Много трудно се прави хубава комедия. В киното и сериалите вече е ужасно теудно да се натъкнеш на добра комедия, какво остава за театъра.
- Публикувана: 3 фев. 2026, 23:10 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2026, 21:43 ч.
Хайде на театър- №19 🎭
Връщам се от "Опит за летене" в Народния театър.
Абсолютна скука беше. За пореден път се убеждавам, че Стоян Радев е най-скучния и бездарен режисьор. Толкова пък да няма въображение за нищо... За актьорския състав нищо лошо не мога да кажа, правят каквото могат (и каквото им е казано да правят). Но няма оправдание за несправянето на режисьора.
Залата пълна с кашлящи и нон стоп коментиращи хора, в потрес бях. Та, не останах никак очарована от този неделен следобед. И не препоръчвам постановката.
*Забравих да добавя, че играят без микрофони и понякога не се чува всичко, особено ако сте на по-задните редове. На Марин Янев около 70% от думите му не се чуват. На сцената има някои "вокални дупки" и в някои моменти чуването е трудно (отбелязвам, че аз нямам проблеми със слуха, но не всичко чувах добре).
Абсолютна скука беше. За пореден път се убеждавам, че Стоян Радев е най-скучния и бездарен режисьор. Толкова пък да няма въображение за нищо... За актьорския състав нищо лошо не мога да кажа, правят каквото могат (и каквото им е казано да правят). Но няма оправдание за несправянето на режисьора.
Залата пълна с кашлящи и нон стоп коментиращи хора, в потрес бях. Та, не останах никак очарована от този неделен следобед. И не препоръчвам постановката.
*Забравих да добавя, че играят без микрофони и понякога не се чува всичко, особено ако сте на по-задните редове. На Марин Янев около 70% от думите му не се чуват. На сцената има някои "вокални дупки" и в някои моменти чуването е трудно (отбелязвам, че аз нямам проблеми със слуха, но не всичко чувах добре).
Чудесен отзив за Калигула, Yellow!
Донков е много интересен с това, че е от онези актьори, които не играят ролите си, а ги износват до край – с тяло, глас, нерв и мисъл. И в същото време – впечатлява именно с играта и ролята си.
На сцената е безкомпромисно всеотдаен, дори безпощаден към себе си, и точно затова е толкова убедителен: нищо не е приблизително, нищо не е на доверие. Всяка роля при него е акт на пълно присъствие, риск и интелектуална смелост.
Той е от малцината български актьори, които съчетават сурова сценична енергия с ясно осъзнато актьорско мислене. Талантът му не е удобен и не е лесен за харесване, но именно затова е значим. Това е актьорско майсторство, което се разпознава истински само от хора, които разбират какво означава театърът да не щади – нито публиката, нито актьора.
Не търси аплодисментите на всяка цена и не поднася ролите си в опаковка, удобна за бързо харесване – жест, който често се тълкува като прекаленост от публика, предпочитаща по-предвидими преживявания. Даже въобще не държи на харесване, с на разбиране.
Феномен си е.
Донков е много интересен с това, че е от онези актьори, които не играят ролите си, а ги износват до край – с тяло, глас, нерв и мисъл. И в същото време – впечатлява именно с играта и ролята си.
На сцената е безкомпромисно всеотдаен, дори безпощаден към себе си, и точно затова е толкова убедителен: нищо не е приблизително, нищо не е на доверие. Всяка роля при него е акт на пълно присъствие, риск и интелектуална смелост.
Той е от малцината български актьори, които съчетават сурова сценична енергия с ясно осъзнато актьорско мислене. Талантът му не е удобен и не е лесен за харесване, но именно затова е значим. Това е актьорско майсторство, което се разпознава истински само от хора, които разбират какво означава театърът да не щади – нито публиката, нито актьора.
Не търси аплодисментите на всяка цена и не поднася ролите си в опаковка, удобна за бързо харесване – жест, който често се тълкува като прекаленост от публика, предпочитаща по-предвидими преживявания. Даже въобще не държи на харесване, с на разбиране.
Феномен си е.
Аз също гледах „Опит за летене“ и по-скоро съм със смесени чувства. До известна степен споделям критиката на buldoka, макар и мнението ми да не е толкова крайно. По принцип харесвам работата на Стоян Радев, но тази постановка ми дойде малко мудна.
Обаче…. имаше нещо наистина магично в сценографията и визуалното усещане за полет. Аз бях на първи ред на първи балкон, което се оказа перфектно, тъй като актьорите прекарват половината време над земята.
А те самите се справиха добре, но Георги Мамалев определено ми хареса най-много.
Най-ценното за мен в тази постановка е духът на Радичков и неговия начин да разкрива българската душа, копнееща за нещо по-високо от битовизма. “Ние не висим, ние съзерцаваме” както казва даскал Киро..
Обаче…. имаше нещо наистина магично в сценографията и визуалното усещане за полет. Аз бях на първи ред на първи балкон, което се оказа перфектно, тъй като актьорите прекарват половината време над земята.
А те самите се справиха добре, но Георги Мамалев определено ми хареса най-много.
Най-ценното за мен в тази постановка е духът на Радичков и неговия начин да разкрива българската душа, копнееща за нещо по-високо от битовизма. “Ние не висим, ние съзерцаваме” както казва даскал Киро..
Скрит текст:
И за мен Деян Донков попада в топ 3 на най-добрите български актьори. Всеки път се раздава на 101% и наистина не се щади. А след представление като Калигула не знам колко време му отнема да се "събере" обратно, но вероятно за големите професионалисти не е трудно. Чудесен отзив за Калигула, Yellow!
Донков е много интересен с това, че е от онези актьори, които не играят ролите си, а ги износват до край – с тяло, глас, нерв и мисъл. И в същото време – впечатлява именно с играта и ролята си.
На сцената е безкомпромисно всеотдаен, дори безпощаден към себе си, и точно затова е толкова убедителен: нищо не е приблизително, нищо не е на доверие. Всяка роля при него е акт на пълно присъствие, риск и интелектуална смелост.
Той е от малцината български актьори, които съчетават сурова сценична енергия с ясно осъзнато актьорско мислене. Талантът му не е удобен и не е лесен за харесване, но именно затова е значим. Това е актьорско майсторство, което се разпознава истински само от хора, които разбират какво означава театърът да не щади – нито публиката, нито актьора.
Не търси аплодисментите на всяка цена и не поднася ролите си в опаковка, удобна за бързо харесване – жест, който често се тълкува като прекаленост от публика, предпочитаща по-предвидими преживявания. Даже въобще не държи на харесване, с на разбиране.
Феномен си е.
Донков е много интересен с това, че е от онези актьори, които не играят ролите си, а ги износват до край – с тяло, глас, нерв и мисъл. И в същото време – впечатлява именно с играта и ролята си.
На сцената е безкомпромисно всеотдаен, дори безпощаден към себе си, и точно затова е толкова убедителен: нищо не е приблизително, нищо не е на доверие. Всяка роля при него е акт на пълно присъствие, риск и интелектуална смелост.
Той е от малцината български актьори, които съчетават сурова сценична енергия с ясно осъзнато актьорско мислене. Талантът му не е удобен и не е лесен за харесване, но именно затова е значим. Това е актьорско майсторство, което се разпознава истински само от хора, които разбират какво означава театърът да не щади – нито публиката, нито актьора.
Не търси аплодисментите на всяка цена и не поднася ролите си в опаковка, удобна за бързо харесване – жест, който често се тълкува като прекаленост от публика, предпочитаща по-предвидими преживявания. Даже въобще не държи на харесване, с на разбиране.
Феномен си е.
Разбира се, Пламен Димов за гл. мъжка роля
Алма Малер.
Берлин, Берлин абсолютно заслужава номинациите си, затова съм раздвоена и разтроена даже (при жените особено, и трите заслужават), но бих заложила на Пламен Димов и Станка Калчева за водещите роли и Берлин, Берлин за режисура (като бих се радвала и неговите актьори да получат главните призове).
Учудихте ме с тези мнения за пиесата на Радичков, беше ми в любимите, но съм я гледала преди 10 или поне 7-8 години, даже щях да водя една сюрия народ на нея, но падна заради заболяване. Тогава участваше Валери Йорданов и беше страхотен в тази роля. Може би просто е загубила енергия постановката вече, не знам…
Учудихте ме с тези мнения за пиесата на Радичков, беше ми в любимите, но съм я гледала преди 10 или поне 7-8 години, даже щях да водя една сюрия народ на нея, но падна заради заболяване. Тогава участваше Валери Йорданов и беше страхотен в тази роля. Може би просто е загубила енергия постановката вече, не знам…
Още един глас за Пламен Димов. Уникален беше в Глумбаеви. А Йордан Ръсин да няма абонамент за Икар … 🤷♀ Миналата година взе такъв за Убийствена комедия, а според мен наградата трябваше заслужено да отиде при Боян Арсов за “Розите” - такова изпълнение не бях виждала от друг актьор - никога!
Алиса, все се каня да ти призная, че пробвах реадиотеатър и съм очарована. Много добра идея, за която ти благодаря. Изслушах вече няколко и е страшно приятно. По принцип не обичам аудиокниги и мислех, че и с радиотеатъра няма да ми се получи. Изненадана съм.
Аз съм излушала доста. Тишината на крокодилите ми един от любимите радиотеатри ❤
Вчера слушах “ Двама на люлката” от Уилям Гибсън в изпълнение на Цветана Манева и Явор Милушев, много ми хареса! Страхотно е! Сега не знам дали го играят някъде,бих го гледала. Ако имах машина на времето бих гледала с голямо удовоствие с легендите Апостол Карамитев и Славка Славола.
Усещам тяхната голяма химия през снимките ❤ Жалко,че няма запис на тяхната версия.
