Коя е най-висшата степен на разсеяност... ІІ

 

Това ми напомни за една подобна случка. Преди години пътуваме с компания в автобуса, доста претъпкан и аз така се хванах, където намеря, мислейки че се хващам за дръжката. Минават няколко спирки, а приятелите ми почват вече да се смеят на глас и аз чак тогава видях, че съм се хваната за една тръба - един човек си пренасяше тръби. А те нали на пипане са като дръжките в автобуса.  А той човека нищо не ми каза, явно не е имал нищо против! 

Я да се самооплюя малко, стига съм критикувала родата...

Прясно - в събота се сещам, че на малките им искат бански в понеделник за градината и вместо да отида до най-близкото място, решавам да отида в най-далечния хипермаркет и да напазарувам като за световно, не че трябва, но повод имам - на другия ден гости ще идват. На спокойствие, сама, мъж с малки деца на разходка, големите - сами на игра.

На излизане забелязвам с известно самодоволство, че мъж ми ПАК си е забравил телефона на леглото (демек аз, перфектната, такова нещо никога ).
Излизам без пукната стотинка, ама нали ще изтегля като пристигна там...Пристигам, мятам колата на паркинг, с много настроение и бавно започвам да се моткам и да сравнявам цени супер доволна от живота и от това колко съм организирана и как ще се възползвам от всичките оферти.  Товаря количката с каквото там ми трябва и каквото не трябва и на финала мяткам отгоре 2 картонени (!!!) кутии със сладолед. Сещам се, че не съм изтеглила пари, отивам до касите има банкомат и...откривам, че без карта не се получава някак си...ми няма ми я. Викам си голям праз, ще платя с кредитната, но естествено и тя при другата. Останала ми е в чантата, а пък реших да не мъкна излишни багажи и я оставих вкъщи.

Сграбчвам телефона да си призная без бой и мъж ми да идва да ме спасява, щото не мога без пари и колата да освободя от паркинга, а ще затворят скоро. Телефонът му звъни, ядосвам се че не чува и вдявам, че го е забравил на леглото.
Брех, обясних на продавачката някаква глупост, че трябва да изляза за малко...

Оттам чакане на такси, никакво го няма, оттам до вкъщи, после връщане обратно, шофьорът хич не бърза, скъса ми нервичките, но 2 минути преди да затворят за влизащите клиенти аз се вмъкнах обратно и се добрах до количката.

Като дойде ред да я разтоварвам на касата сетете се сами до три пъти какво се беше случило със сладоледа от картонените кутии дето бяха най-отгоре...
Свинщините си ги платих и безславно се прибрах.
Мъж ми се държа известно време покровителствено с мен, но е добър човек, вече му мина...

Една моя позната отива до Пловдив с колата паркира на паркинга на Тримонциум и тръгва на разходка из центъра там среща едни нейни познати и тръгва с тях по магазините , по кафенца и т.н............................така и отива целия ден накрая отива на гарата и се пребира с афтобуса.
Утях мъжа й я пита къде е колата и тя 

Е ама съм шматка как написах афтубус

   Страхотни сте. С хладилника ми се е случвало много пъти да слагам неща, които не са за там.
Също така ми се е случвало като тръгна да си махам грима замислена и вместо тоалетното мляко да изсипя на тампона паста за зъби. Хубаво, че не ми се е случвало обратното, че тогава нова четка

Днес загубих доста пари (не ми е за първи път), винаги, когато слагам прясно мляко да ври го забравям и изкипява, почти редовно си забравям ключовете, телефона.
Когато се роди Йои бях сложила да преварявам вода и после се захванах с нещо и я забравих, към 2 през нощта на мъжът ми му замирисва на изгоряло, става и вижда тенджерата черна, котлона червен. Ужас! От тогава ми купи кана да преварявам вода, която се изключва сама.

 

Ооо, сигурна съм, че тук няма по-разсеян човек от мен. След като приятелите ми се уговарят помежду си кой да ме подсеща, като трябва нещо важно да направя и има риск да се отнеса...
В момента се сещам за едни капки за уши на детето-накапах си ги в очите.


 

Даааааам, а случвало ли ви се е, да си търсите слънчевите очила????
Много притеснена, търся ги в чантата, по джобовете, изпадам в паника...........скъпи са.  А това, което най ме вбесява е, че всички наоколо ме гледат безумно.
Ядосвам се и казвам: Очилата ми, няма ги!!!!! Отвръщат ми: Кои по-точно, защото имаш едни на лицето си.

Сигурно и на други се е случвало да излязат с колата си, да се запият на непознато място и на сутринта да не помнят в кой квартал са паркирали. 

Не, но ми се случвало да си забравям колата, и да се прибирам пеш!

На теб поне запиването ти е оправдание. Аз и на трезва глава го правя. За последен път беше след концерта на Мейдън. Обикаляхме Надежда на длъж и на шир докато накрая по случайност  не излязохме при колата.

                     Цяла ден ми висят панталоните. Пък аз си умирам от кеф, щот съм на диета и си викам "Глей ся колко съм отслабнала, фук-фук"... А сега гледам - колана ми 'изпуснал' три шайбички, от което се получава едно висенееее... не си е работа. Умрях от ужас, като се видях.

Темата е страхотна, опитвам се да не я чета, докато спи дъщеря ми, защото направо се треса от смях 

Аз не бих се нарекла разсеяна, или поне не бях, докато не поживях с мъжа ми, който е абсолютна мъгла (мъгъл, дет викам).
За неговите постоянни забравяния на телефони, ключове, баджове няма смисъл да споменавам, те са си ежедневие. Веднъж си забрави ключовете на пощенската кутия, на която, както се сещате, е написан номера на апартамента. Та на сутринта спешно сменява две ключалки, преди да излезем.

Веднъж беше в командировка в Мюнхен и по едно време получавам СМС: "Ако искаш да се видим в стаята, че не ми се излиза". И аз  . Щели да ходят да пият бира с една колежка, но решил, вместо да бият път до ирландския пъб, да си отворят по една в стаята, това е СПОРЕД НЕГО, де. Обаче по навик пратил СМС-а на мен. Викам му: "Леле, ако тръгнеш да ми изневеряваш, веднага ще ти проличи, какъвто си завеян  ".

Има и случай с хладилник, явно са класика такива. Правехме ремонт и живеехме при наште през това време. Монтирал контактите в апартамента и спрял бушона. После се прибрал у наште, без да го включи. А в хладилника - ваксината за следващото боцкане на Яна с ДТК с цена 60 и няколко лева бройката. И то сме взели не една, а двете, които остават - за да си спестим ходенето за втората. Е, хем изгоряха 130 лв, хем ходихме още два пъти, защото не исках да вземем две, кой знае какво щеше да измисли пак .

Аз пък съм си губила колата, ама там по-скоро беше от алкохола.

Абе, казах, че няма да разказвам за постоянното забравяне на телефона на мъжа ми, ама все пак ще спомена. Прави го поне по веднъж седмично, а телефонът му е служебен и трябва да е с него. Сутрин, когато ми звънне непознат номер, обикновено чувам: "Аз съм. Я да ми пренасочиш телефона към тоя номер". От известно време обаче има 2 служебни телефона и си ги е пренасочил един към друг. Та като забрави единия, поне другият е с него (обикновено)  .

Няма вече да пиша, че ще ме ожалите накрая с тоя мъж.