Ако и аз я искам, и няма вариант за делене, няма да я дам. Голям човек е, може да си купи друга ябълка. Той да не е 2 годишно, което не може само да се погрижи за себе си? Изобщо не мога да си представя, адекватен човек да поиска цялата ябълка. Аз, не бих го направила и очаквам същото от околните.
- Публикувана: 9 фев. 2026, 09:45 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2026, 22:37 ч.
Как да поставиш себе си на първо място, без да си егоист?
В битовизми те жените сме по-склонни към пренебрегване на себе си, но във важни и решителни ситуации, мъжете са тези, които отстъпват. Това е мое впечатление и не само.
В една книга (от малкото добри по темата) с изследване на поведенчески модели, прочетох за тест, който абсолютно важи за мен, майка ми и почти всички жени, които познавам. "Тестът с рибата" Пържите риба, две парчета, но едното леко се разкъсва, другото си остава красиво, златисто, със запазена форма. На въпроса към жените кое ще изберат и кое за съпруга, масовият отговор бил, че ще вземат разкъсаното. На същия въпрос мъжете питали допълнително"ама то развалено ли е, ама какво му има, ама какво значение". Като го прочетох, видях себе си-ще взема най-неугледното парче риба(кашкавал, сирене, плод), просто механично го правя, независимо дали преди с майка ми или с детето, с мъжа ми.
Ако обаче, сме в самолет, мъжът ми винаги предоставя аз да избирам място. В хотел аз първа си избирам леглото, в спешни и неприятни задачи той е този, който поема товара. Синът ми, вече голям човек, също.
Така че, точно "делегирането" на мен не ми се налага, освен да мърморя, че синът ми не си е оправил леглото. Всеки поема според време, сили и компетентност. Чак такова себеотдаване не виждам в жените, но за дреболии да, така е.
В една книга (от малкото добри по темата) с изследване на поведенчески модели, прочетох за тест, който абсолютно важи за мен, майка ми и почти всички жени, които познавам. "Тестът с рибата" Пържите риба, две парчета, но едното леко се разкъсва, другото си остава красиво, златисто, със запазена форма. На въпроса към жените кое ще изберат и кое за съпруга, масовият отговор бил, че ще вземат разкъсаното. На същия въпрос мъжете питали допълнително"ама то развалено ли е, ама какво му има, ама какво значение". Като го прочетох, видях себе си-ще взема най-неугледното парче риба(кашкавал, сирене, плод), просто механично го правя, независимо дали преди с майка ми или с детето, с мъжа ми.
Ако обаче, сме в самолет, мъжът ми винаги предоставя аз да избирам място. В хотел аз първа си избирам леглото, в спешни и неприятни задачи той е този, който поема товара. Синът ми, вече голям човек, също.
Така че, точно "делегирането" на мен не ми се налага, освен да мърморя, че синът ми не си е оправил леглото. Всеки поема според време, сили и компетентност. Чак такова себеотдаване не виждам в жените, но за дреболии да, така е.
За мен, мястото в самолета и леглото в хотела, са на едно ниво с избора на парчето риба. Та според зависи. А неприятни задачи поемаме наравно, няма как само единия да влачи.
пп. За оправяне на легло не ми е хрумвало да мърморя. Затварям вратата на стаята и изобщо не ме интересува.
пп. За оправяне на легло не ми е хрумвало да мърморя. Затварям вратата на стаята и изобщо не ме интересува.
А на кого ще дадете неугледното парче, в случай, че вие приготвяте рибата? На мъжа, на детето?(рибата просто се е разкъсана малко, не е да не става за ядене 
)
)
Дояждането мисля, че е Друго-ако е нечие любимо, си го изяжда този, на когото е любимо останалото.Ако е част от торта, баница, аз никога не дояждам, но не защото е лошо да се дояжда, а за да не дебелея.
Ако изпусна нещо на земята, обаче, не го предлагам на никого, делим си каквото има.
А ако сте само с детето/децата, за кого е неугледното парче (пак казвам, не е развалено или прегоряло, просто няма вид като по-хубавото).
Ако изпусна нещо на земята, обаче, не го предлагам на никого, делим си каквото има.
А ако сте само с детето/децата, за кого е неугледното парче (пак казвам, не е развалено или прегоряло, просто няма вид като по-хубавото).
Най-голямата глупост, която може да направи човек е да постави друг пред себе си. Децата са изключение и би трябвало да е временно.
Не мисля така, но искам да си кажа моята гледна точка! Според мен децата трябва да са винаги на първо място, защото те ще продължът напред в живота докато ние няма да бъдем с тях завинаги.