, не купуваме нищо, не правим нищо, нямаме деца, не ме е запознал с неговото дете, техните ми плащат празника и почивката. Познавам една такава двойка. Там се появи предложение за брак на 7-мата година от нямай къде, щото жената беше си хванала багажа. Това предложение за брак забави раздялата с няколко години. Нищо друго не промени. Нито се появи общ дом, ни деца, ни куче.

Именно,  защо? Плана е бил- книжка, кола , апартамент, дете.

Е тя тези неща не ги е знаела от вчера. 10 години са заедно все пак.
Човекът така го е устройвало - тя каза, че и тя в началото уж не е искала.
На него за какво му е друго дете като вече си има? Не е като да не са говорили за това.
Сега пак той е виновен защото на 35 й се разтиктакал биологичният часовник.

Именно въпроса с парите от родителите е за това, че който плаща - поръчва музиката. Преди години искаха и помогнаха с един ремонт. Майка му му обяснявала колко  хубаво било не единия, ами и двата балкона да се усвоят, по-широко щяло да бъде. 1 седмица тактично отклонявах темата, до момента в който му заявих, че в жилище без открит балкон, на който да си изпия кафето, аз няма да живея и да си прави сметка кое му е по-важно. А за кръщаването - който иска да износва дете, да го ражда и да си го кръщава както иска. Не робувам на такива неща, та ако ще да ме позлати някой.


Той отлага запознаването. Без обективни причини.


За осъзнаване - осъзнавам всичко много добре. Но не бих казала, че го мразя.


Ами, не караме скъпи коли, както се оказа , но за работещи хора, които не плащат наем и нямаме кредити, мисля че добре си живеем - пътуваме в чужбина веднъж, два пъти годишно. За пътувания няколко пъти коментирам, просто са важни за  мен. Не се лишаваме от нищо. За шетането - да, отменя ме. Когато не ми е добре, когато имам ангажименти уикенда той чисти/подрежда. Перални пуска, простира. Ние първо се оженихме и плана дойде след това. Първоначално не искахме нито брак, нито деца. Сгодихме се иии желанието за другите неща си дойде от само себе си.


при нас не е имало ситуация - предложение за брак или раздяла, но имам чувството, че предложението дойде с малък натиск от майка му.

Мацка,
Местя си мнението, че докато го напиша и редактирам, и го пропуснахме

Ето ти моята история - той се съгласи да се оженим (т.е. да сключим брак), защото аз държах. Преди това бяхме 6м сгодени. Започнахме опити за бебе, като уж и двамата го искахме. Забременях, сключихме брак.
Колата ми стана семейната ни кола. Той книжка има, но е агресивен и небрежен шофьор, нанася щети, не се грижи, не пази. Пак аз си я водя по сервизи. Аз си търся и майстори. В момента търся кой да оправи изкривен калник, защото го ударили него, докато карал моята кола!
Също е съгласен да приема помощ от родителите си и с готовност и лекота им прехвърля и детето ни. Ако аз искам почивка или свободно време, не ми го осигурява той, а майка му.

Мисълта ми е - ти с този човек според мен семейство няма да имаш. Не и в смисъла, който ти влагаш в това понятие.

А това дали ще има книжка, съвсем не означава, че ще можеш да разчиташ на него. Правилно усещаш, че е до желание. А той го няма.

Благодаря и за споделянето, и за разбирането.

Плаща ли издръжка на детето.
Не бих позволила десет години да не ме запознае. Това че е лош родител говори много за него.

Не знам по какви причини си решила, че този човек иска дете. Не иска и му личи от самолет. Той вече има едно и не иска и него да вижда. Промяна спрямо второто, появило се впоследствие, няма да има. Той не иска отговорности и ангажименти.

Има жени с изключително противен характер, които мислят, че мъжете и родата им трябва са живеят по техните разбирания.
Хубаво е сами лекинко да се приземят, иначе ще е по-болезнено приземяването.

Може пък и искрено да е искал, но в някакъв момент да е осъзнал, че вече не иска. Или само ти имаш право да осъзнаваш разни неща и да си променяш желанията?


Малко ми е ненормално 35 годишна жена, която иска да стане майка, но мъжът ѝ не споделя това желание, да се оплаква за това ей така между другото, на равно с проблема кой щял да шофира и кой платил някакво парти.

И това ми е ненормално. По принцип хората си изясняват какво искат от живота преди подписа.

И намирам за некоректно от ваша страна да сте стартирали връзката си със заявка, че не желаете деца. Естествено, че в някакъв момент ако си промените мнението по такъв фундаментален въпрос, ще настане проблем. Не казвам, че веднъж изречено нещо и край - човек няма право да размисли до гроб. Напротив. За 10 години е нормално да се промените. Но в този случай който вече нещо не го устройва, е редно да седне като зрял човек и да каже така и така аз вече искам това и това. С мен ли си или да не ти губя времето повече? А не да го разкоства и да четем чаршафи тука кое в него те дразни, че и родителите му да се обсъждат.

Колата е просто средство за придвиждане от точка А то точка Б. Какво значение има кой ще я кара? Нали сте семейство? То роли, то чудеса... И мъжете не се виждат в роля да простират и да бършат прах, но го правят, когато се налага. Ние сме с две коли. Всеки си се оправя с неговата. Когато сме на дълъг път, се редуваме. Даже понякога аз карам и неговата по сервизи, ако той не може да излезе от работа. Това не ме кара да се чувствам по-малко жена.

На 35 какви коли и апартаменти преди дете като утре може да ти спре цикълът? А то детето не винаги става от първия път. Представям си както си тропнала с краче за терасата, така да се запънеш, че искаш точно този апартамент в този комплекс, па те го построят след 3 години, после още 1 година да го обзавеждаш с точно този дизайнер, като междувременно пуфкаш, че ремонтите са мъжка роля и ти не искаш да я играеш, па чакай накрая бебе на 40+...


А да, дописвам, понеже забравих най-важното - ти не познаваш детето му, а сте заедно от 10 години, при това - женени?!?
Той не се вижда с детето си ?!?

Аз мога да говоря от позицията на детето, чийто баща не я е търсил от 20 години, последно - на 13 годишна възраст и повярвай, не е хубаво.
Мъжът ми има полусестра, която не е виждал от много години. Аз не я познавам и ми е неприятно, въпреки че той като брат няма никакви задължения и отговорности към сестра си... Представям си ако имаше дете. Определено нямаше да е моя половинка, какво остава да напирам и аз за дете от такъв човек.

Да, плаща.

Сега като попита и аз се замислям...

Груби думи, но което е по-важно доста тъпи.
Аз си вървя много здраво стъпила на земята. И няма да се извинявам за това, че искам да изпитам удовлетворение от постигането на целите си със собствени сили. Също за това, че очаквам да видя у мъжа смелостта и увереността, че може да се справи с тежестта на семейния живот, отново със собствени сили.

Didi168 - Аз, след като осъзнах предъвканата ситуация за колата и шофирането, му споделих осъзнаването си след 4 дни, не 4 години.
Това, че споделям всичко на един дъх, не означава, че всеки проблем е с еднаква тежест. Просто нещата се натрупват и дразнят все повече, независимо от изначалната им значимост. Нежеланието за деца беше двустранно, появата на желание за деца също двустранно, на думи. В момента, в който при мен обстоятелствата се промениха разговарях с човека и го информирах за промяната. За мен брак се сключва въз основа на общи възгледи, а да не искате деца и двамата (както беше при нас в началото) също са общи възгледи.
Относно ролите - за мен са важни. Дори не смятам да се обосновавам защо.
Отделно, въпреки че намесвам родителите му, смятам, че спазвам почтителен тон.
За жилището - нито съм се запънала да е мезонет, нито пък с дизайнер ще се обзавежда. ✌️
А пък чаршафите, то която и тема да се отвори тук, все са чаршафи... нали за това е форум.

Толкова да те е яд, че помагат на съпруга ти...
Даже мисля, че завиждаш. Отвратително.

Ти в какви отношения си, твоите или тези на партньора ти (ако имаш) помагат ли? Това как се отразява на взаимоотношенията ви?

Виждам, компетентна си кой кого мрази, кой на кого завижда...

Дай пример ти как живееш.