С Емил Минчев се "запознах" в поредния ми опит да свикна със Сторител като му изслушах романа "Светлосянка". Установих, вече за последен път, че слушането на книги не е моето нещо, съответно остана усещането за що-годе интересна и добре написана история, увлекателен сюжет, но никакъв по-консистентен спомен. За което проблемът е в мен, разбира се, може да прочета отново нещо негово, но вече наистина четейки.
- Публикувана: 10 фев. 2026, 14:17 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2026, 13:59 ч.
В момента чета ... 98
Изслушах "Земя на мъже" на Боян Боев. Тъжен роман,нещастие след нещастие. Така и завърши с тъжен край. Незнам какво да кажа, като цяло автора мисля, че се развива с всеки следващ роман но можеше поне малко лъч надежда да има в живота на героите. Историята ми хареса, но явно след "Лес в къщата " и сега и тази ми дойде прекалено драмата. Прочита на Симеон Владов беше прекрасен.
Изслушах "Земя на мъже" на Боян Боев. Тъжен роман,нещастие след нещастие. Така и завърши с тъжен край. Незнам какво да кажа, като цяло автора мисля, че се развива с всеки следващ роман но можеше поне малко лъч надежда да има в живота на героите. Историята ми хареса, но явно след "Лес в къщата " и сега и тази ми дойде прекалено драмата. Прочита на Симеон Владов беше прекрасен.
Сега я слушам, но не съм очарована и не знам дали ще я изслушам докрай. Чела съм разкази на Боян Боев още в сайта Откровения и честно казано не си падам точно по тематиката, по която пише... и по този архаичен стил на писане. Съвсем в началото на книгата съм и това "гаче" за емнайсти път, ми бърка не-знам-къде-си... Все едно няма други изрази: сякаш, като че ли...
Може ли пак да напомните "Лес в къщата " откъде я поръчвате? В Хеликон казаха, че я нямат дори с поръчка.
Прочетох "Кървав меридиан или вечерното зарево на Запада" на Кормак Маккарти. Книгата е за завладяването на чужди територии от американска страна, проследяваща живота на младо момче, попаднало сред една сбирщина от авантюристи, участващи в търговия със скалпове. Много тежка, с насилие, с жестоки и брутални на места обяснения.
След тази книга имах нужда от нещо леко и разтоварващо и прочетох "Сензацията" на Джули Гарууд.
В момента чета "Последният ловец на делфини" на Захари Карабашлиев.
След тази книга имах нужда от нещо леко и разтоварващо и прочетох "Сензацията" на Джули Гарууд.
В момента чета "Последният ловец на делфини" на Захари Карабашлиев.
Може ли пак да напомните "Лес в къщата " откъде я поръчвате? В Хеликон казаха, че я нямат дори с поръчка.
Благодаря за новата тема! 
Подходих с интерес към романа на Лео Вардиашвили "Край голямата гора", понеже рядко чета нещо от грузински автор или свързано с Грузия. В основата на сюжета е семейна история, в която има и автобиографичен елемент. Едно семейство емигрира по време на гражданската война в Грузия през 1991 -1993, но успяват да заминат само мъжете - бащата с двамата сина. След много години бащата се връща в Тбилиси, за да потърси отговор на въпросите, които са го измъчвали през цялото време. След като губят връзка с него, единият от синовете отива да го търси, но също изчезва. Главният герой няма друг избор, освен да тръгне по техните следи и да се опита да разбере какво се е случило. През цялото време сюжетът ми се струваше много измислен. Имаше елементи на трилър, което за мен беше дразнещо, защото не се връзваше с историята. Не съм убедена, че авторът има достатъчно задълбочени впечатления от Грузия - на 12- годишна възраст се е преместил със семейството си във Великобритания и много от нещата звучаха доста клиширано. Потискаща книга, с ненужно - по мое мнение, натрупване на трагични събития. Повече няма да споделям, за да не издам от сюжета, но не бих я препоръчала.
Подходих с интерес към романа на Лео Вардиашвили "Край голямата гора", понеже рядко чета нещо от грузински автор или свързано с Грузия. В основата на сюжета е семейна история, в която има и автобиографичен елемент. Едно семейство емигрира по време на гражданската война в Грузия през 1991 -1993, но успяват да заминат само мъжете - бащата с двамата сина. След много години бащата се връща в Тбилиси, за да потърси отговор на въпросите, които са го измъчвали през цялото време. След като губят връзка с него, единият от синовете отива да го търси, но също изчезва. Главният герой няма друг избор, освен да тръгне по техните следи и да се опита да разбере какво се е случило. През цялото време сюжетът ми се струваше много измислен. Имаше елементи на трилър, което за мен беше дразнещо, защото не се връзваше с историята. Не съм убедена, че авторът има достатъчно задълбочени впечатления от Грузия - на 12- годишна възраст се е преместил със семейството си във Великобритания и много от нещата звучаха доста клиширано. Потискаща книга, с ненужно - по мое мнение, натрупване на трагични събития. Повече няма да споделям, за да не издам от сюжета, но не бих я препоръчала.
От съвременните бг автори единствено с Бърдаров не съм се запознала още, за да се разочаровам. Иначе много харесвам класиците ни Елин Пелин, Йордан Йовков, Антон Дончев, Димов, Талев.
Препоръчани теми