Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.

Днес ми е мъчно, защото.....

33 148
602
1

Отговори

# 330 20 юни 2007, 20:23 ч.

Мнения: 656

Алина,много съжалявам, мила,прегръщам те силно. Hug

Днес цял ден ми е ужасно криво .Вместо да си гледам бебе вкъщи,аз се занимавам с глупости.А тия дни в хор ме питат на колко стана бебето.На което аз отговарям,че нямам бебе.И следва въпроса-ама ти нали скоро роди-и пак отговори.След което всичките ми опити да изключа съзнанието си поне за малко се провалят и започвам да плача.Толкова усилия влагам в това да се държа нормално поне през деня,че понякога имам чувството ,че ще се пръсна.А наоколо бебчета колкото искаш.Само гледам по количките и така.Оплаках се.

# 331 20 юни 2007, 20:26 ч.

Мнения: 345

Така е мила... Hug

И това ще премине. Ще дойде време, когато да не ти се пълнят очите със сълзи щом видиш майка с бебе, а да се ентусиазираш за "направата" на ново бебче Mr. Green

# 332 20 юни 2007, 20:30 ч.

Мнения: 656

Ясна,

надявам се наистина да дойде това време,времето лекувало,знам ли,аз се измъчвам все повече.

# 333 20 юни 2007, 20:40 ч.

Мнения: 345

И аз бях така, но когато започнах работа, мислите ми се насочиха на друго място и като чели нямах толкова време да се измъчвам......... Peace

# 334 20 юни 2007, 21:07 ч.

Мнения: 656

И аз ходя на работа,но я намразих ужасно,замислям се вече да я сменя,да се отърся от старите неща,да опитам да подредя живота си по нов начин.

# 335 20 юни 2007, 21:14 ч.

Мнения: 377

Цитат на: мерри в ср, 20 юни 2007, 21:07

Точно така миличка, аз те подкрепям напълно Peace

Алина,много съжалявам, мила,прегръщам те Hug

# 336 20 юни 2007, 22:13 ч.

Мнения: 515

Алина

мерри мила ,разбирам за какво говориш, толкова е трудно да се държиш нормално когато ти се плаче постоянно.
Понякога всичко което правя ми се струва толкова глупаво и безсмислено.Неща които преди са ме радвали сега нямат смисъл.
Незнам дали с времето се научаваме да живеем с тази ужасна болка но явно още много има да уча. Sad

# 337 20 юни 2007, 22:53 ч.

Мнения: 81

Чувствам се ужасно, май пак изпадам в депресия. Понякога се държа, но има моменти в които започвам да плача и нищо неможе да ме спре. На 25 юни моето момченце щеше да е на 5 месеца.
Много ми е трудно и тежко, както и на всички вас момичета. Cry

Другият месец съм на контролен преглед и дано всичко е наред за да започваме с опитите. Знам какъв страх ще ме обхване, но желанието да имам бебе е по-силно от страха. Praynig

# 338 21 юни 2007, 00:19 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Алина в ср, 20 юни 2007, 14:06

Мъчно ми е, /не само днес/, защото
има толкова много момичета ,които носят огромна болка в сърцето си...
защото моето малко момченце щеше скоро да стане на три години...Как си минава времето...
защото дъщеря ми изтегли кофти билет от "генетичната лотария" и страда от изключително рядко нелечимо заболяване...
Мъчно ми е, че любовта ни не стига, за да помогнем на детенцето ни...
Мъчно ми е, че ме е страх вече да забременея, незнам каква ще е поредната изненада на съдбата...

мила Алина, няма как да те успокоя
мъката от загубата е жестока, но няма нищо по-жестоко да страда детето ти
надявам се диагнозата на малката да не е вярна
моля те - пиши ми поне на ЛС! човек има нужда да сподели.. не облекчава болката, но винаги е добре да можеш да споделиш...и да усетиш че не си сам
видях че ходите на физиотерапия...не се предавай - много е тежко и жестоко да гледаш детето докато я правят, да гледаш всички останали около себе си и техните страдания също... аз нямах и предсатва колко съм се депресирала докато ходех с Дани в клиниката по ДЦП...
пиши и споделяй, защото човек сам трудно би и здържал! поне на ЛС ми пиши!

# 339 21 юни 2007, 13:18 ч.

Бургас
Мнения: 959

Момичета, благодаря ви много за съчувствието Hug

Малката ми бонбонка е с потвърдена диагноза за хромозомна болест. И като за всяка генетическа болест, прогнозите варират в много широки граници и никой не може да каже отсега точно как ще се развива детето.
Но че ще има умствено и физическо изостване - от това не може да се избяга...Само може да подпомогнем да развие пълния си потенциал.
Засега физиотерапевтите смятат, че ще си проходи и т.н. Невролозите също много я харесват, както и генетичката, но не може изобщо да се говори, че ще е всичко нормално, съвсем не.
Поне пишат и казват, че би трябвало да бъде лъчезарно и усмихнато дете, каквото е и сега, и да не разбира и да страда от положението си.

мерри - и аз те подкрепям за смяната на работа Peace

Смятам, че това помага, но мъката си е мъка...Трябва просто да се живее с нея...

# 340 21 юни 2007, 13:57 ч.

Мнения: 7 348

Алина, важното е, че е обградена с много обич. По-добре да са ви казали най-страшните възможни неща и да останете приятно изненадани от развитието на детето в крайна сметка.
Във форума д-р Чавдаров има регистрация. Ако не ползвате неговите услуги ще се поразровя да намеря координати. Hug

# 341 21 юни 2007, 20:51 ч.

Мнения: 89

Алина,съжалявам за това което ви се слу4ва!Надявам се Мимка да се развива по-добре от всякакви о4аквания и да баде едно щастливо детенце!
Прегращам те ! Hug

# 342 22 юни 2007, 01:44 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Алина имаме майки на деца като твоето...ако имаш желание пиши ни в родфорума за деца с проблеми - имаме си седмична тема и ...винаги е хубаво да обмениш както добри така и хубави новини с някой с твоите проблеми...