catnadeen 
Цялата настръхнах докато го четях...
Цялата настръхнах докато го четях...
- Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.
Днес ми е мъчно, защото.....
И сега-събота вечер,изчетох всичко,което сте написали днес,и почвам да пиша тук. Понеже ми е мъчно. Бях на село. Леля ми имаше рожден ден. Става на 70 години. При нея бяха всичките и деца-две дъщери,4 внучета и 2 правнучета. С майката на най-малкото правнуче бяхме бременни заедно. Сега е на 7 месеца. Един красавец с огромни сини очи.. И моят син трябваше да бъде на толкова. Радвах се на всичките хлапетии,после си тръгнахме и ми стана едно такова празно... Аз се смея пред братовчедките,все едно нищо не се е случвало. Защото а съм казала нещо,а са ревнали всичките с мен. Гледат ме в очите и там чета съжаление... И ми е мъчно,защото винаги съм била здрава,за последен път съм вдигала температура преди 15 години. И как една здрава жена като мен не можа да износи едно дете до край. От къде се повреди тая плацента,като не ми намериха никакво заболяване... Колкото и да се стремя да не мисля,такива срещи отново ме връщат назад и ме вкарват в лоши мисли. Не е честно...
Ники, . Знам колко боли, миличка, но това детенце цял живот ще ти напомня за твоята загуба. Трябва да се научиш някак да приемеш това. За съжаление това е нашата съдба - винаги нещо да ни напомня какво сме загубили. А че не е честно - не е, но това е нашия живот и ние не можем да избягаме от него.
. Знам колко боли, миличка, но това детенце цял живот ще ти напомня за твоята загуба. Трябва да се научиш някак да приемеш това. За съжаление това е нашата съдба - винаги нещо да ни напомня какво сме загубили. А че не е честно - не е, но това е нашия живот и ние не можем да избягаме от него. 
Марги ,сеща се миличка просто не го показва,за да не наранява теб.Бъди сигурна,че и него го боли не по-малко от теб,още повече,че мъжете трудно показват болката си и я таят в себе си.Всички около теб се сещат,но никой няма смелост да заговори,защото не искат да те виждат,че страдаш.
Прегръщам те
,сеща се миличка просто не го показва,за да не наранява теб.Бъди сигурна,че и него го боли не по-малко от теб,още повече,че мъжете трудно показват болката си и я таят в себе си.Всички около теб се сещат,но никой няма смелост да заговори,защото не искат да те виждат,че страдаш.Прегръщам те
Така е мила Margaret съгласна съм с berni всичики се сещат никой не е забравил но не го показват защото вярват че ако не говорят за това ще страдаме по малко , но ние знаем че не е така ,знаем че болката в сърцата ни си е все там и никога няма да спре да ни боли за нашите малки ангелчета.Аз се премирих с това че никой не споменава за това което преживях играя тази игра сякаш нищо не е било но душата ми плаче тайно плача и аз когато остана сама и намирам утеха поне малко тук при вас защото знам че вие ме разбирате вие знаете...............
и намирам утеха поне малко тук при вас защото знам че вие ме разбирате вие знаете...............
... се навършват 4 месеца, откакто моята звездичка свети ярко в небето...
Знаете ли, в момента чета "Петата планина" и в тази книга откривам толкова мъдри, толкова истински неща, които сякаш са написани за мен. Размишлявайки върху написаното и преживяното, малко по малко постигам мир със самата себе си...
Знаете ли, в момента чета "Петата планина" и в тази книга откривам толкова мъдри, толкова истински неща, които сякаш са написани за мен. Размишлявайки върху написаното и преживяното, малко по малко постигам мир със самата себе си...
catnadeen , благодаря за приказката! Искрено се надявам да е така - да са добре, когато знаят, че ги носим в сърцата си. Понякога се чудя знаят ли това. Имат ли изобщо контакт с нашия свят. Така ме е страх да не им е самотно .... не искам да са самички в безкрайното небе. Знаят ли колко ги обичаме и как ни липсват. Не съм сигурна, съвсем не съм сигурна... Толкова, толкова ми е мъчно. И така си искам бебетата, че понякога смятам, че ще полудея... Защо още не мога да приема, че се случи... Колко време трябва да мине? 
Светле,
иска ми се да мога наистина да те прегърна. Разбирам те, мила. Разбирам и болката, и желанието ти да си ги върнеш, и това, че отказваш да приемеш случилото се, а трябва. Това е живота - понякога прекрасен, когато дарява, понякога жесток, когато отнема и все пак е нашият живот. А ние за съжаление можем да живеем само веднъж. Той е нещо като изпит без право на поправителен. Така, че горе главата, миличка Животът ти продължава и в него ти имаш своите любими хора, които имат нужда от теб. Вики, има нужда от теб! От цялата ти любов и внимание. А ти със сигурност можеш да му ги дадеш. 
Прегръщам те силно, силно
Така ме е страх да не им е самотно .... не искам да са самички в безкрайното небе. Знаят ли колко ги обичаме и как ни липсват.
Мила, няма как да им е самотно, нали и нашите Ангелчета са там, мислиш ли че са сами?
И със сигурност виждат колко страдаме за тях и обичта ни , макар и някои от нас да не сме се докоснали
до тях. Със сигурност сме докоснали сърцата си.
Така ме е страх да не им е самотно .... не искам да са самички в безкрайното небе. Знаят ли колко ги обичаме и как ни липсват.
Мила, няма как да им е самотно, нали и нашите Ангелчета са там, мислиш ли че са сами?
И със сигурност виждат колко страдаме за тях и обичта ни , макар и някои от нас да не сме се докоснали
до тях. Със сигурност сме докоснали сърцата си.