Коя е най-висшата степен на разсеяност... ІІ

Мнооого обичам нес кафе. Взимам си чашка, слагам си една лъжичка кафе, сипвам студено мляко от хладилника и...кеф!!!
Вече 2 пъти се хващам че го права с млякото на бебето 
Тука го купувам в течно състояние в шише

Аз също съм оставяла слушалката на телефона в хладилника, също така кутията със сол и кутията с кафето. Съответно доста продукти които стоят в хладилника, в съседния до него шкаф.

Ходила съм на училище в събота, излизала съм по чехли, с дрехи на опаки...
Доста пъти звъня до мъжът ми а набирам майка в България в 3 през нощта, че дори затварям без да чакам да вдигне, тя горката сигурно се чуди кой идиот и звъни посред нощите

След нощна смяна влизам в магазинче за сувенири на пл. Славейков. За дежурствата си носех от скоро будилник да ме буди когато придремвам. По едно време будилничето започва да писука. Обръщам се към продавачката която е наблизо и и казвам "GSM-а сигурно ви звъни". Тя: "наистина нещо пищи, но не е моя телефон. Да не е вашия?" Аз: "Неее..."
Продавачката на висок глас се обръща към други жени по-далеч, "госпожо, от вас ли се звъни?" Вече всички си ровят по чантите и се издирва човекът на когото нещо му звъни. Един човек казва: "това не е телефон- така звъни будилник". Продавачката ме пита "да нямате будилник в чантата?" А аз най- възмутено..."Ама моля ви се, кой ненормален си носи в чантата будилници? Проверете си -сигурно във вашата стока има такъв!".

А будилника продължава да писука през цялото време.  Докато не се спре, той не престава да звъни.

В един момент осъзнавам , че ненормалния с будилник в чантата съм аз и когато осъзнах, че чудото няма само да спре, ми се искаше да потъна вдън земя от срам. Изнизах се от магазина и не помнех даже за какво бях влязла. Нищо, че с излизането ми и звъненето е спряло и е станало ясно на всички, важното че не бях лице в лице с хората.

Мъжът ми като малък вечер си събличал дрехите и ги мятал на един стол до леглото. Събужда се той сутринта, време е за училище, скача, навлича дрехите и тръгва. Оказва се, че е 4.00 през нощта, но не само това, но и той си е навлякъл няколко ката дрехи един върху друг - всичко, което е било на стола 

майка ми пък един път си закачила якето на простора да се изветрее, че била в заведение, където се пушело и то се умирисало. На следващия ден си го откачила и тръгнала за работа - цял ден хората я гледали странно и се побутвали. Тя се чудила, чудила и чак в службата видяла, че по якето си има щипки аз пране. Каква ли нова мода са си мислели хората, че има.

А за чорапите - и при нас е същото - мистерията е пълна - а защо не изчезват и моите чорапи 

Миналата седмица ми се случи и на мен!  Но аз ги бях забравила на пощенската кутия, та да не се чудят хората къде са "добре дошли" - пише си номера на апартамента, направо да заповядат...

.........Уууупс, това не го бях видяла 
Така е като се включиш в някоя тема на 15та стр - не можеш да изчетеш всичко и се оказваш леееко неподготвен ....  А иначе темата е мнооооого забавна  Няма да заспя докато не я изчета! А после няма да заспя от смях!

.... Уф, много съм зле - сори за този пост! Вместо редактиране на мнението си, съм дала цитат и то стана едно мазало... Обаче пък после не ще да се изтрие.... 
... Е, това ако не е разсеяност! 

Един от моите случаи на разсеяност, завършил с 2 -ра степен изгаряне по голяма част от многострадалното   ми тяло , 
Преди години имаше лятна профилактика на инсталациите (тръбите и др .) за топла вода и всяка година в най-потния летен месец топлехме всекидневно вода за къпане с бързовари в кофи, легени и прочее съдове. Един съд с гореща, а в друг разреждаме до подходяща за ползване. Та аз, с разтопения си от жегите мозък, бъркам с канчето в в неразредената вряща вода и блажено се поливам от врата надолу. За първите секунди нямам ясен спомен, но след това стоях чисто гола под вентилатора в хола и виех като куче часове наред. Прекъсвах воя само да кажа на мъжа ми кога пак да ме напръска или намаже с някое от десетте лекарства за изгаряне, които той достави от аптеката със скоростта на светлината. Единственото, което ме караше да се чувствам късметлийка, беше ужасната мисъл - "Ами ако се бях почнала от кръста надолу?"
За щастие след няколко месеца носене на поло посред лято, лечението завърши успешно - няма и следа от белези!
РР: Тъпото канче беше с дълга топлоизолираща дръжка и мноооого голямо!

Ето и една от големия ми син, тогава беше на 7. Апартаментът ни е панелка - коридор, 2 стаи в ляво, 2 стаи в дясно.Детската стая е по диагонал на тоалетната и през нощта ако му се приходи стига до там със затворени очи, просто държи диагонала. Една нощ спеше в спалнята при нас, същия ден ни беше дошъл свекърът на гости  и спеше в хола на дивана. За беля на детето му се припишква, става и със затворени очи държи диагонала(там е холът). Застава пред масата, сваля си гащите и през нея се облекчава върху дядо си! Той пък като добър дядо замълчал , за да не го стресне нещо, и изтърпял докато малкият свърши и си легне.
Сутринта се съсипахме от смях и четиримата

Много готина темичка    Още не съм я доизчела, защото нямам много време, ама като прочетох някои ваши писания се сетих и аз нещичко и  бързам да го напиша докато не съм забравила 
Тръгваме преди години за море цялото семейство. Багажа разпределен по чанти приготвен още от вечерта. Пристигаме ние, разтоварваме чантите и ще си обличаме вече банските за плаж, когато сестра ми казва: "Ами мойта чанта??? "   Е бяхме я забравили зад вратата на нащта стая никой не я е видял и трябваше да и купуваме дрехи от там, че нямаше нищичко горкото дете 
Друга случка: След купон на сутринта ще си ходим и домакинът връчва на една приятелка един огромен плик с боклука, за да го метне в кофата. Качваме се ние  в таксито, въпросната приятелка сяда отпред. През цялото време смърди, та не се трае и ние си викаме - егати късмета имаме в такова смръдливо такси да се качим  Слизаме пред блока и мацката с болкука и тя, после смях естествено  А да не говорим таксиметраджията какво си е помислил : Тия какви са клошарки 
Като изчета темата може и нещо друго да ми проблесне 

О Бу, благодаря за тази тема   

Аз съм съвсем лекичко разсеяна 
последната седмица се виждах три пъти с приятелка за да и дам едни ксерокопия и всеки път или аз ги забравях да ги занеса на срещата или тя забравяше да си ги вземе
На края реших да и ги пратя по пощата, като успях да загубя адреса само веднъж

мъжът ми, бие всички рекорди

Преди време на едно кръстовище някаква жена много усилено ни жестикулира да спрем
Имаме една кола, но две връзки ключове
Той в случая се возеше, аз карах, а ключовете и ГСМа му кротко  се полюшваха от външната страна

Все се чудех за какво ги използват пощите, сега вече разбрах.

Вчера, преди вечеря търсих навсякъде сиренето и някакво съмнение се прокрадна, че е в боклука. Разрових и го намерих на дъното на кошчето, увито в найлонова торбичка. А аз се чудех защо го няма в хладилника 

След като купих на дъщеря си една торбичка с ластици и шноли (щото все се губят), няколко дни упорито не можех да намеря торбичката. Няма я и туйто, купих фиби и финтифлюшки уж за месеци напред, а малкия фибояд вкъщи (защото аз съм абсолютно сигурна, че нещо ги яде) ги ошмука за нула време.
Вчера гузно ги открих при празните найлонови торбички, надлежно складирани за опаковане на нещо или застилане на кошчето. Просто съм прибрала торбата, без да ги извадя от нея.

и аз съм в най-крайната графа-за най-разсеяните. Случката от вчера, а аз трябваше да стигна до 9 страница тука като все си мисля, тюх пък аз нямам какво да напиша 
1.Ще купувам подарък-картина на кумците и съм се спряла при художниците и разглеждам, разпитвам. Въобще съм във вихъра си. И мяркам позната физиономия зад мен. Ха, викам си мой човек: на най-добрата ми приятелка майка й-таман ще ми даде съвет какво да си купя. Почвам аз да й обяснявам надългоп и нашироко за кого ще я купувам, тя като знае какъв цвят им е стаята, какво ще ме посъветва. Тръгва да обяснявам някви простотии за мъжа ми и детето и дрън дрън 15 минути.... в този момент се сещам, че това въобще не е майката на приятелката ми, а мойта зъболекарка.. лелееее ми ся-срам  тя жената ме гледа неразбиращо ама кима и се съгласява, какво да прави.
Няма да ви кажа колко набързо си напазарих и се изнесох. май скоро няма да си правя зъбите.

2. от ученическите години: Пътуваме със група съученици с влака от Варна за Шумен, лафче, кафенце, вицове. Влакът спира на Шумен ама ние сме във  вихъра на разговора и въобще не забелязваме. И аз -вряла и кипяла във влаковите истории, казвам: "няма проблеми бе хора, знам я аз гарата на Шумен. Скоро ще стигнем там и слизаме и после ще хапнем."
Единият чичко се обажда: Абе хора, вие не сте ли за Шумен. Аз пак (ядосана, че се меси): ДА! той: Еми то това е Шумен.
Лелееее колко бързо се изнесохме, стъпихме на перона и влака тръгна..

сигурно и други има. Като се сетя пак ще пиша!

Ами то от тая моя разсеяност ..май най-много страда мъжът ми .Пример -миналата събота (работен ден нали беше )...събуждам се сутринта- телевизора включен на НОВА ТВ...,ставам ,правя кафе ,събуждам го и докато си пием кафето гледам часовника на предаването на Лра и Коритаров...8.15 викам му да не закъснееш (а той тръгва на работа към 8.30ч. обикновено)...та след малко тръгва мъжът ми на работа ...аз включвам компа и какво да видя - часовника на компютъра показва 6.58(брех ядосвам се аз пак някое от децата си е играло...решавам да го настроя ,гледам стенния часовник - той показва 7.00...еее вече се изнервям в тая къща нищо ли не работи  както трябва )обаче в следващия момент гледам часовникът при Лора и Коритаров 7.45 и вече тотално се обърках....чак тогава се светнах..ами те просто повтаряли старите предавания от през седмицата...и това което съм видяла сутринта е било излъчвано в 8.15 .Реално часът наистина беше 7.00(след проверка на часовника на GSM-a)....Та така от недоглеждане съм пратила съпружеското тяло час и половина по-рано на работа...няма да ви казвам като звънна по телефона в какво" настроение" беше ...