Мила, понякога чуждото дете може много да те натъжи и да те разплаче, но е вярно че усмивките на който и да е малчуган сгрява душите ни и ни кара поне малко да се почувстваме добре. 
- Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.
Днес ми е мъчно, защото.....
Цял ден четох какво пишете и се стисках... мислех, че ще издържа, но НЕ БИ! Работата ми е извън града и останах извън еуфорията, но след работа отидох на козметичка и ме заляха балони и весели дечица по улиците... скапах се!? Повече какво да обяснявам? Разбита съм! 
за всички мъничета, които не могат да празнуват тук с нас и са с любими на нас баби и дядовци, които сме изпратили преди време... поне аз се надявам да е така 
за всички мъничета, които не могат да празнуват тук с нас и са с любими на нас баби и дядовци, които сме изпратили преди време... поне аз се надявам да е така
Днес ми е мъчно, защото.....
...защото след няколко часа ще станат 1 г. и 5 м. без моя малък племенник Ицко
...не съм чела отдавна любимите му приказки
...не влизам в оня сайт с многото игри
...отбягвам всички пътища около МБАЛ "Царица Йоанна"
....усещам, че нося такава сила на болка в себе си, че е повече от здравата ми енергия
Мъчно ми е, защото съм ТУК, а детето го няма.
Всеки ден си пожелавам тъгите (и страданията) на ангелчетата ни да са останали при нас и толкова.
...защото след няколко часа ще станат 1 г. и 5 м. без моя малък племенник Ицко
...не съм чела отдавна любимите му приказки
...не влизам в оня сайт с многото игри
...отбягвам всички пътища около МБАЛ "Царица Йоанна"
....усещам, че нося такава сила на болка в себе си, че е повече от здравата ми енергия
Мъчно ми е, защото съм ТУК, а детето го няма.
Всеки ден си пожелавам тъгите (и страданията) на ангелчетата ни да са останали при нас и толкова.
Много ми е мъчно и тежко, вече 4 месец. Загубих момченце, което се роди с увита пъпна връв без сърдечна и дихателна дейност, бори се за живота си 2 дни и почина. Дори не ми го показаха, т.к.бяха заети с оказване на помощ. Прехвърлиха го в друга болница, където имаха нужната апаратура /АГ -Варна/, а аз раждах в Окръжна болница. За мен е лекарска грешка,тоновете на детето не могат да се изгубят в последния момент, просто не ме следяха достатъчно добре. Заключението от аутопсията беше: тежка асфикция по време на раждане/задушаване/. Просто не си свършиха работота. Мъката ми е огромна, очите ми постоянно се пълнят със сълзи, на гърлото си имам буца, сърцето ми е празно. Мъчно ми е като видя майка с количка, мъчно ми е като видя бременна жена, мъчно ми е, че имаме всичко необходимо за нашето бебе, а него го няма.
Знам, че трябва да продължа напред, но ми е много трудно. По-голяма мъка не мога да си представя, ужасно е.
Знам, че трябва да продължа напред, но ми е много трудно. По-голяма мъка не мога да си представя, ужасно е.
Веси няма за какво ! Защо не се регистрираш и да пишеш при нас ?Ние сме едно голямо семейство преживяло и преживяващо голяма болка и тъга ,но сме заедно и се подкрепяме в добро и лошо ,споделяме радост и тъга и се крепим една друга!! Вярвам че сред нас би намерила добри приятели и топлина 
няма за какво ! Защо не се регистрираш и да пишеш при нас ?Ние сме едно голямо семейство преживяло и преживяващо голяма болка и тъга ,но сме заедно и се подкрепяме в добро и лошо ,споделяме радост и тъга и се крепим една друга!! Вярвам че сред нас би намерила добри приятели и топлина
Vesi13 съжелявам за мъката и болката ти мила прегръщам те силно знам че е тежко и знам колко те боли.
Послушай Margaret и се регистрирай пиши тук аз загубих бебчето си преди точно три месеца от скоро пиша тук в този форум момичетата са много мили и наистина ми помагат с подкрепа и разбиране винаги когато ми се плаче и ми е мъчно знам че тук ще намеря разбиране защото всички тук имаме една и съща жестока съдба и всяка от нас разбира най добре колко много боли.
Послушай Margaret и се регистрирай пиши тук аз загубих бебчето си преди точно три месеца от скоро пиша тук в този форум момичетата са много мили и наистина ми помагат с подкрепа и разбиране винаги когато ми се плаче и ми е мъчно знам че тук ще намеря разбиране защото всички тук имаме една и съща жестока съдба и всяка от нас разбира най добре колко много боли.
vesi13, за жалост почти всички, които пишем тук сме преживели най-страшното от страшните неща, изпитваме мъка и болка и страданието сакаш няма край. Историите ни понякога си приличат, понякога са доста различни, но винаги, задължително са изпълнени с много, много страдание. Някак се опитваме да си помагаме, за да става по-поносим животът след загубата. Ако искаш, направи си регистрация в сайта, пиши в темите тук. Дано по-бързо се научиш как се живее с болката и намериш сили да продължиш напред.
Здравейте отново, момичета. Разбрах, че на всяка от нас и е мъчно за преживяната загуба. Искам да ви попитам:Колко месеца ви казаха докторите, да изчакате преди да започнете бебеправене.Имайки впредвид, че не съм преживяла аборт и съм имала нормално раждане с фатален край. Мисля си, че чак като забременея отново, ще се почуствам по-добре.Макар, че ме е страх от всичко което ми предстои. Моята гинеколожка каза 6 месеца.Остават ми още два, но нямам търпение да минат. При вас как е?
Моята гинеколожка каза 6 месеца.Остават ми още два, но нямам търпение да минат. При вас как е?