Заповядайте в новата тема . Обсъждаме всичко свързано с мода - тенденции, дрехи, обувки, аксесоари, стайлинги и още.
Линк към тема 79:
https://bg-mam.ma/t/1801828
„Почувствай радостта“ беше слоганът на мартенския брой на British Vogue и няма по-добро въплъщение на това от пролетната цветна тенденция с леко ексцентричен характер. Както обикновено, Prada поведе вълната със своята колекция от неочаквани комбинации, представени в приятно дръзки съчетания на цветове – зелено и сиво, люляково и червено .
Lemaire, Balmain и Akris интерпретираха класически утилитарни силуети – като карго якета и шорти с много джобове – в меки кожи и велур. На друго място Rick Owens и Ralph Lauren се включиха с по-сурови, вдъхновени от военния стил връхни дрехи, изработени от ефирни, прозрачни материи.Burberry, от своя страна, даде силен пример как да съчетаеш любимото си винтидж утилитарно яке с парти визия в металически тонове.
От Celine до Tory Burch дизайнерите представиха интелектуален прочит на ежедневното облекло, който е утилитарен, но в никакъв случай лишен от индивидуалност. В Chanel Матийо Блази преработи емблематичните кодове на модната къща с изрядни, но не прекалено строги туид комплекти, съчетани с многослойни колиета и леки плетива. Междувременно Миуча Прада и Раф Симонс създадоха по-униформено усещане със семпли А-силует поли и плетени поло блузи в наситени нюанси на бордо, тъмносиньо и зелено, комбинирани със завързани копринени шалове около врата.
Дебютът на Матийо Блази за Chanel беше чиста радост. Представена на фона на омагьосваща декорация, вдъхновена от слънчевата система в Grand Palais, колекцията включваше свежи интерпретации на характерния bouclé на модната къща и впечатляващи експлозии от текстури – като вече прочутата пола „piña colada“, носена от Ауар Одианг с копринена тениска по време на финала. Bottega Veneta, Dries Van Noten, Loewe и Alaïa също заложиха на игра с текстури и наситени цветове, за да придадат дълбочина и характер на визиите си.
Колекцията на Рейчъл Скот за Proenza Schouler се фокусира върху изисканата небрежност чрез наслоени отделни елементи, които са удобни и „прощаващи“ към фигурата, но същевременно запазват структурата си.
Линк към тема 79:
https://bg-mam.ma/t/1801828
„Почувствай радостта“ беше слоганът на мартенския брой на British Vogue и няма по-добро въплъщение на това от пролетната цветна тенденция с леко ексцентричен характер. Както обикновено, Prada поведе вълната със своята колекция от неочаквани комбинации, представени в приятно дръзки съчетания на цветове – зелено и сиво, люляково и червено .
Lemaire, Balmain и Akris интерпретираха класически утилитарни силуети – като карго якета и шорти с много джобове – в меки кожи и велур. На друго място Rick Owens и Ralph Lauren се включиха с по-сурови, вдъхновени от военния стил връхни дрехи, изработени от ефирни, прозрачни материи.Burberry, от своя страна, даде силен пример как да съчетаеш любимото си винтидж утилитарно яке с парти визия в металически тонове.
От Celine до Tory Burch дизайнерите представиха интелектуален прочит на ежедневното облекло, който е утилитарен, но в никакъв случай лишен от индивидуалност. В Chanel Матийо Блази преработи емблематичните кодове на модната къща с изрядни, но не прекалено строги туид комплекти, съчетани с многослойни колиета и леки плетива. Междувременно Миуча Прада и Раф Симонс създадоха по-униформено усещане със семпли А-силует поли и плетени поло блузи в наситени нюанси на бордо, тъмносиньо и зелено, комбинирани със завързани копринени шалове около врата.
Дебютът на Матийо Блази за Chanel беше чиста радост. Представена на фона на омагьосваща декорация, вдъхновена от слънчевата система в Grand Palais, колекцията включваше свежи интерпретации на характерния bouclé на модната къща и впечатляващи експлозии от текстури – като вече прочутата пола „piña colada“, носена от Ауар Одианг с копринена тениска по време на финала. Bottega Veneta, Dries Van Noten, Loewe и Alaïa също заложиха на игра с текстури и наситени цветове, за да придадат дълбочина и характер на визиите си.
Колекцията на Рейчъл Скот за Proenza Schouler се фокусира върху изисканата небрежност чрез наслоени отделни елементи, които са удобни и „прощаващи“ към фигурата, но същевременно запазват структурата си.
