Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.

Днес ми е мъчно, защото.....

33 139
602
1

# 270 7 юни 2007, 14:19 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 21 823

Верити, някъде четох, че човек с мислите си може да привлича или отблъсква хубавите или лоши неща около себе си. Затова, когато забременях със сина ми се настроих положително към света и се стараех да не се предавам на притеснението, макар че и втората ми бременност започна проблемно / боледувах от варицела през първите седмици след зачеването /. Сега вярвам на силата на мислите и на вътрешната способност на човек да привлече щастието към себе си. Може да ви звучи малко отнесено, но човешката душевна сила е безпределна и възможностите на духа и мисълта непознати и неизследвани.
Пожелавам ти само щастливи мигове Heart Eyes

# 271 7 юни 2007, 14:58 ч.

София
Мнения: 1 098

Incandescent, много съм съгласна с написаното от теб. Аз многократно го доказвам на себе си. Вътрешната нагласа и положителното мислене имат вълшебна сила.

# 272 7 юни 2007, 15:24 ч.

Мнения: 4 368

Цитат на: rita_zita в чт, 07 юни 2007, 14:58

Съгласна съм момичета, ама как да го постигна Sad

Още от време оно, усещах че ще имам проблем когато реша да забременявам Sad

Случи се

Забременях, радост голяма, редовни прегледи, всичко ОК и изведнъж висока температура, отпадналост, съмнения за хепатит, лежане в инфекциозна за хепатит, загуба на всякаква надежда, диагноза - липса на хепатит Sad

И да си призная, дори и като забременях, усещах че нещо няма да е наред.

Кажете, как да избия тези черни мисли от мозъка си, защто все се сбъдват Sad

# 273 7 юни 2007, 15:30 ч.

София
Мнения: 1 098

Верити, за каузата ще трябва да се учим как да преодоляваме моментите, и как да вярваме все по-силно. Няма как всичко да ни е розово и да става така както го искаме ( това ни е повече от ясно). Но сами за себе си трябва да го проумеем. Ще дойде момента, в който сама ще го осъзнаеш, или ако вече си го направила, ще успееш по някакъв начин да го приложиш. Не е лесно, но знаем че няма как да е. За това можем да си го направим поне малко по- приятно, или малко по- спокойно. Може би повече мисли в тази насока, за да се убеждаваме сами. В крайна сметка каквото и да става, е по добре да го посрещаме с позитивизъм, отколкото с негативизъм. Трябва ни спокойствие колкото се може повече и то на душичката. Да продължаваме с крачки напред и да не се връщаме, защото всяко обръщане назад, ни връща още повече в дупката. Не е лесно, и не боли по-малко, но мисля че резултата ще е положителен. Hug

# 274 7 юни 2007, 15:30 ч.

Мнения: 7 348

Верити, мислила ли си да потърсиш контакт с психолог?
При нас има едно мамче, чиято професия е такава. Защо не "поговориш" с нея?
Сега ще й издиря профила и ще ти го пусна. Тя може да те насочи към подходяща литература и занимания, които да те внедрят в оптимистичния отбор.
Hug

# 275 7 юни 2007, 15:34 ч.

Мнения: 1 942

Ами просто си затвори очите и си представяй как си девети месец бремена, как се хвалиш, че си имала много лека и приятна бременност, как се чувстваш щастлива и спокойна и така. после си представяй как бебето се е родило как му се радваш, как се чувстваш и то колко е здравичко. Така представяйки си го често се "програмираш" вътрешно и именно това ще изпиташ, а има много книги как именно така представяйки си можеш да направиш исканото да се случи в живота ти. /Метода Силва, А.Свияш и др./ Не се оставяй да се материализират страховете ти. Сега се страхуваш за бременоста си, после за бебето, за детето и цял живот ли ще трепериш? Представяй си всеки свободен момент и ще привлечеш каквото пожелаеш в живота си.

# 276 8 юни 2007, 08:14 ч.

Здравейте,мили момичета!Днес ми е мъчно, защото се събудих и инстиктивно погалих корема си....а там вече няма нищо..Вчера се върнах от болницата където преживях най-големия си кошмар-предизвикаха ми раждане на мъртвото ми бебче в 19г.с.Болките бяха нетърпими,но нищо не може да се сравни с болката в сърцето ми.Не знам ще имам ли смелост да си помисля за друга бременност.Може би времето лекува,но определно незаличим белег остава.А безкрайните въпроси и чувството за вина?Как ли се преодолява това?

# 277 8 юни 2007, 08:47 ч.

Мнения: 74

Първо голяма прегръдка от мен prickle Hug

Цитат на: prickle в пт, 08 юни 2007, 08:14

Не знам ще имам ли смелост да си помисля за друга бременност.Може би времето лекува,но определно незаличим белег остава.А безкрайните въпроси и чувството за вина?Как ли се преодолява това?

Миличка сама си си отговорила на въпроса! Времето наистина притъпява болката, а на въпросите ще започнеш да си отговаряш, защото ще си и по-мъдра!!! Белегът... ами те белезите са за това, да ни напомнят за нещо!? Просто с времето се научи да гледаш на него по друг начин!
Разбира се, че ще си помислиш за друга бременност... и на това ще му дойде времето!
Моят съвет е да ревеш на воля и да не си таиш мъката вътре в теб, не щади и близките си! Аз направих тази грешка и сега съжалявам.
Горе главата момиче... имаш нашата подкрепа Peace

Момичетата тук са страхотни, не се дават и са истински бойци, както аз обичам да ги наричам... без тях щях да затъна!!!

# 278 8 юни 2007, 15:22 ч.

Мнения: 515

Цитат на: prickle в пт, 08 юни 2007, 08:14

Миличка

думите ти сякъш излизат от моето сърце сякъш никога няма да се събудим от този кошмар , как ми се иска наистина да е било кошмар а не истина но уви не е така.Кураж мила плачи ако ти се плаче,крещи ако ти се крещи никога няма да го преживеем напълно НО трябва да сме силни и да продължим напред и да вярваме че за всичката тази болка която сега чувстваме ще бъдем възнаградени с най здравите бебета на света.
И мен ме е страх само когато си помисля че ще забременея отново незнам как ще имам сила но трябва някак / още незнам как/ да продължим и да вярваме че с времето може би...................

# 279 9 юни 2007, 05:13 ч.

Мнения: 3 591

Toва време идва /дори по-бързо отколкото предполагаме/. Аз за себе си бях решила, че няма да забременявам, преди да съм готова за това, независимо от резултата. Т.е. да съм готова каквото и да се случи да го приема... Е, оказваше се че не съм готова за това всеки път когато бременността беше неуспешна. Ама то кой ли е готов за толкова болка... И все пак идваше време когато желанието за дете даваше силите, от които имах нужда за да опитам отново.
Аз искам още едно дете/не че в момента се справям Crazy

и с три/. Но нито аз, нито мъжа ми сме готови да минем отново през още една бременност. Ама кой знае - като станем на по 40 може и да си осиновим едно момиченце /дори и най-смелите ми мечти немогат да ме направят майка на 4 момичета Crazy

/ ...но за бременност в момента въобще не ми се мисли...

# 280 9 юни 2007, 22:21 ч.

Мнения: 1 512

За мен започна тъжният юни... След две седмици, на 22-ри, трябваше да прегърна сина си... онзи ден палих свещичка за него в Бачковския манастир...
prickle, една огромна прегръдка от мен Hug

Това, което постоянно си повтарям и втълпявам е, че трябва да съм силна, да сдържам сълзите си, защото дъщеря ми и мъжът ми имат нужда от усмихната и здрава майка и жена... Болката няма да утихне никога, просто ще свикнем да живеем с нея. Всичко друго се преживява, но когато си отиде детенцето ти, си отива и част от теб... Винаги в очите ще има и мъничко тъга...

# 281 11 юни 2007, 08:08 ч.

Мнения: 377

Днес ми е мъчно, защото след три дни трябваше да ми бъде термина и да гушкам моето малко бебенце, но уви. Също така ми е мъчно, защото познатите ми с които имахме долу горе едни и същи термини вече имат бебенца, а аз......................... Cry

Започнах ме с опитите за бебе и поне имам малко надежда. Дано да стане. Praynig

# 282 12 юни 2007, 14:47 ч.

Мнения: 1 669

И на мен ми е мъчно... Cry

Мъчно ми е за първата неуспешна бременност - ако се беше родило - трябваше да е на три години и пет месеца...
Мъчно ми е за втората неуспешна бременност - ако се беше родило - трябваше да е на две години и два месеца...
Мъчно ми е за третата неуспешна бременност - ако се беше родило - трябваше да е на осем месеца...
Мъчно ми е за четвъртата неуспешна бременност - терминът беше през септември...
Мъчно ми е, че по неизвестни причини ми смениха социалния работник и аз отново съм обляна в сълзи и силица не ми остана вече...