Ако говориш за поста на Уилоу, анализът ми изглежда като интелектуален скептицизъм и сухо, математическо отразяване на публичната информация по случая, която далеч не е достатъчна да се правят генерални изводи и заключения. Вижда се и подценяване на психоемоционалните фактори, които за такъв специфичен случай са от огромно значение.
Мога да поспоря за следните точки
"Второ: отключващият фактор е документиран. Това е твърдяният епизод от 28 януари 2026 г. в с. Българи с 13-годишно момиче и реакцията на баща ѝ. Момичето наричаме МЛ (малолетно лице) и не го идентифицираме. В 09:37 ч. на 1 февруари бащата прекъсва контакта с Калушев. В собственото си съобщение до майка си в 19:50 ч. същия ден Калушев препраща към "болно дете … момиче". Хронометричната проверка показва, че окончателното решение е взето в рамките на часове сутринта на 1 февруари. Експертизата твърди, че то е взето "вечерта на 01.02.2026 г.", но това противоречи на времевата линия.
Трето: в по-тесните си твърдения официалната версия и експертизата не издържат проверката. Механизмът в хижата почива на психологическа реконструкция. Датата на смъртта при Околчица не може да бъде установена по трупните изменения. Находката, представена като индиция за сексуално насилие, противоречи на първичната аутопсия. Експертизата съдържа вътрешни противоречия, както и правни квалификации и политически оценки, които са извън компетентността на вещите лица"
Разминаването между първичния оглед и последвалата тройна експертиза също е обичайна съдебно-медицинска практика, а не заговор. Логично е при първоначалната аутопсия от един дежурен лекар в провинциална морга да се търсят само видими, груби следи от насилие, асфиксия или травми, без да се навлиза в детайлни хистологични и специфични микроскопски изследвания на деликатните зони. Възможно е и един единствен съдебен лекар да направи грешни заключения, да е направил пропуск или пък да не е имал необходимата апаратура. Затова се назначава Тройна комплексна експертиза, която се прави от екип от независими експерти, тесни специалисти в лабораторни условия именно за да изследва щателно детайлите и надгради първоначалната експертиза. Тук няма място за „неясни съмнения“, а се борави със строга медицинска терминология, каквато е констатацията за "зеещи ануси". Това е обективна анатомична находка, която доказва системна и груба физиологична промяна на тъканта, а не фикция. Официалната версия не може да се нарече „вероятна“, понеже е подкрепена от биологични доказателства, които ние не познаваме, както и от експертните анализи на петима вещи лица, които някои хора неглижират и дори отричат, поради своята собствена пристрастност.
Чак “обичайно” разминаването не е. Врачанският патолог е описал “деликатните зони”, не ги е пропуснал фокусиран върху видимите травми. И това обезценяване на професионализма и компетентността на “провинциалните” патолози е твърде субективно.