Здравейте!До днес бях щастлива, до днес имах мечти,до днес можех да се усмихвам...Днес вече съм в тъмен тунел без светлина от другата страна.Мъртъв плод....19г.с.Как да го преживея...Мъчно ли?Не, не ми е мъчно,просто не ми се живее...Искам да е сън,искам утре да се събудя отново от помръдване на бебок в корема ми,искам утре да съм на поредната консултация, а не в болницата,където ще прекъснат бременността ми.Искам да имам надежди,искам да вярвам,че ще дойде ден, когато просто мъничко ще ми е мъчно,но ще гледам напред и ще имам сили да продължа.Но защо ли не мога!
- Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.
Днес ми е мъчно, защото.....
Мела prickle 
знам че думите са излишни и че каквото и да ти кажа ще е безсмислено знам какво чувстваш , знам и колко боли засъжеление тук всички момичета сме минали и продължаваме да сме в този АД
Можем само да ти подадем ръка , да ти предложим рамо на което да поплачеш и да те разберем защото нием знаем.................
колко жестока е болката която разкъсва сърцето ти няма лек за нея мила все така ще боли за твоето ангелче
знам че думите са излишни и че каквото и да ти кажа ще е безсмислено знам какво чувстваш , знам и колко боли засъжеление тук всички момичета сме минали и продължаваме да сме в този АДМожем само да ти подадем ръка , да ти предложим рамо на което да поплачеш и да те разберем защото нием знаем.................
колко жестока е болката която разкъсва сърцето ти няма лек за нея мила все така ще боли за твоето ангелче
Съжалявам,мила...
Стискам палци сега поне аборта да мине по-леко физически...за психически ще ти трябва много повече време... Може би трябва да си направиш изследвания- имунологични и генетични,много голяма вероятност е да имаш проблеми, довели до намаляване или прекъсване кръвотока към бебенцето. Когато имаш нужда-пиши ни. Ние сме тук...
Стискам палци сега поне аборта да мине по-леко физически...за психически ще ти трябва много повече време... Може би трябва да си направиш изследвания- имунологични и генетични,много голяма вероятност е да имаш проблеми, довели до намаляване или прекъсване кръвотока към бебенцето. Когато имаш нужда-пиши ни. Ние сме тук...
Днес разбрах, че на един колега бебчето му е на 4мес. и се е родило /да е живо и здраво, детенцето/ на 23 януари, на същата дата, на която моето детенце престана да мърда и да живее в мен. Когато ми го каза, аз не се сдържах и няколко сълзи се отрониха от очите ми, сърцето ми се сви от мъка ...... Сега и аз щях да имам детенце на 4 месеца.............. 
Когато ми го каза, аз не се сдържах и няколко сълзи се отрониха от очите ми, сърцето ми се сви от мъка ...... Сега и аз щях да имам детенце на 4 месеца.............. 
Не, никакви шансове не ми дават за дете от RH+мъж......
И на моята майка така са казали като е загубила близнаците в 7-ми месец, но ето ни на и мен и сестра ми. Ще се получи, ще видиш
Мъчно ми, че ходя на работа. Работя в центъра на Варна във фото където постояно влизат майки с бебета, желаят да ги снимам, купуват си бебешки албуми и рамки. А Аз какво правя?? Вместо да си гледам 4 месечното бебе, пак съм на работа. Редовни клиетни ме питат "къде се беше изгубила", а аз само леко се усмихвам и толкова. Много ми е трудно.
Весела, виж сега... Вместо да преглъщаш, другия път като те питат къде си се загубила, просто им кажи с една-две думи. Нямаш представа как бързо ще се разчуе и ще спрат да ти задават тъпи въпроси...
И не се тормози за бебоците. Това ти е дори отлична терапия, щом имаш възможност да си в подобно обкръжение. Трудно е да избягаш от сравненията със своето изгубено бебе, знам го това. Аз имам две близки мацки от тези, с които бременеехме заедно миналия път. Едната е в София, а другата е тук, във Виена. Когато виждам как техните момиченца порастват пред очите ми, винаги се сещам за моето ангелче, но това отдавна не ми носи само тъга. Винаги ми е адски приятно да ги видя. Животът е по-силен от смъртта, помни това и се амбицирай да продължиш напред. Срещата с изгубените ни деца е неизбежна. С тях ще бъдем във вечността! Но любовта, която носиш в сърцето си като майка, просто трябва да можеш да я дадеш тук, на тази земя! Нелепо е да се мисли, че друго дете ще замени вече загубеното. Но те уверявам, че и него ще обичаш, ще видиш! Пожелавам ти по-скорошно справяне с психическата травма! И съжалавяма, ужасно съжалявам, че и ти преживяваш цялата тази болка!
И не се тормози за бебоците. Това ти е дори отлична терапия, щом имаш възможност да си в подобно обкръжение. Трудно е да избягаш от сравненията със своето изгубено бебе, знам го това. Аз имам две близки мацки от тези, с които бременеехме заедно миналия път. Едната е в София, а другата е тук, във Виена. Когато виждам как техните момиченца порастват пред очите ми, винаги се сещам за моето ангелче, но това отдавна не ми носи само тъга. Винаги ми е адски приятно да ги видя. Животът е по-силен от смъртта, помни това и се амбицирай да продължиш напред. Срещата с изгубените ни деца е неизбежна. С тях ще бъдем във вечността! Но любовта, която носиш в сърцето си като майка, просто трябва да можеш да я дадеш тук, на тази земя! Нелепо е да се мисли, че друго дете ще замени вече загубеното. Но те уверявам, че и него ще обичаш, ще видиш! Пожелавам ти по-скорошно справяне с психическата травма! И съжалавяма, ужасно съжалявам, че и ти преживяваш цялата тази болка!
Снощи сънувах, че правя някакъв странен тест за бременност, вместо две чертички се показваха две пъпчици и по тяхната големина се съдеше дали има бременност (луда работа...), но дори и на сън не се зарадвах за бременността си, дори и на сън ме беше много страх, какво ще последва ......
Като всяка жена и аз исках да изпитам чувството на бременността, на първите ехографски снимки, на първото ритане с краче и т.н. .. И стигнах до някъде, усетих някои от тези трепети и сега ми се свива сърцето като си помисля, че ще ги изживея пак някой път, че ще изживея и онова което се случи след това...... Ми не искам, все още страха е силен, не по-силен от желанието за дете, но достатъчно силен. Искам да съм майка, не държа непременно да съм бременна! Страх ме е.
Миналата година по това време сме си направили бебето и сега кошмарите изплуват с всичка сила, страх ме е да не се повтори същото ...
Като всяка жена и аз исках да изпитам чувството на бременността, на първите ехографски снимки, на първото ритане с краче и т.н. .. И стигнах до някъде, усетих някои от тези трепети и сега ми се свива сърцето като си помисля, че ще ги изживея пак някой път, че ще изживея и онова което се случи след това...... Ми не искам, все още страха е силен, не по-силен от желанието за дете, но достатъчно силен. Искам да съм майка, не държа непременно да съм бременна! Страх ме е.
Миналата година по това време сме си направили бебето и сега кошмарите изплуват с всичка сила, страх ме е да не се повтори същото ...