Нашата тръгна на ясли на 6 месеца, като много други деца около нея. Даже има и такива където започват на по 3 месеца.
Без да съм експерт, само от лични наблюдения на нашето дете и донякъде на другите в подобна възраст мога да кажа, че първите 6 месеца в яслите нямаше проблеми с плач или адаптация. Първия ден беше тежък и за нея и за нас.
Едва като навърши годинка забелязах, че плаче като я оставяме, но само ако е при различна учителка, ако основната я няма. Мисля, че се приема, че на тази възраст започва да се проявява поведението stranger danger. Така, че на две години не ми се струва толкова странно детето да плаче първоначално, ако е с непознати.
Уточнявам, че става въпрос точно за такива ясли. На 3 деца трябва се пада по един учител. Ако са повече деца ги местят по други стаи, за се запази съотношението деца/учител. Според мен това разместване създава повече главоболия, защото децата свикват с един учител и стая, но поне така групите остават малки. Екрани няма. Извеждат се поне веднъж на ден, ако времето позволява.
Без да съм експерт, само от лични наблюдения на нашето дете и донякъде на другите в подобна възраст мога да кажа, че първите 6 месеца в яслите нямаше проблеми с плач или адаптация. Първия ден беше тежък и за нея и за нас.
Едва като навърши годинка забелязах, че плаче като я оставяме, но само ако е при различна учителка, ако основната я няма. Мисля, че се приема, че на тази възраст започва да се проявява поведението stranger danger. Така, че на две години не ми се струва толкова странно детето да плаче първоначално, ако е с непознати.
Цитат
Има начини яслата да не е травмираща, а приятна и полезна за децата - плавна адаптация, малки групи с повече персонал, грижа и правила (напр. без екрани, редовно извеждане навън и т.н.). За съжаление тези неща масово още са фантастика в България.
