При което на масата се възцарява някакво зверско мълчание (по филмите го озвучават с щурчета), а аз се хиля тъпо, защото загрявам какво съм казала. Нашите смениха темата и почнаха да говорят за времето.


Само аз стоя умислена на чина и се мъча да си спомня на кого трябваше да се обадя по телефона, ееее, мисля, мисля и не става...тва е-не мога да се сетя
През това време, две мои съученички ме видяли че стоя замислена и с вперен в тавана поглед...и взели от друг съученик една запалка, под формата на чукче...с надеждата да ме разсеят малко и...хоп-едната приятелка ме трясна у тиквата
Аз-видимо ядосана и стрестната:"Ама оууу, що ма удряш в телефона?"
Да не ви разправям какъв смях озари цялата класна стая и какви бъзици бяха



/тогава беше на около година и половина/
Нейния коментар беше че само за бири си мисля
/става въпрос на тези пликове които нямат лентичка, ами и от двете стари са с лепило, ама късно разбрах/