vesi13, съжалявам за това, което се е случило и за съжаление няма да е лесно да извървиш пътя до новото начало, но пък със сигурност то те очаква и ще е по-сладко и обично от всичко. 
- Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.
Днес ми е мъчно, защото.....
МИЛА ВЕСИ
Незнам как да ти отговоря на въпроса колко време е нужно, аз си го задавам всеки ден.Може би са достатъчни шест месеца за да се възстановим физически НО колко е нужно за да се възстановим психически НЕЗНАМ
При мен нещата са по различини омъжих се за любовта на моя живот 2004г. година след това решихме че искаме бебе забременях веднага но засъжеление всичко завърши в третия месец със спонтанен аборт така наречения миссед
бях съкрушенна незнаех къде да се дяна от мъка но всички доктори повтаряха че просто се случва че нямаме вина за нищо и просто е станало затова след шест месеца се почувствах готова да опитам пак защото бях убедена че неможе да се повтори ДА АМА НЕ целия този кошмар се повтори и този път болката ми беше ужасна невярвах че това се случва неможеше да е истина........................................
Направихме си всички нужни изследвания генетични и т.н но пречина нямаше трябваше ми верем за да се реша да опитам пак изпитвах ужасен страх само като си помисля
Миналата година забременях дори знам кога на 15 август/на празника на Богородица/ вярвах че има причина че бебето е станало точно тогава.
През първите 3-4 месеца незнаех къде се намирам всеки ден го изживявах със страх исках да минат тези първи фатални за мен месеци и минаха сле 5ия месец аз мога да кажа че бях най - щастливата бременна жена радвах се на растящото коремче и на всяко ритниче на моята малка красавица и бях повече от СИГУРНА че ще си имам живо и здраво момиченце НО съдбата този път беше прекълено жестока с мен в края на седмия месец се оказа че бебето ми има сериозни малоформации Спина Бифида и Хидроцефалия което налага прекъсване на бременноста по мед.предписания родих я нормално но не пожелах да я видя Немога да ти опиша как се чувствах няма такава дума която да ти опише болката която изпитвах тогава и която изпитвам и сега.Това е един КОШМАР от който немога да се събудя.
Незнам как ще се реша да опитам пак незнам и кога , незнам и ако забременея отново как ще искарам тези девет месеца без да се страхувам НЕЗНАМ
НО все пак ВЕСИ нали знаеш това което не ни убива ни прави по силини трябва да сме силни мила и да вярваме
Извинете ме за дългия пост.
Незнам как да ти отговоря на въпроса колко време е нужно, аз си го задавам всеки ден.Може би са достатъчни шест месеца за да се възстановим физически НО колко е нужно за да се възстановим психически НЕЗНАМ
При мен нещата са по различини омъжих се за любовта на моя живот 2004г. година след това решихме че искаме бебе забременях веднага но засъжеление всичко завърши в третия месец със спонтанен аборт така наречения миссед
бях съкрушенна незнаех къде да се дяна от мъка но всички доктори повтаряха че просто се случва че нямаме вина за нищо и просто е станало затова след шест месеца се почувствах готова да опитам пак защото бях убедена че неможе да се повтори ДА АМА НЕ целия този кошмар се повтори и този път болката ми беше ужасна невярвах че това се случва неможеше да е истина........................................Направихме си всички нужни изследвания генетични и т.н но пречина нямаше трябваше ми верем за да се реша да опитам пак изпитвах ужасен страх само като си помисля
Миналата година забременях дори знам кога на 15 август/на празника на Богородица/ вярвах че има причина че бебето е станало точно тогава.
През първите 3-4 месеца незнаех къде се намирам всеки ден го изживявах със страх исках да минат тези първи фатални за мен месеци и минаха сле 5ия месец аз мога да кажа че бях най - щастливата бременна жена радвах се на растящото коремче и на всяко ритниче на моята малка красавица и бях повече от СИГУРНА че ще си имам живо и здраво момиченце НО съдбата този път беше прекълено жестока с мен в края на седмия месец се оказа че бебето ми има сериозни малоформации Спина Бифида и Хидроцефалия което налага прекъсване на бременноста по мед.предписания родих я нормално но не пожелах да я видя Немога да ти опиша как се чувствах няма такава дума която да ти опише болката която изпитвах тогава и която изпитвам и сега.Това е един КОШМАР от който немога да се събудя.
Незнам как ще се реша да опитам пак незнам и кога , незнам и ако забременея отново как ще искарам тези девет месеца без да се страхувам НЕЗНАМ
НО все пак ВЕСИ нали знаеш това което не ни убива ни прави по силини трябва да сме силни мила и да вярваме
Извинете ме за дългия пост.
Веси, съжалявам и разбирам...друго каквото и да кажа...
Питаш след колко време... Щом не си срязана,според мен зависи до колко си възстановена. Те винаги се ограничават с разни срокове. Ти си родила нормално,само дето си останала самичка... Но си помисли,колко много т.нар. "породени" деца има-майката забременяла и 2-3 месеца след раждането на първото. Не виждам причина да не можете да действате и сега,стига всичко да ти е добре,което ще ти каже доктора. Имам позната,на която се наложи по мед показания да махне бебето в 20 седмица. Веднага след това и бяха казали-пазене най-малко 6 месеца. Обаче на 3я месец доктора и казал,че всичко и е наред и могат да опитат пак. Сега си има чуден син. Можеш пак да идеш на преглед. Може и при друг. Попитай според него готова ли си,физически. Ако и психически си готова-действайте, а ние всички ще ти стискаме палци. Пиши при нас когато ти се плаче и нямаш с кого да споделиш. Тук има много разбиране... Всички минаваме през същото. Знаем колко е трудно и колко безсмислен е живота на моменти... Но някак се подкрепяме и продължаваме напред... Стискам палци скоро да имаш нова надежда и много шастие!!!
Питаш след колко време... Щом не си срязана,според мен зависи до колко си възстановена. Те винаги се ограничават с разни срокове. Ти си родила нормално,само дето си останала самичка... Но си помисли,колко много т.нар. "породени" деца има-майката забременяла и 2-3 месеца след раждането на първото. Не виждам причина да не можете да действате и сега,стига всичко да ти е добре,което ще ти каже доктора. Имам позната,на която се наложи по мед показания да махне бебето в 20 седмица. Веднага след това и бяха казали-пазене най-малко 6 месеца. Обаче на 3я месец доктора и казал,че всичко и е наред и могат да опитат пак. Сега си има чуден син. Можеш пак да идеш на преглед. Може и при друг. Попитай според него готова ли си,физически. Ако и психически си готова-действайте, а ние всички ще ти стискаме палци. Пиши при нас когато ти се плаче и нямаш с кого да споделиш. Тук има много разбиране... Всички минаваме през същото. Знаем колко е трудно и колко безсмислен е живота на моменти... Но някак се подкрепяме и продължаваме напред... Стискам палци скоро да имаш нова надежда и много шастие!!!
Месец след раждането, отидох на преглед, който е задължителен. Устнови се, че имам раничка на шийката която не беше голяма, но по препоръка на докторката ми я изгори преди месец. Резултатите от цитонамазката ми беше ПАВ ІІ./ нормално, щом имах раничка/. Началото на Юли отново съм на преглед за да се види, как е шиййката. Аз се чувствам добре, и се надявам да съм напълно здрава. Цикъла ми се нормализира, - като по часовник е./да чукна на дърво/ Стискайте палци!!! Благодаря ВИ! 
Весела13, съжалявам за загубата ти.
Ние чакахме 6 месеца /аз родих началото на 8-мия месец/. бебето стана на 3-тия месец след като бяхме почнали опитите. И аз физически се чувствах готова и цикъла ми беше като часовник... ама психически е важно кога си готова! Пожелавам ти скоро да си бременна и този път да гушкаш здраво бебче!
Ние чакахме 6 месеца /аз родих началото на 8-мия месец/. бебето стана на 3-тия месец след като бяхме почнали опитите. И аз физически се чувствах готова и цикъла ми беше като часовник... ама психически е важно кога си готова! Пожелавам ти скоро да си бременна и този път да гушкаш здраво бебче!
аз днес си намерих снимките на бебетата от видеозона(бях ги заровила и забравила)... та се съсипах отново 
Здравейте отново. Някоя от вас сигурно е загубила бебенцето си поради лекарска грешка. Питам Ви направихте ли нещо срещу лекаря който не си е свършил работата. Аз лично пуснах Жалба до Здр. касал.След направена проверка по случая, установиха че има някакво си нарушение/цитират ми чл. и алинеи от някъкав правилник/ и, че болничното заведението е санкционирано. Но Здр. каса проверяват административните нарушения. Между другото Жалбата ми е пренасочена към Комисията по Етика към БЛС. Чакам отговор от там. Знам, че няма смисъл от всичко това, никой няма да ми върне детето, но не бива да оставям нещата така. Поне, ще притеснят малко или много лекаря, който не си свърши работата. От дела няма смисъл, защото не съм чула да има осъден лекар.
