Аз не разбирам ти какво точно искаш?
Хем искаш да се разделите, хем не.
Хем искаш да се разделите, хем не.
- Публикувана: 1 фев. 2026, 20:48 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2026, 10:01 ч.
Приемане/Неприемане/Критичност - аз ли бъркам в преценката си?
Olive_oil, разбирам огорчението ти от мотаенето, но сте си давали за всичко някакви много дълги срокове - 5-6 години разговори само за кола, към децата също виждам, че разговорите за реални опити ще се поведат чак след 4-5 години:
Ако не се пристъпи в кратък срок от разговори към действия, вероятността някой от двамата да се отметне става голяма и няма как да се предвиди какво ще стане. Отказът да кара кола, помощта от родителите и цялостната инертност са горе-долу преодолими проблеми, но това за децата не е. Има ли някаква причина да отлагаш децата за след 4 години? Може би искаш да купите апартамент, но нали той има апартамент, макар и по-малък отколкото ви се иска. Според мен малко ти играе лоша шега, че искаш да правиш нещата по учебник и праволинейно - никой да не ви помага финансово, децата да се отглеждат в най-добри условия и с кола, да сте самостоятелни и т.н.
За деца уж и двамата искаме, но започвам да се замислям дали няма да стане като с книжката - след 4-5 години да се окаже, че не иска. А аз не съм на 20 все пак...
Ако не се пристъпи в кратък срок от разговори към действия, вероятността някой от двамата да се отметне става голяма и няма как да се предвиди какво ще стане. Отказът да кара кола, помощта от родителите и цялостната инертност са горе-долу преодолими проблеми, но това за децата не е. Има ли някаква причина да отлагаш децата за след 4 години? Може би искаш да купите апартамент, но нали той има апартамент, макар и по-малък отколкото ви се иска. Според мен малко ти играе лоша шега, че искаш да правиш нещата по учебник и праволинейно - никой да не ви помага финансово, децата да се отглеждат в най-добри условия и с кола, да сте самостоятелни и т.н.
Много се концентрирате върху шофирането, а пропускате това, което ме е подразнило - факта, че толкова години купуването на кола се отлага под предтекст, че първо иска да изкара книжка, вместо от началото да беше казал - не искам да шофирам. Не 2, 4 години беше това мотаене. Ако не и повече.
Но след 10 г. вече си наясно какъв е, наясно си и кое няма да се промени. Теглиш чертата и преценяваш дали си заслужава да губиш/те повече време един с друг.
Само да ти кажа, че детето му, дето не познаваш му е наследник наравно с теб.
Опичай си акъла в покупките, че като гледам, тръгнали са на разтурия нещата.
Опичай си акъла в покупките, че като гледам, тръгнали са на разтурия нещата.
А на теб харесват ли ти мъже, които чакат "домашната помощница" да ги обслужи?
Понеже с останалите неща съм съгласна, цитирам само това, с което не съм - чистя, готвя, подреждам без проблем. Ако мъжа ми реши да помогне - ок, ако не - няма никакъв проблем.
Имало е време, в което съм организирала готвенето си според часа му на прибиране в къщи - за да е прясно сготвено яденето, току що свалено от котлона.
За мен това е удоволствие. За мен това е да си съпруга, а не "домашна помощница".
Bеа_2022 - не
Arielle - тук конкретно помолих за мнения и споделен опит. Може малко по-хард да отг на моменти, но предвид насъбраните емоции, се надявам да ме извините. Генерално искам да си избистря ситуацията за себе си - и дали аз не греша някъде.
Delta_12 - годините за отлагане на дете ги дадох като пример. За нищо не сме си давали срок кога да се случи (което сега оценям като грешка), което пък е позволявало да се отлага очевидно. Аз съм човек на крайните срокове, той пък не особено. И тъй като вярвам, че жената трябва да следва мъжа... реших да оставя той да диктува нещата, така да се каже.
Ms.Gorgeous - мъдър отговор, не го очаквах, но искрено ме засмя и добре ме подсети
Значи първи приоритет във връзката беше колата и книжката, не децата? Интересно.
Виж сега, хич да не те бърка кой как е щастлив. Иначе трябва двойките на квартира и без кола да си турят по едно въже на шиите. Чуждото щастие/нещастие не е твоето! Аз исках спортист, взех си го. Ти като искаш шофьор да беше търсила такъв. Сега какво ще правиш? С дете и без кола съвсем ще ти е зле на теб, отсега виждам. Почивките с кола са по - малък дерт .
Виж сега, хич да не те бърка кой как е щастлив. Иначе трябва двойките на квартира и без кола да си турят по едно въже на шиите. Чуждото щастие/нещастие не е твоето! Аз исках спортист, взех си го. Ти като искаш шофьор да беше търсила такъв. Сега какво ще правиш? С дете и без кола съвсем ще ти е зле на теб, отсега виждам. Почивките с кола са по - малък дерт .
Значи първи приоритет във връзката беше колата и книжката, не децата? Интересно.
Виж сега, хич да не те бърка кой как е щастлив. Иначе трябва двойките на квартира и без кола да си турят по едно въже на шиите. Чуждото щастие/нещастие не е твоето! Аз исках спортист, взех си го. Ти като искаш шофьор да беше търсила такъв. Сега какво ще правиш? С дете и без кола съвсем ще ти е зле на теб, отсега виждам. Почивките с кола са по - малък дерт .
Виж сега, хич да не те бърка кой как е щастлив. Иначе трябва двойките на квартира и без кола да си турят по едно въже на шиите. Чуждото щастие/нещастие не е твоето! Аз исках спортист, взех си го. Ти като искаш шофьор да беше търсила такъв. Сега какво ще правиш? С дете и без кола съвсем ще ти е зле на теб, отсега виждам. Почивките с кола са по - малък дерт .
изначално плановете бяха книжка, кола, апартамент и дете. По негова инициатива подредени в този ред.
Вече е добре да помислите за детето. По-късно по-трудно става. Това го казвам и от опит.
На мен ми е странно как неговото дете отсъства изцяло от живота ви.
На мен ми е странно как неговото дете отсъства изцяло от живота ви.
За мен също. Но какво повече бих могла да направя.
Има семейства в които нито единият от двамата няма книжка. Ако не желае, не можеш да го накараш насила да стане шофьор. По принцип винаги е добре, единият от двамата да има книжка, но и да няма, не е болка за умиране. Обаче, ако искате да сте на село, това вече се превръща в проблем.
Ако е искал финансова помощ от родителите си, разбирам да ти стане неудобно, но в случая иска той, а не ти. Обаче, друг е въпросът, че някои родители стават намесничеви, когато окажат подобен тип помощ, например свързана с финансиране за жилище. След това може да решат, че имат някакви привилегии, децата да са задължително кръстени на тях, иначе ще се разсърдят, и тем подобни. Не казвам, че в случая ще бъде така, не ги познавам, но го има в раздаването.
Ако е искал финансова помощ от родителите си, разбирам да ти стане неудобно, но в случая иска той, а не ти. Обаче, друг е въпросът, че някои родители стават намесничеви, когато окажат подобен тип помощ, например свързана с финансиране за жилище. След това може да решат, че имат някакви привилегии, децата да са задължително кръстени на тях, иначе ще се разсърдят, и тем подобни. Не казвам, че в случая ще бъде така, не ги познавам, но го има в раздаването.
Много са ми интересни такива теми… “Мъжът ми не иска да изкара книжка… аа и между другото има дете, което не познавам, заедно сме от 10 години, на 35 съм и изобщо не сме започнали опити за деца… иии сме разделени в момента”.
Нищо няма да се промени с тоя мъж. Мързи го да си види детето, какво остава да купува къщи на село, да изкарва книжки, да се учи да шофира на 30 години, да прави деца.
Това “жената следва мъжа” важи за мъже, които имат път и посока.
П.П. Ти също ми се струваш неориентирана и без път. Чакаш на мъжа си, чакаш, година, две, три, ама 10!?! Никога не бих се оставила без кола и немобилна, защото мъжът ми го е страх да изкара курсове. Не само това, ами като всяко нещо колата се изучава с времето, аз знам много по-добре какво трака в моята кола от мъжа ми.
Нищо няма да се промени с тоя мъж. Мързи го да си види детето, какво остава да купува къщи на село, да изкарва книжки, да се учи да шофира на 30 години, да прави деца.
Това “жената следва мъжа” важи за мъже, които имат път и посока.
П.П. Ти също ми се струваш неориентирана и без път. Чакаш на мъжа си, чакаш, година, две, три, ама 10!?! Никога не бих се оставила без кола и немобилна, защото мъжът ми го е страх да изкара курсове. Не само това, ами като всяко нещо колата се изучава с времето, аз знам много по-добре какво трака в моята кола от мъжа ми.
Не е проблема книжката, нито че родителите му помагат.
Проблема е, че авторката вече го мрази в червата и се чуди за какви дреболии да се захване, за да го разкара.
Пречката да го направи е, че вече е на 35 и на тази възраст тепърва да търси нова връзка с цел създаване на деца ще се окаже трудоемко - тя това също го осъзнава.
Проблема е, че авторката вече го мрази в червата и се чуди за какви дреболии да се захване, за да го разкара.
Пречката да го направи е, че вече е на 35 и на тази възраст тепърва да търси нова връзка с цел създаване на деца ще се окаже трудоемко - тя това също го осъзнава.