Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.

Днес ми е мъчно, защото.....

33 146
602
1

# 315 19 юни 2007, 16:43 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Дими, има и още нещо - тъгата понякога е полезна - тя ни носи колкото и да е странно успокоението което иначе не би дошло - след като си изтъгуваме загубата, след като я приемем и я пуснем първо в сърцето си, а после вън от него - тогава идва примирението и може би някоя и др истина за живота - недостъпни за другито около нас...
позволи на тъгата да си иде обаче - нужно е заради всички ви и най-вече заради малкия ти син - чрез тъгата ги "връзваме" към нас и не им даваме покоя, който те жадуват...
чистата и искрена обич не е свързана с нашето простичко хорско желание да "притежаваме" някого... малцина я разбират в чистия й вид - на теб ти е отредено да я познаеш. вярвом, че си го разбарла и че твоята обич към малкия няма да тии позволи да страдаш по него...вярвам, че твоята обич ще тлее в сърцето ти с познанието, че малкия инаги ще е част от живота ти и около теб дори когато не го виждаш, дори когато го "няма" тук.... дори така е по-близо до сърцето ти и душата ти!
бъди смела и не се давай на черната е погубваща тъга... тъгувай, но с пълното съзнание, че това е моментно... защото ти живееш и заради малкия, и ако жевееш в постоянна тъга - все едно той живее така... а ти не би желала това, нали? затова потъгувай... а после си представи как той, чрез твоето сърце и душа чувства нещата... и си позволи да се разваш за двама на живота - за да го усети и той!
целувки!

# 316 19 юни 2007, 16:50 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 770

Уф, че объркано си го казала Mr. Green

Прекрасно те разбирам какво искаш да кажеш. Много съм съгласна с теб, но понякога наистина ми е трудно да се справя с тази тежест. Няма такова нещо, че времето лекува Naughty

Никой от хората, които са около мен, не би се досетил колко страдам. Аз по принцип съм ужасно ведър човек, казват, че рядко ме виждат да не съм усмихната. И вече взех да си мисля дали тези усмивки не са ми станали маска?! Само най- близките ми (може би само мъжът ми) знаят какво става ежедневно в душата ми...
Временно?! Ама колко временно ще продължи да ме боли?! Скоро ще станат 4 години...
А че се радвам на живота то е ясно- имам си прекрасна дъщеря! Живея заради нея! Сигурна съм, че батко й знае какво прекрасно дете е тя и че много ни се радва. Това ме утешава. Донякъде...

# 317 19 юни 2007, 17:16 ч.

Мнения: 15

Здравейте, момичета и от мен!
До сега не исках да влизам в тази тема, но... не зная какво ми стана днес и ... ето ме тук при вас.
Много тежко ми стана и сега сълзите ми напират от дъното на душата и ми пречат да виждам това, което пиша. До сега само влизах в темите на родени 2006, с тези, с които изкарах бременността си и те ми вдъхват кураж и надежда с техните брътвежи за отглеждането на децата си. След като родих мъртвата си дъщеря на 05.07.2006 г. още септември месец бях на работа (учителка съм, и ако знаете колко тежко ми беше да преглъщам болката всеки ден и да възпитавам и уча другите деца) и до този момент се натоварвам като за последно. Не можах да прочета всички мнения, които са в темата, но може би ще успея някой друг ден. А сега днес ми е мъчно, защото...
1. опитваме да забременея, а тази сутрин ми дойде мензиса
2. мъчно ми е за моето ангелче, защото тя щеше след броени дни да стане на 1 годинка
3. има и други като мен, които обаче не могат, а и не искат да забравят, че нашите ангелчета, ако ги няма тук, сега и до нас, те са просто в сърцата ни и ни пазят и всеки път, когато си спомним ни дават кураж за следващото бебе, което ще държим в прегръдките си и ще галим по главичките...
еми това е от мен

# 318 19 юни 2007, 17:20 ч.

Linz
Мнения: 11 630

delux69, горещо ти желая скоро да гушкаш бебето, което чакаш Heart Eyes

Искам да можех да изпратя много сила и кураж на всички ви Hug

# 319 19 юни 2007, 17:29 ч.

Мнения: 15

Благодаря ти Рени от сърце, но мисля, че трябва да се справяме с всичко и че жените сме най-силните същества на този свят, въпреки болката и мъката, която се таи в душите ни.

# 320 19 юни 2007, 18:57 ч.

Мнения: 7 348

Цитат на: Тарталета в вт, 19 юни 2007, 16:50

Няма такова нещо, че времето лекува Naughty

От известно време си мисля за едни много близки хора - възрастна двойка. Загубиха сина си преди почти 30 години. Беше на 19 г. Помня го бегло. Тоест помня една усмивка от него. Майка му и баща му са към 80-те. Честитим им личните празници и пожелаваме разни хубави неща. Познайте дали хората копнеят да им се случат точно тези хубави неща. Confused

Продължават да се борят с живота заради дъщеря им и нейния син.

delux69, животът трябва да продължи и да се радваме и ценим невидимите от другите неща. И един ден ... приказката ни ще има красив сюжет. Hug

# 321 19 юни 2007, 22:28 ч.

Мнения: 3 166

..... все по-трудно издържам. На всичко...

# 322 19 юни 2007, 22:57 ч.

Мнения: 345

Светле, стегни се мила, моля те. Praynig

Недей така......... action032

Животът е пред теб, имаш и Вики, за който ти си най-прекрасната и единствена МАМА на света. Горе главата.... Kissing Heart

# 323 19 юни 2007, 23:19 ч.

Мнения: 3 166

Изморих се да се стягам. Всъщност не писах, защото има нещо, което вие можете да кажете и да ме успокои. Просто исках да го изкажа.

# 324 20 юни 2007, 00:38 ч.

София
Мнения: 1 098

Светланке, и на мен нервите ми издържат трудно, ама нямаше как да се оплача от повечето неща. Насъбират ми се неприятни емоции, и не мога да си ги излея както трябва, а аз искам да го направя по начин, който да не нарани никой . Hug

Не е лесно, а понякога изобщо. Попадам в дупката и се чудя за какво да се хвана и да се покатеря. Болен мозък съм, а искам да се променя. По въпроса ... много има да се каже.

# 325 20 юни 2007, 14:06 ч.

Бургас
Мнения: 959

Мъчно ми е, /не само днес/, защото
има толкова много момичета ,които носят огромна болка в сърцето си...
защото моето малко момченце щеше скоро да стане на три години...Как си минава времето...
защото дъщеря ми изтегли кофти билет от "генетичната лотария" и страда от изключително рядко нелечимо заболяване...
Мъчно ми е, че любовта ни не стига, за да помогнем на детенцето ни...
Мъчно ми е, че ме е страх вече да забременея, незнам каква ще е поредната изненада на съдбата...